Ще се зарази ли Македония от гръцката криза?

Македония може да се похвали, че преживя най-слабата рецесия в Югоизточна Европа, отчасти благодарение на политиката си на агресивно търсене на преки чуждестранни инвестиции.

След като се сви с 0,9% през 2009 година, македонската икономика регистрираше положителен растеж до 2012 година, когато отчете спад от 0,3%. За тази година е прогнозиран растеж от около 2%, задвижен от износа.

Въпреки че вътрешните инвестиции намаляха рязко миналата година, стимулите, включващи 10-годишно освобождаване от данъци за компаниите, които са се установили в специална икономическа зона, субсидиите за обработване на неизползваната земеделска земя и едни от най-ниските заплати в Европа, помогнаха на Македония да привлече нов известен инвеститор от Германия.

Групата Drаxmaier откри в южния град Кавадарци завод за 30 милиона евро, който произвежда кабелни инсталации за автомобили. Във фабриката работят 500 души, като се очаква персоналът да се увеличи до 4000 човека през идните три години.

„Въпреки неспокойните времена в Европа през последните пет години много чуждестранни компании инвестираха отново тук за кратък в период“, казва Виктор Мизо, изпълнителен директор на македонската Агенция за чуждестранни инвестиции. Македонските икономисти се безпокоят, че чуждестранните производители имат малко връзки с местните доставчици.

Забавянията при изпълнението на инфраструктурни проекти могат да подкопаят конкурентоспособността на Македония като инвестиционна дестинация, когато европейските икономики започнат да се възстановяват.

„Ако ще запълваме пропастта, която ни дели от ЕС, са ни необходими подобрения в образованието и професионалната квалификация и много повече инвестиции в пътищата и производството на електроенергия“, казва Михаил Петковски, професор по икономика в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

Коалиционното правителство на премиера Никола Груевски подкрепя няколко големи инфраструктурни проекта, сред които ремонтирането на магистралата до Гърция и построяването на железопътна линия до България, като едновременно с това търси стратегически инвеститори за модернизиране на енергийния сектор.

Зоран Йовановски, главен икономист на Комерциjaлна банка, водещ македонски кредитор, казва, че финансирането се е превърнало в проблем, предвид бързото нарастване на държавния дълг.

„Не толкова равнището на дълга, колкото темповете, с които той се увеличава. Това повдига въпроси за устойчивостта на държавните финанси“, обяснява Йовановски. „Все едно да гледаш как се скупчват облаци на хоризонта, въпреки че е слънчев летен ден.“

Възлизащ на 34% на брутния вътрешен продукт (БВП), държавният дълг на Македония се удвои през последните четири години, въпреки че все още е един от най-малките в региона. Бюджетният дефицит обаче остана стабилен на равнище от около 2,5-3% от БВП.

„В краткосрочен план Македония не е подложена на натиск за спешна фискална консолидация… Темпът на консолидация ще е в унисон с темпа на икономическо възстановяване“, уверява министърът на финансите Зоран Ставрески. Международният валутен фонд (МВФ) оказва натиск за по-стриктна политическа рамка.

„Бихме искали правителството да приеме средносрочна фискална стратегия, която би изкарала политическите пазарлъци наяве. При липсата на такава стратегия, фискалната политика става малко на парче“, казва Александер Тиман, който доскоро бе постоянен представител на МВФ в Скопие.

Управителят на централната банка Димитар Богов твърди, че все още има място за нови кредити, но само за финансиране на инфраструктурни проекти.

„Трябва да сме много предпазливи“, казва Богов. „Трябва да мислим за фискалната консолидация в средносрочен план и за устойчивостта на държавния дълг на равнище, много-ниско от 60% от БВП.“

Вътрешният дългов пазар бе преструктуриран с помощта на МВФ, с цел да се удължат сроковете и постепенно да се намали зависимостта от чуждестранно кредитиране. Над 50% от издаваните в Македония облигации сега са с падеж след 1-2 години, което привлича пенсионни фондове, банки и компании с голяма ликвидност, както и индивидуални инвеститори.

Международни институции също оказаха подкрепа. През 2011 година Македония изтегли 220 милиона евро от предпазна кредитна линия от МВФ в размер на 463 милиона евро, след като отложи плановете за емитиране на еврооблигации, тъй като премиерът Груевски свика предсрочни парламентарни избори.

Критиците казват, че значителен дял от парите от МВФ са отишли за социални разходи с цел да бъде подпомогната кампанията на кандидатите на изборите от партията на министър-председателя Вътрешна македонска революционно организация – Демократична партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ).

Тази година Македония взе кредит от 250 милиона евро от Deutsche Bank, за да финансира бюджетния дефицит, като си издейства благоприятни условия благодарение на гаранциите, дадени от Световната банка за по-голямата част от заема.

Изгледите за връщане на международните капиталови пазари намаляха, след като кредитният рейтинг на Македония бе понижен през май от Standard & Poor’s с една степен до BB-.

Рейтинговата агенция изброи, наред с други фактори, „увеличаването в последно време на държавните капиталови разходи за непроизводителни активи“ – намек за похарчването на над 100 милиона евро за спорния културно-исторически проект на правителството „Скопjе 2014“.

Богов омаловажава опасенията за евентуално заразяване на Македония от кризата в съседна Гърция. Големи гръцки инвеститори в промишлеността и търговията на дребно не се изтеглят. Стопанска банка, която е контролирана от втората най-голяма гръцка търговска банка, National Bank of Greece, е печеливша сама по себе си.

Друга банка от системна важност, НЛБ Тутунска банка, също има изпитващ затруднения родител, Nova Ljubljanska Banka в Словения. Секторът обаче остава добре капитализиран със средна капиталова адекватност от 17,1% и кредити в размер на по-малко от 90% от депозитите, твърди Богов.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.