Свободните демократи и страхът от 5-те процента

Сред либералите цари апокалиптично настроение. След шамара на изборите в Бавария Свободната демократическа партия (СвДП) се опасява, че в неделя ще излети и от Бундестага. Но партията има стратегия.

Снимките понякога казват повече от думите. Никой не го знае по-добре от Ханс-Дитрих Геншер. През есента на 1989 г. 86-годишният днес политик от СвДП се показа сам-самичък на един от балконите на германското посолство в Прага и пред ликуващите граждани на ГДР, събрани долу в градината, съобщи, че свободата е настъпила. Снимката на Геншер на балкона стана един от символите на падането на социализма.

Във вторник, когато до изборите за Бундестаг оставаха цели пет дни, Геншер отново застана пред фотоапарата в берлинската централа на СвДП.

Снимат го за едно необичайно голямо (върху цяла страница) интервю във вестник „Билд“. Вдясно от него е застанал предишният председател на СвДП Гидо Вестервеле, а отляво – сегашният, Филип Рьослер. След срива на партията в Бавария до 3,3 процента посланието на тримата от СвДП гласи: „Важното предстои.“

Дали наистина е така? Дали наистина в неделя ще става дума за оцеляването на СвДП в партийното пространство, ще изчезне ли от общата картина една политическа сила, която решително е белязала следвоенната германска история? Става ли дума, както Филип Рьослер се изрази в неделя, „за бъдещето на Германия“? Истината е, че не.

В досегашната историята на регионалните избори във Федералната република, СвДП често се е представяла толкова зле, че не е успявала да прескочи петпроцентната бариера за влизане в (регионалния – б.р.) парламент. Години по-късно партията все още е тук. Медийните предупреждения за излизането на СвДП от Бундестага също са преувеличени – и също не са новост. Откакто на 7 септември 1949 г. се събра първият Бундестаг на Федералната република, СвДП винаги е имала своя група.

Въпреки пълната си с обрати история тя винаги е успявала да мине 5-процентния праг. Поради което и апокалиптичното настроение, което партийното ръководство се опитва да внуши от неделя насам, също не е нов феномен в изборната стратегия на СвДП, а, напротив – умел шахматен ход на кандидатите, с който няколко дни преди вота целят да стреснат и да мобилизират за гласуване своите привърженици. И с какво привличат повечето от тях? Със стария призив на търговците: „Ликвидация! Още само седмица, след това затваряме!“

Ако все пак през последните дни се озърнем за това, което става вътре в СвДП, ще разберем, че предупреждението на кандидатите за срива на партията, всъщност е нещо повече от обичайното „барабанене“ преди избори за Бундестаг. То е израз на дълбоко залегнала несигурност. При това либералите не разчитаха да получат в Бавария убедителен изборен резултат. В предизборната кампания там техният досегашен коалиционен партньор Християнсоциален съюз доминираше прекалено, а през изминалите пет години от това, което либералите бяха рекламирали като тяхна неотменима програма, се чу и видя много малко.

Но наистина никой не очакваше партията да не влезе в мюнхенския Ландтаг и резултат около трите процента. Когато ръководството на СвДП, събрано в берлинската партийна централа видя в неделя вечер по телевизията първите прогнозни резултати, се усети неподправен страх: възможно ли е избирателите наистина да искат да накажат СвДП? Възможно ли е следващата неделя в цяла Германия изкупителната жертва за недолюбваното черно-жълто правителство да стане СвДП, вместо канцлерката и нейния консервативен блок? Възможно ли е СвДП да опере пешкира заради всичко, което не беше направено добре през последните четири години?

Предвид тази тревога шефовете на СвДП от неделя насам вече не залагат на продължаване на коалицията с Меркел. Вече става дума единствено да се влезе в Бундестага. 5,1 процента: това е паролата. Защото всеки – също и извънпарламентарната опозиция – знае, че какъвто и да било резултат под този би означавал катастрофа за либералите.

За пред хората се демонстрира голямо единство. Филип Рьослер, председателят на партията и Райнер Брюдерле, нейния фаворит, от неделя вечер насам позират заедно пред камерите, изобразявайки картината на единомислието, което в действителност не съществува. Самият факт, че топ кандидатът на СвДП Брюдерле не беше поканен на срещата с медиите заедно с Геншер и Вестервеле се омаловажава с подтекст, че „всичко, което служи на партията, е добро“. Истината е, че отсъствието на Брюдерле, който е лицето на партията в настоящата предизборна битка, само по себе си е сигнал, че има персонални неразбирателства, които от следващата седмица ще се извият като буря над СвДП, ако изборните резултати се окажат такива, каквито ги предсказват демоскопските анализи. А основания за „търкаляне на глави“ се намират лесно.

През 2009 г. Вестервеле донесе 14,6 процента на своята партия. Само споменаването на това и – вероятната – огромна разлика с резултатите от тези избори би могла да бъде повод за наказания. Брюдерле, който с любимите си теми за „хляба и маслото“, стабилния бюджет и обещанията да не се повишават тежестите върху данъкоплатците, проведе една по-скоро консервативна кампания за гласовете на „твърдия електорат“ сред ниската средна класа и занаятчиите, пръв ще трябва да се тревожи за политическото си оцеляване. Това, че Брюдерле още не се е възстановил след тежкото си падане в началото на лятото, няма да го предпази.

Но и Рьослер, председателят на партията, ще трябва да трепери за мястото си, ако стане ясно, че СвДП няма да продължат участието си в правителството. Упреците към него са, че от 2011 г., когато застана начело, така и не успя да даде ясен курс на партията. Курс, с който тя би могла да се представя като нова и свежа либерална сила, докато дойде време за парламентарните избори. Сила, която е нещо повече от печален остатък на икономическия либерализъм, с който през 2009 г. Вестервеле успя да убеди германците, но който все пак беше развенчан. Сила, която е нещо повече от доброволно продължение на блока на Ангела Меркел.

До неделя СвДП залага на страха. Страхът на привържениците на консервативния блок, че след изборната нощ канцлерката може да сформира голяма коалиция с Германската социалдемократическа партия и при принудителните пазарлъци около коалиционното споразумение да направи отстъпки, които да потвърдят представата, че тя е председателят на ХДС, който социалдемократизира партията.

В такъв случай Меркел би била „канцлерка заради благоволението на Габриел“, предупреждава Брюдерле и добавя, че само СвДП може да попречи на въвеждането на еврооблигациите, минималната лихва и повишаването на данъците. СвДП не се бори за подкрепата на избирателите чрез послание, което съдържа предложения, а единствено с предупреждението срещу развалянето на статуквото.

Когато в понеделник лидерите на СвДП от цяла Германия се събраха в Берлин, от уста на уста се понесе понятието „предизвикване на съчувствие“. Най-вече регионалният председател на партията в провинция Шлезвиг-Холщайн Волфганг Кубицки разкритикува енергично масовата кампания на своята партия, призоваваща германците да използват при гласуването основно втория си глас (всеки избирател в Германия разполага с два гласа: с първия се гласува за определен кандидат, а с втория – за партийна листа – б.р).

Той заяви, че не иска да е зависим от „благоволението на консерваторите“ в Бундестага. Други кандидати също заявиха, че призивът за разделяне на гласовете между консервативния блок и СвДП не е много разумен. Партийното ръководство обаче отдавна беше заложило на лозунга „Меркел остава канцлер само с нас“. Това решение също ще бъде подложено на преоценка от понеделника след изборите.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.