Пак призиви за Велика Албания

Крайната цел на албанците е обединяването им в обща държава на Балканите. Първата стъпка е съединяването на Албания и Косово. Това е процес, който се развива с тихата благословия на международната общност, която гледа на него със затворени очи.

В този контекст трябва да се чете и изявлението на бившия президент на Албания Алфред Моисиу, който в понеделник каза, че е дошло време за обединяването на Косово с Албания. Неговото изказване е последното от серията сигнали от онази страна на планината Проклетие, с които се подгряват старите мечти на албанците, и то без реакции от ЕС. Подобна оценка дойде преди по-малко от година от най-високо място, от албанския ръководител на държавата Сали Бериша, който се застъпи за обединяването на всички албанци, независимо от това къде живеят.

Политиците в Косово и Метохия засега твърдят, че албанското национално единство ще бъде постигнато чрез ЕС, макар никой да не се съмнява, че тяхната цел е обща държава. На последните „изцепки“ за прекрояването на границите официален Белград отговаря с това, че албанците не могат да делят Сърбия нито в Косово, нито пък където и да било в сръбската част от територията. Подобни изказвания би трябвало да разтревожат международната общност, казва съветникът на президента на Сърбия Марко Джурич. Моисиу не е самотен, тъй като има мнозина, които мечтаят да прекроят картите на Балканите в ущърб на Сърбия, казва той.

Насрочването на референдум за обединяването на Албания и Косово е постоянното искане на албанския Червено-черен съюз, чийто лидер е Крешник Спахиу, който заедно с Коча Данай е в кръга на най-огнените радетели за възможно най-бързото съединяване на териториите, на които живеят албанци.

В началото на годината тази политическа сила предаде искането за референдум на Централната избирателна комисия на Албания. Според техните планове обединяването на Албания и Косово би трябвало да се случи преди присъединяването към ЕС. Техен главен поддръжник в Косово е Албин Курти, лидер на движението „Самоопределение“.

Моисиу вижда обединяването на Албания и Косово преди всичко във формата на конфедерация. Когато Косово стане членка на ООН, НАТО и ЕС, смята той, ще бъде по-лесна координацията на действията на албанците в региона. Това ще бъде ключ за културно и икономическо, а по-късно и за друго обединяване. Създаването на Велика Албания е крайната цел на албанските действия на Балканите, смята професорът по конституционно право в Правния факултет в Белград Ратко Маркович. Той припомня, че мечтата за създаването на Велика Албания продължава колкото и самата албанска държава. От нейното създаване се лансират истории, че тя е малка и че в нея би трябвало да се окажат всички албанци на Балканите, обяснява професор Маркович.

На всички е ясно, че това е крайната цел, тъй като е логично, че една нация, която живее в две или повече съседни държави, има стремеж към обединяване. Независимо Косово, което бе признато от главните световни сили, е само един етап на този път, а първата следваща стъпка е обединяването на Косово с Албания. Те ще поискат и части от Черна гора, Македония, Гърция, но и Сърбия, смята професорът.

Маркович изтъква, че Сърбия е направила злокобна грешка още след Втората световна война, когато позволи на албанците етническа автономия, което бе увертюра към по-късните проблеми. За разлика от Сърбия, Гърция и Черна гора приложиха други ключове за гарантирането на правата на албанска автономия, което може да забави техните стремежи.

Международният ред не се основава на правото, а на съотношението на силите, напомня професор Маркович. То в момента дава възможност да се говори за такива промени на границите. Проевропейските цели на политиците в Косово са само реторика, която няма връзка със зачитането на европейските ценности. На тях, между другото, не държи и самият ЕС, който скоро ще отбележи 40 години от съществуването на документите от Хелзинки. Нищо от онова, което се случи в бивша Югославия, не бе в съответствие с този акт.

Албанците вярват, че е дошъл моментът да завършат процеса на национално обединяване. Кога ще се случи това е трудно да се предвиди. Те имат подкрепата на САЩ, но и на други държави, заявява професор Предраг Симич. Професорът от Факултета за политически науки и бивш посланик Предраг Симич не очаква каквито и да било реакции от света на все по-гръмогласните призиви за обединяване на албанците. Свидетели сме, че в Албания, а и в Косово, открито се говори за поправяне на историческите неправди над албанския народ, ревизия на Версайския договор, както и обединяването на албанското културно пространство.

Особено е тревожен фактът, че границата на Косово и Албания вече повече от десетилетие съществува само на картите. По-голямо спокойствие на Балканите няма да донесат и клаузите на албанско-косовското военно споразумение, което включва тясно сътрудничество и обмен на бойни части на албанската армия и Косовските защитни сили. Във военните среди това се смята за фаза в обединяването на южната сръбска област с Албания. Особено са опасни онези клаузи на споразумението, които предвиждат албански части да пребивават на територията на Косово, макар то да няма пълно международно признание и суверенитет. Прищина по този начин ще получава директна помощ от Албания в областта на обучението и усъвършенстването на военни кадри.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.