СофияПловдивВарнаБургасРусе

Спасяването на Кипър засилва руското присъствие в банките

Франс прес

Руско издателство в Лимасол. Снимка: фирмен сайт

Руснаците имат вече думата в управлението на Банката на Кипър, най-голямата банка в Кипър, като парадоксална последица от европейската нерешителност за пълен спасителен план заради подозрения за пране на мръсни пари с руски произход.

На 10 септември шестима руски граждани бяха избрани в управителния съвет на Банката на Кипър по време на историческо заседание на акционерите, именно тези, чиито банкови сметки бяха орязани в съответствие с европейския спасителен план, което е прецедент в историята на банката.

Според финансовия анализатор Фиона Мюлен този избор обаче не би трябвало да изненадва никого, тъй като е естествена последица от драконовските мерки, наложени от европейския спасителен план в размер на 10 милиарда евро.

В замяна на този спасителен план Кипър трябваше да събере 13 милиарда евро чрез серия от мерки, сред които ликвидация на втората по големина банка на острова Лаики и орязване на 47,5 процента от банковите депозити в Банката на Кипър, надхвърлящи 100 000 евро.

Това преструктуриране на банковата система включи трансформиране на притежателите на депозити в акционери.

„Руснаците начело на най-голямата банка на острова, това е последица от плана, при това положение отговорът към европейските лидери е „събираш това, което посееш“, обяснява г-жа Мюлен.

В течение на преговорите с международните кредитори Кипър бе представен, специално от Германия, като огромна машина за пране на мръсни пари, дошли от Русия.

Банките бяха обвинени, че не поставят въпроси на богатите олигарси, дошли да внесат парите си на депозити в банките на острова. И кипърците са убедени, че по тази причина кредиторите направиха така, че островът да бъде единственият член на еврозоната, където депозитите над 100 000 евро бяха обложени с данък.

Но по ирония на историята условията на плана са тези, които предоставиха на руснаците статут на спасители. За първи път некипърци са на ръководни постове в Банката на Кипър.

Според Александрос Апостолидис, преподавател по икономика в Европейския университет в Никозия, „ако международните кредитори са искали да намалят руското влияние в Кипър, те просто не е трябвало да избират“ тези банкови мерки.

„Принуждаването на руските инвеститори да станат акционери ги закотвя още повече отколкото преди в икономиката. Единственото лице, което е по-свързано с една страна от един притежател на депозит, е акционерът“, обяснява той.

По този начин, „ако те искаха да санкционират руснаците, взимайки им парите и трансформирайки ги в акции, в крайна сметка те само успяха да ги накарат да останат“, добавя той.

Централната банка на Кипър трябва обаче да одобри назначенията, включително това на новия вицепрезидент Владимир Стржалковски, който е бивш агент на КГБ и близък приятел на руския президент и бивш генерален директор на Норилск Никел – най-големия производител на никел в света.

Но от гледна точка на острова руснаците са спасили Кипър от пропастта.

В интервю за руската агенция ИТАР-ТАСС кипърският президент Никос Анастасиадис стигна дотам да благодари на руската общност, че не си е заминала. „Нашите приятели си останаха наши приятели“, каза той.

Доброто състояние на Банката на Кипър е основен елемент на икономиката на острова, която е остро засегната от рецесията, добави Анастасиадис, според когото основното е да се запази ликвидността на банката.

Капиталът на банката възлиза на 4,7 милиарда евро, от които 81,4 процента се държат от 21 000 притежатели на депозити, станали акционери чрез спасителния план.

Най-голямата група акционери е тази на притежателите на депозити в Лаики с 18,1 процента, а след това идват руските и украински бизнесмени с 12-15 процента.

Никакви финансови резултати на Банката на Кипър не са публикувани в последно време.

„Ние нямаме никаква идея дали банката може да бъде спасена, защото не сме видели сметките. Ние не знаем какво е състоянието на финансите“, обясни президентът Анастасиадис.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.