Дамаск бяга в приказките от хиляда и една нощ, за да забрави войната

Франс прес

Нощта пада и част от жителите на Дамаск се спотаяват в домовете си, страхувайки се от войната пред прага им, а други танцуват, за да забравят, че може да се окажат нейната следваща жертва.

В нощно заведение в квартал Шаалан младежи танцуват под арабски и западни ритми, докато барманът ловко жонглира с бутилки алкохол.

„Идвам тук, за да си прочистя мислите. Тук се веселиш. Искам да живея и да не чувам повече лоши новини“, казва подпийналият Мохамад, 25-годишен търговец на коли.

На дансинга клиентите на заведението подскачат под звуците на „парче“, популярно сред привържениците на режима, чийто припев гласи: „Не ме питай как и защо, нас армията ни пази. Ти и аз приветстваме генерал Махер“ Асад.

Братът на президента Башар Асад всъщност е полковник и командва Четвърта дивизия, отговаряща за Дамаск и околностите му.

„Всички един ден ще умрем, но сирийският народ обича живота, а най-важното е човек да е щастлив. Убеден съм, че ако Америка ни нападне, нашата армия ще ни защити“, уверява Муди ал Араби, 22-годишен рапър, завърнал се преди два месеца в Дамаск след двегодишно изгнание в Мароко.

„Всеки идва тук с приятели или с гаджето си, за да забрави ежедневието и проблемите от седмицата“, казва той.

Муди е член на рапгрупа, наречена „Столицата Дамаск“. Той пише, записва и снима клипове за песни, белязани от носталгия по Дамаск отпреди войната.

От 17-годишен той участва в различни фестивали в Сирия, а сега изнася частни концерти на всеки 15 дни пред публика на възраст от 14 до 21 години, тъй като, както казва, е трудно да получи разрешение от службите за сигурност. Освобождаване от отрицателната енергия

„Работим до два часа сутринта. Върви добре, но не споменавайте името на дискотеката ми, тъй като се страхувам да не вземат на прицел заведението ми под претекста, че се забавляваме, докато умират хора“, моли 29-годишният управител Башар.

Избухналите през март 2011 г. протести срещу режима на Башар Асад прераснаха във въоръжен бунт, при който според Сирийският център за наблюдение на човешките права са загинали над 110 000 души.

В столицата има десетина места като това. „Често ги сменяме. Зависи къде искат да отидем приятелите ми. Има дори места, където шампанското се лее в изобилие“, доверява 22-годишният студент Ахмад.

Въпреки отекващите оръдия и самолетите, които извършват бомбардировки, 22-годишната Яра изминава два пъти седмично по 25 км, за да стигне до българския културен център в квартал Малки, в центъра на града, заради курсовете по салса, меренге, ча-ча-ча и танго.

„Тук съм различна, щастлива съм. Всички станахме приятели“, казва младата жена, завършила икономика.

Десетина двойки танцуват на дансинга под внимателния поглед на двамата преподаватели Фади и Маис. Той работи денем за ООН, а тя е асистент на директора на телекомуникационна компания. „Танцуваме, за да се освободим от отрицателната си енергия“, обяснява 30-годишният Фади.

„Преди войната сирийците не бяха толкова активни. Сега осъзнахме, че животът е кратък и трябва да се възползваме“, казва 28-годишната Маис.

Всеки четвъртък вечер (навечерието на уикенда в Сирия), те се събират със своите 200 ученици в хотел в Дамаск, за да танцуват заедно под ритъма на кубинска музика.

По-друга е средата в стария Дамаск. В салона за караоке на хотел „Баик Баш“ попадаме в рая на почитателите на арабската и най-вече сирийската музика. Докато Раша Таба пее „В такова състояние съм“ на емблематичния певец от Алепо Сабах Фахри, приятелите й танцуват кючек.

„Положението е лошо, идваме тук, за да мислим за нещо друго. Много обичам да пея и мисля, че имам хубав глас“, казва забрадена с бял шал домакиня, която не смее да се разкърши.

Собственичката Аруа е майка на Мохамед Баш – полуфиналист в арабското издание на „Стар академи“, който според нея „обожава да идва тук да попее с приятелите си“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.