СофияПловдивВарнаБургасРусе

Сирия и френският импулс за намеса

Асошиейтед прес

Защо Франция иска толкова силно да се сложи край на гражданската война

В таен център северно от Париж, върху компютърна карта на Дамаск с цветни точки и линии са отбелязани бронетранспортьор на магистрала, танкове и взривена сграда в поле край предградие. Един поглед в щаба на френското военно разузнаване показва колко изкъсо французите наблюдават какво се случва в Сирия – и колко силна е решителността на френското правителство да се сложи край на сирийската гражданска война.

Френският президент Франсоа Оланд не се отказва от заплахата за военни удари срещу режима на сирийския президент Башар Асад, но при това той не действа само като пудела на президента Барак Обама, както твърдят някои критици. Франция, някогашният колониален управник на Сирия и страна, която се бори да запази мястото си като военна и дипломатическа сила, има достатъчно причини да иска водеща роля по сирийския въпрос.

Историята

Близкоизточната страна получава сегашния си вид като френска територия, след като се отделя от Османската империя след Първата световна война, така както и съседен Ливан. Мнозина в двете страни говорят френски. Франция има особено близки връзки с Ливан и иска да попречи на по-нататъшното му въвличане в сирийския хаос.

Връзките с региона правят Сирия особено привлекателно място за домораслите френски екстремисти. Френският вътрешен министър Манюел Валс заяви този месец, че около 110 граждани или пребиваващи във Франция са се присъединили към джихадистите в Сирия – около половината от всички страни от ЕС. Френските власти се опасяват, че те ще се върнат във Франция, за да извършват терористични атентати.

Освен това страхът от химическите оръжия е дълбоко вкоренен във Франция, което е причината тя да втвърди линията си след нападението на 21 август. САЩ и съюзниците им вярват, че тогава режимът на Асад е използвал бойният газ зарин срещу сирийски граждани. Много французи имат предци, които са познали иприта през Първата световна война, когато химическите оръжия за първи път оставят белег в общественото съзнание.

Независимост и разузнаване

Още по време на управлението на ген. Шарл де Гол по време на Студената война, Франция дълго се опитваше да покаже, че взема независими военни решения. Тя е ядрена сила и е създала и една от най-силните разузнавателни машини в света, отчасти за да покаже, че не разчита само на Съединените щати за информация.

Френският министър на отбраната Жан-Ив льо Дриан се опита да подчертае този факт пред малка група журналисти, поканени в щабквартирата на Управлението за военно разузнаване (УВР) в Крей, северно от Париж. Те бяха отведени в компютърния център с висока степен на сигурност, където снимките се получават от френските спътници Хелиос и Плеяди. Визираше се предимно вътрешната аудитория, която е разочарована от Оланд и се опасява от намеса в Сирия.

На екраните имаше надписи на сирийската столица Дамаск, иранския ядрен обект Бушехр, Гао в Мали – големия пустинен район, който беше контролиран от свързани с Ал Каида ислямисти, докато френските войски не ги прогониха оттам тази година.

Изображенията от Дамаск изглежда датираха от края на август, а военните офицери в центъра за наблюдение мълчаливо признаха, че следенето на придвижването на химическите оръжия със сателит е трудно. УВР събира информация и на терен, и с електронно наблюдение.

Високопоставен офицер от 13-то подразделение на специалните сили парашутни сили обясни как френските войски са извършили тайни десанти с парашут в Мали – преди това не се били къпали с дни, защото кучетата могат да надушат сапуна. Друг показа фалшива тухла с камера в нея, която може да бъде поставена близо до предполагаемото скривалище на вражески бойци. Фалшив камък, направен от гума, приблизително с размерите на волейболна топка, крие джипиес, за да помага в прицелването. Придружителят от министерството на отбраната каза, че имената на офицерите не могат да се използват по причини, свързани със сигурността.

Малийският модел за използване на военна сила

Намесата на Франция в Мали одързости правителството за други операции в чужбина. Ал Каида в ислямски Магреб почти беше изтласкана от Северно Мали. Само седем френски войници загинаха при продължилата месеци интервенция, а според френски представители са били убити стотици екстремисти. Операцията проправи пътя за избори, които се считат за като цяло законни.

Намесата в Мали даде на Франция начин „да покаже френските военни способности извън доминирана от САЩ операция“, заяви Марк Пиерини, французин, служил 35 години като дипломат на ЕС, включително 4 години в Сирия като посланик в началото на мандата на Асад.

Единствената сила в Европа?

След като британският парламент блокира потенциално британско военно участие в удар срещу Сирия по-рано този месец, Франция остана само като европейската страна, най-готова да използва военни заплахи срещу режима на Асад редом със САЩ.

От военна гледна точка, „никоя от другите европейски стани не е необходима“, казва Пиерини. „Единствената европейска страна, която разполага с ракети „Томахок“, е Обединеното кралство – което е парализирано политически – така че следващия най-добър вариант са френските „Скалп““, изстрелвани от самолет крилати ракети.

Бившият външен министър Юбер Ведрин заяви, че Франция иска да покаже ЕС като реална сила. „Другите европейци не мислят за „Европа като сила“, а като „Голямата Швейцария“ – което означава изолационистко, пацифистко развитие“ и искат да избегнат „всички чуждестранни трагедии и да се намесват колкото е възможно по-малко“. Във Франция не е така.

Франция иска да бъде чута

Постоянен член на Съвета за сигурност на ООН, Франция често се смята за залязваща, ако не и вече залязла сила. Оланд иска да се противопостави на това и използва за целта обширната френска дипломатическа мрежа.

Подтик за това дава и вярата от епохата на Френската революция в универсалната ценност на човешките права, която играе роля във френските военни намеси от Босна до Афганистан. Изключението беше в Ирак преди едно десетилетие, когато френският президент Жак Ширак се противопостави на водената от САЩ операция в Ирак, като заяви, че тя е неоправдана.

„Това е Франция, мосю!“, каза Пиерини, говорейки за френския импулс за намеса. „Отчасти е въпрос на принципи.“ Бившият външен министър Ведрин добавя: „Въпросът не е „да подкрепим ли САЩ?“ Той е: „Можем ли да позволим на това клане да се случи, без да реагираме?“

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.