СофияПловдивВарнаБургасРусе

Махалото на Обама

Убийствен поглед
Обама поздравява Путин на срещата на Г-20 с „исторически убийствен поглед“ според кореспондента на СиЕнБиСи Иймън Джейвърс в Туитър.

През последните седмици Барак Обама си спечели за врагове журналистите новинари, напразно дежурили в очакване на информации за американска атака. Споменават го с лошо и хората в Израел, изгубили часове да се редят на опашки за противогази. А междувременно Обама се люлееше като махало ту на една, ту на друга страна. Дори и днес решението на Белия дом за Сирия звучи неясно – военният удар „все още е възможен“. При всяко положение Обама не е за завиждане: отмени ли обявената операция, ще изглежда бърборко, сипещ приказки на вятъра, а закъсняла заповед за атака ще го изобличи като нерешителен лидер. Впрочем, вероятно е точно такъв.

Барак Обама започна дейността си на президентския пост в САЩ с реч, произнесена в Кайро, където предрече нова ера в отношенията между Запада и мюсюлманския свят. Разкритикува своя предшественик Джордж Буш младши заради безсмислените му войни, обеща да изтегли американските войски от Афганистан и Ирак. Поради което Нобеловият комитет му присъди в аванс награда за мир.

Но стана ясно, че добрите намерения на стопанина на Белия дом не се вписват в новите реалности. Събитията от „арабската пролет“ вкараха в задънена улица западния свят. И в Либия Обама постъпи точно тъй, както би сторил на негово място Буш – подкрепи въстаниците с масирани въздушни удари и спомогна за свалянето на кадафисткия режим. В руслото на традиционната американска политика бяха насочени и призивът на Обама отпреди две години Асад да подаде оставка, и очертаните за враждебни режими „червени линии“, след чието прекрачване САЩ ще започнат да действат. За Иран чертата бе обогатяване на уран, за Сирия – употреба на химически оръжия.

Затова, щом Белият дом заяви официално, че отровният газ е бил използван на 21 август от войските на Асад, регионът взе да се готви за война. Американски миноносци вече се бяха насочили към сирийските брегове, но ето че махалото на Обама се люшна в другата посока. Дали го разколебаха заплахите на Иран, позицията на Русия, данните от допитванията или това, че Великобритания излезе от играта? Тъй или инак, президентът реши да подложи въпроса за военна операция на гласуване в Конгреса. Формално нямаше нужда да го прави. Според закона президентът на САЩ може самостоятелно да дава заповед за военни действия, стига да продължават до 60 дни. Експерти с право предположиха, че Обама не желае да воюва и ще се възползва от отказа на Конгреса да одобри операцията, за да я анулира. На един президент демократ би подхождало да склони глава пред такъв израз на народното мнение.

Но екипът на Обама започна дейна кампания, целяща да разясни колко е необходим удар срещу Сирия. Самият президент записа няколко интервюта и направи обръщение към нацията – доказваше убедително, че Асад трябва не само да бъде лишен от смъртоносните си арсенали, но и наказан. Бездействието според Обама би позволило на сирийския режим още неведнъж да използва химически оръжия срещу свои граждани или други страни. Остане ли Сирия безнаказана, това ще насърчи Иран за нови ядрени разработки. Наблюдателите се чудеха само защо Обама, толкова убеден, че е прав, бави операцията и чака разрешение от законодателите. Израелски медии впрочем скептично нарекоха изявлението на Обама „обръщение на президент, който не иска война, към народ, който също не иска война“.

Всички обаче се объркаха окончателно от реакцията на Белия дом след предложението на Русия химическите запаси на Сирия да минат под международен контрол. Обама го нарече обещаващо, макар и не безспорно, и помоли Конгреса да отложи гласуването. Вашингтон няма как да не схваща, че идеята на Москва, с готовност подета от Дамаск, може би е само начин да се протакат нещата. Неслучайно Русия се обяви против проекторезолюцията на САЩ, Великобритания и Франция, предвиждаща точни срокове за осъществяване на мерките и санкции, ако не бъдат реализирани.

Освен това контролът върху химическите запаси на Дамаск ще е крайно трудна, да не кажем невъзможна задача. Дори ако Асад отвори всичките си арсенали за представители на ООН (нещо твърде съмнително), едва ли има шанс да бъдат проверени обектите на една страна, обхваната от гражданска война. И най-важното – лишаването от химически оръжия няма да стане за Асад възмездие заради убийството на 1500 мирни жители, нито ще послужи за предупреждение към Дамаск и съюзниците му.

Тези въпроси без отговор обаче не попречиха на Обама да се възползва от руската инициатива, за да отсрочи военната намеса. Остава неясно накъде ще се люшне махалото в близко бъдеще. Какво всъщност чака президентът – максимално да бъде легитимирана атаката срещу Сирия или повод, за да отмени тази атака? Най-вероятно Барак Обама като човек и като политик не желае да воюва, но като президент на САЩ е принуден да го стори от сегашните обстоятелства. Затова се надява, че обстоятелствата – в лицето на Конгреса, Русия и Асад, сами ще вземат решението вместо него.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.