Човекът с розова коса

Томас Фрийдман. Снимка: личен сайт

Бях на конференция в Берн, Швейцария, миналата седмица и се потях над материала си. Новините за руското предложение Сирия да предаде запасите си от отровни газове току-що бяха започнали да валят и да се менят час по час, което ме принуди да пренаписвам коментара си с всеки изминал час. За да си избистря съзнанието, се разходих по улица „Шифлаубе“, следваща поречието на река Аар. По пътя видях малка бакалия и спрях да си купя няколко праскови. Плащах, забол поглед надолу, ровейки за швейцарските ми монети, а когато погледнах касиера и се стъписах – той бе с розова коса. Шокираща ярко розова коса – като пънкар от 90-те. Докато ме обслужваше, покрай магазина мина млада жена и той й прати въздушна целувка през витрината – съвсем безгрижно.

Докато наблюдавах този изблик на наслада от живота, си казах: „Абе нямаше ли да е хубаво да съм швейцарец?“ Може би дори да си направя някой и друг розов кичур?“ Не съм съвсем сигурен, но почувствах, че този човек с розова коса не се измъчва особено от въпроса дали е правилно да се използва сила срещу Башар Асад. Вината не е негова, това е малка страна. Предполагам, че ако темата Сирия те тревожи, значи си плащаш цената за това, че си американец или американски президент, и идваш от най-голямата световна сила, която още вярва, че трябва да защитава света. Едно време Барак Обама имаше черна коса. Но сега е побеляла, не розова. Това също е цената, която плаща човек, когато мисли прекалено много за Близкия изток – стига се или до побеляване, или до оплешивяване, но не и до порозовяване.

И тъй, ще ни трябва боя за коса, защото нашите лидери се нуждаят от нея. Голямото ми заключение от цялата сирийска бъркотия е следното – тъй като Европа боледува, Китай дезертира, а арабският свят е в конвулсии – за да може американският президент да продължи да ръководи, ще му е нужна помощта на Владимир Путин. Нашият президент няма да получи толкова помощ от никой друг, включително и от американския народ. Всички са се фокусирали върху Обама, чийто лидерски качества в условията на тази криза не са впечатляващи, но по мое мнение двамата основни играчи, които формираха изхода – по начин, който не бе предвиден, но ще има дългосрочни последици – бяха Путин и американският народ. Обама бе ударен изненадващо и от двете страни. Какво ни говори това?

Фактът, че американците накараха Конгреса да гласува срещу бомбардировките в Сирия, показва как разделението по този въпрос в Америка не е на леви срещу десни, а на „горе“ срещу „долу“. Инициативата за намеса в Сирия бе водена от елити и дискутирана от елити. Тя не е основен обществен проблем. Според мене много американци не можаха да разберат защо за нас е нормално да оставим 100 000 сирийци да умрат в гражданска война въстание, но трябва да сложим край на всичко и да бомбардираме, когато 1400 души бяха убити с отровен газ. Аз и други (анализатори) изтъкнахме доводи защо трябва да се преначертае червената линия, но много американци изглежда си мислеха, че просто чертаем червена линия в локва кръв. Кой изобщо ще забележи?

Много американци също така разбраха, че като стане дума за това, което сме направили в арабския мюсюлманския свят след 11 септември, се оказва, че от три опита, не сме сполучили в нито един. Афганистан изглежда върви към провал; каквото и да се случи в Ирак, там бе платена твърде висока цена; а в Либия един тиранин бе заменен от племенни войни.

Мисля си също, че мнозина гледат бунтовниците в Сирия и чуват твърде малко хора, които говорят като Нелсън Мандела – т.е. хора, борещи се за правото да бъдат равнопоставени граждани, а не просто хора, искащи победа за тяхната секта или за шериата. Точно затова засилващата се интервенционалистка риторика на Джон Маккейн бе посрещната с „не“. Смятам още, че обществото долови двойствеността на Обама – неговата Чърчилова риторика в смисъл „това не може да продължи така“, се сблъска с „като се замисля, ще искам разрешение Конгреса, преди да действам“. „Бомбардировките няма да бъдат само леко „убождане“, но също така ще бъдат в „невероятно малък“ мащаб. Не звучи логично.

Накрая иззад всичко се промъкна въпросът „Ти шегуваш ли се?“ – при положение, че приходите на средната класа не нарастват, дупките в приходите се увеличават, а безработицата все още е голяма и при високо и при нискоквалифицираните работници, много американци се питат: „Това ли е най-наболялата тема, който трябва да бъде поставена пред Конгреса? Сирия? Наистина? Това ли е червената линия, която искаш да начертаеш? Аз нямам работа, но това със Сирия не бива да продължава така?“

Колкото до Путин, ако той не се бе намесил със своето предложение Сирия да бъде заставена да предаде всичките си химически оръжия, Обама щеше или да бомбардира Сирия без одобрението на Конгреса, или да мине между капките. Защо тогава Путин спаси Обама? Отчасти, без съмнение, той почувства, че единственият начин да спаси своя клиент, сирийския президент, е да спаси и американския президент. Но основният фактор е, че Путин наистина иска да бъде възприеман като важен световен лидер. Това подхранва едновременно егото му и се отразява добре на подкрепа за него. Въпросът сега е – след като американският народ остана в сянка, а Путин се оказа в светлината на прожекторите, можем ли да използваме инициативата на Путин да се присъедини към нас и за друга цел – да изковем примирие в Сирия, а може би и дори да опитаме заедно да сложим край на иранската ядрена криза.

Съгласен съм с Обама за едно – без значение как стигнахме дотук, вероятно сме в по-добра позиция. Нека тогава се възползваме от това. Нека наистина изпробваме докъде ще стигне Путин заедно с нас. Аз съм скептичен, но си струва да се опита. В противен случай косата на Обама не само ще побелее заради Близкия изток през следващите три години, но президентът направо ще оплешивее.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.