СофияПловдивВарнаБургасРусе

Дилма Русеф разбива надеждите на Белия дом за по-здрави връзки с Бразилия

Дилма Русеф и Барак Обама в Белия дом. Снимка: АП/БТА

В Бразилия днес се шегуват, че ако президентът Дилма Русеф поиска да извести Белия дом във вторник, че отменя държавното си посещение в САЩ, изпраща имейл на самата себе си. Сагата „Сноудън“ досега провали две срещи на върха.

Първо американският президент Барак Обама отказа среща с руския си колега Владимир Путин, след като Москва предостави убежище на Едуард Сноудън, бившият служител на фирма подизпълнител на Агенцията за национална сигурност, направил общо достояние стотици документи за електронно наблюдение. Сега Русеф отмени насрочената си за октомври визита във Вашингтон заради твърденията, че САЩ шпионират имейлите й и електронната кореспонденция на националната петролна компания „Петробраз“.

Вашингтон не се цупи дълго на Москва. Нападението с химически оръжия през август в Сирия и колебанието на Обама дали да отговори с военни средства отвори – засега – нова страница в американско-руската дипломация. Последиците от твърденията на Бразилия за шпиониране са по-безобидни, но изглеждат по-дълготрайни. От новото поколение изгряващи сили САЩ се опитват да изградят добри отношения именно с Бразилия. Резултатът от разкритията на Сноудън е засилването на взаимните предразсъдъци на двете държави, от времето на 60-те години.

В Бразилия твърденията за шпионаж се вписаха в стереотипа за арогантните Щати и наглото Централно разузнавателно управление (ЦРУ), което има пръст във военния преврат от 1964 година. Ситуацията през последните две десетилетия бе почти противоположна – САЩ бяха доста безразлични към Бразилия и Латинска Америка, което не бе от полза за САЩ. Силно е обаче негодуванието към САЩ в бразилските политически среди, особено сред левицата, и то нарасна след разкритията на Сноудън.

За Русеф и нейната лявоцентристка работническа партия една от първостепенните грижи бе, че новите разкрития биха могли напълно да провалят визитата. Но да се конфронтираш с Барак Обама също носи дивиденти във вътрешната политика, особено що се отнася до подкрепата за Русеф в момент, когато икономиката куца и нейното правителство се олюлява от най-големите протести за последните две десетилетия.

Опозиционните партии я обвиняват в политически „маркетинг“ и твърдят, че тя вероятно е използвала твърденията за шпионаж, за да получи отстъпки при визитата си. Политологът Марко Антониу Карвалю заяви пред вестник „Ещадо де Сао Пауло“, че Русеф „изнася представление пред тълпата, вместо да решава проблемите в държавата“. Той каза: „Да се изправиш срещу гиганта, срещу империята, си има своя чар“.

Във Вашингтон отменянето на визитата крие опасност да провали усилията на Белия дом да постави на солидна основа отношенията с Бразилия. Геополитическите стратези в администрацията, които не изпускат от поглед Китай, признават необходимостта от изграждането на партньорства с много от другите изгряващи сили, ако САЩ целят да запазят главната си роля в международните дела.

Що се отнася до Обама, това го устройва – неговите съветници смятат, че три от най-близките връзки, които той изгради като президент, са с индийския премиер Манмохан Сингх, с Реджеп Ердоган и с бившия южнокорейски президент И Мюн-бак.

Но Бразилия никога не е била възприемана като такъв голям приоритет. Когато Турция и Бразилия се опитаха да посредничат за споразумение по иранската ядрена програма през 2009 г., Вашингтон бе вбесен. На Турция бързо бе простено, но Бразилия стоя в немилост няколко години.

Сред част от елита във Вашингтон витае едно възприятие за Бразилия, понякога с оттенък на снизхождение, че страната не е наистина подготвена да бъде значителна международна сила – чувство, че нейните лидери са по-заинтересувани да пускат дипломатически бомби и да заемат левичарски пози, отколкото да се занимават с истински проблеми.

Като покани Русеф на официална вечеря в Белия дом, както направи с индийския и китайския лидери, Обама се надяваше да разбие клишетата. Вместо това сребърните съдове и белите покривки ще останат в шкафа.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.