Ердоган остава все по-изолиран в Близкия изток

Ройтерс

Ердоган говори пред привърженици в Диарбекир. Снимка: заман

Придържайки се към призивите за военна акция в Сирия и към подкрепата си за сваления ислямистки президент на Египет, турският премиер Реджеп Тайип Ердоган се превръща във все по-самотна фигура в регион, чието бъдеще той все още се надява, че ще може да оформи.

Оказвайки се в състояние, което един съветник нарече „ценна самота“, Ердоган рискува да дистанцира някои важни инвеститори от Персийския залив в Турция, както и да намали своето дипломатическо влияние в международен план и сред новите, подкрепяни от военните, управници в Египет.

Дълго хвален на Запад като модел на демокрация в мюсюлманския свят, неговото влияние изглежда нарастваше, когато той подкрепи продемократичното въстание на Арабската пролет, особено когато неговите приятели ислямисти първоначално спечелиха властта в Египет и на други места в Северна Африка.

Но неговите шумни призиви за интервенция за сваляне от власт на сирийския президент Башар Асад изглежда го оставиха изолиран, след като Вашингтон и Москва сключиха споразумение тази седмица, избягвайки американските удари, поне засега.

Неговата открита подкрепа за Мюсюлмански братя на сваления египетски президент Мохамед Морси остави Турция без дипломатически отношения с най-населената арабска страна и в разногласие с арабските страни в Персийския залив, чиито инвестиции помогнаха на Турция да просперира през изминалото десетилетие.

Турция може би вече търпи икономически щети, тъй като износът в Близкия изток падна рязко, а Абу Даби забави основен инвестиционен проект в страната. Освен това намалената способност на Анкара да влияе на своите съседи я прави по-малко полезен съюзник за Вашингтон и други западни страни, които търсят надеждни партньори в турбулентния Близък изток.

Сонер Чагаптай от вашингтонския Институт за близкоизточна политика заяви, че турските лидери са поели риск като са подкрепили различни клонове на Мюсюлмански братя – панарабско ислямистко движение, което видя в успеха на Партията на справедливостта и развитието на Ердоган политически модел.

„Докато турската външна политика заслужава похвала за това, че подкрепи демократичните движения и свалянето на диктатури, те се довериха само на една политическа партия“, заяви Чагаптай.

„Те се надяваха, че Мюсюлмански братя ще се издигнат на добра позиция в Либия, те се надяваха, че Мюсюлмански братя ще станат съюзник на Турция в Египет, те искаха да направят член на Мюсюлмански братя лидер на сирийската опозиция“, каза той. „Всичко това се провали“, добави Сонер.

Провалът на Мюсюлмански братя в Египет, след като армията свали Морси през юли подразни Ердоган. И то не само защото отново отвори дебат за това дали демокрацията и политическият ислям са съвместими – въпрос, който той се надяваше, че е бил решен от трите последователни изборни победи на Партията на справедливостта и развитието.

Това също го огорчи, защото той видя паралели в собствения си опит в Турция, където светските военни свалиха от власт ислямисткото правителство през 1997 г., когато той бе кмет на Истанбул. Предшественикът на ПСР, която той по-късно основа и сега доминира в Турция, бе забранен.

„Има много силно чувство за идентификация с Мюсюлмански братя, което дава отражение върху формирането на турската политика“, казва Синан Юлген, председател на истанбулския Център за икономика и външнопорличически проучвания EDAM .

„ПСР и египетската партия на мюсюлмански братя Партия на свободата и справедливостта са и двете свързани с политическия ислям“, отбеляза той.

„Тези две партии – в Турция успешно, а в Египет много по-малко успешно, се опитаха да преминат през трудната задача да се справят с политическото влияние на военните“.

Ердоган нарече отстраняването на Морси „неприемлив преврат“, обвинявайки западните страни в двойни стандарти, но не направи същото, когато критикуваше полицейската разправа с продължилите седмици антиправителствени демонстрации в Турция това лято.

Анкара отзова посланика си в Кайро през август след кървававата разправа с поддръжниците на Морси. Той се завърна този месец, но Египет заяви, че неговият посланик няма да се завърне в Анкара, докато Турция не престане да се намесва.

Ердоган търпи критики за своята надъхана външна политика. „Ние вярваме в един свят, в който не силните са прави, а в който правите са силни“, каза той в реч в сряда.

„Ние нямаме намерение да се намесваме във вътрешните работи на нито една друга страна. Но ние показахме много ясна и принципна позиция – срещу инициативите, които превърнаха хора, кото ние смятаме за братя, в държава на подтисничество“, каза Ердоган.

Външната политика надали ще бъде на върха на дневния ред, когато турските избиратели отидат на местни, парламентарни и президентски избори в следващите две години. Обществеността обаче е скептична, като мнозинството се противопоставя на по-дълбока намеса в сирийската криза.

Когато турският лидер посети Белия дом преди четири месеца, той бе решен да поиска от президента Барак Обама по-решителни действия, накратко военна интервенция, която ще отслаби Асад до точката, която ще го свали от власт.

Каквито и да било удари не трябва да бъдат само 24 часова операция „удари и бягай“, каза Ердоган миналия месец, посочвайки като възможен модел 11 седмичната бомбена кампания на НАТО в Сърбия през 1999 г.

Но членката на НАТО Турция остана да изглежда като аматьор, след като Русия и САЩ договориха план, според който Асад ще избегне незабавната заплаха от американски въздушни удари като постави своите химически оръжия под международен контрол.

„По отношение на Сирия, те са изолирани. Техните призиви за всеобхватна интервенция бяха оставени настрана“, заяви Фарук Логоглу, бивш турски посланик във Вашингтон и вицепрезидент на главната опозиционна Народнорепубликанска партия.

„Да го кажем ясно, г-н Ердоган преследва сунитски доминирана външна политика…Те заложиха на доминирането на Мюсюлмански братя, независимо дали в Ирак, Египет или Сирия. Това е една фалирала политика“, каза той.

Правителството на Ердоган мощно отхвърля какъвто и да било сектантски дневен ред в Сирия или в по-широк регион. Неговите съветници посочват, че той поддържаше добри отношения с Асад в продължение на години преди конфликта. Сирийските мюсюлмани сунити и сирийската алауитска секта, издънка на шиитите, към които принадлежи Асад, не са фиксирани блокове и Турция не вижда кризата като криза на религиозни секти, казват те.

„Твърдението, че Турция е сама в Близкия изток не е вярно, но ако това е критика, то вие трябва да кажете – това е една „ценна самота“, заяви Ибрахим Калин, един от главните политически съветници на Ердоган в Туитър миналия месец.

„Идват моменти в историята, когато сте сами на страната на истината в атмосфера, когато светът мълчи пред преврати и кланета. Не може да се откажете от своите убеждения и принципи, само защото вашите съюзници и други страни не са на ваша страна“, каза той в последвало интервю за вестник.

Но както и в Египет, критиците виждат личен дневен ред за Ердоган в Сирия. „Личната неприязън е много осезаема между турското ръководство и Асад. Турското ръководство първоначално вярваше, че има добри отношения, вярваше, че те могат да влияят на Асад, а свършиха с това, че бяха изключително разочаровани“, заяви Юлген.

„Там, където бих критикувал турската политика за Сирия, е пропастта между нейната много силна реторика, нападателна, амбициозна реторика и нейната пълна неспособност реално да моделира развитието на кризата“.

Противопоставянето на Ердоган на Асад би трябвало да му даде обща кауза с ръководените от сунити арабски държави от Залива. Преди година анкета на изследователския център „Пю“ за нагласите в арабските държави очерта Ердоган като най-популярния лидер, побеждавайки саудитския крал Абдула, който има специален статут като пазител на свещения град Мека.

Но подкрепата на Ердоган за Морси създаде търкания с държавите от Залива, които гледат на Египет като на стратегически съюзник при евентуална заплаха от неарабски Иран и които посрещнаха отстраняването на президента с осезаемо облекчение.

Съюзилите се със САЩ Обединени арабски емирства никога не са имали доверие на Братството, което те обвиняват в заговор за подкопаване на правителства в региона и го забраниха.

Има сигнали за отражение върху търговията от обтегнатите отношения на Турция с един все по-важен пазар за износа и нарастващ източник на инвестиционно портфолио на нейните капиталови пазари. Турският износ за Близкия изток падна с почти една трета през юли на 1,3 милиарда долара спрямо година по-рано, съобщи турската статистическа агенция.

Държавната енергийна компания на Абу Даби TAQA обяви миналия месец, че отлага проект на стойност 12 млрд. долара за строителство на няколко електростанции в Турция – решение, възприето от някои като политически мотивирано.

„Увеличаващото се усещане за изолация на Турция в региона…създава риск от ерозия на ползите от огромните крачки, направени през последното десетилетие, превърнати в развитие на търговията и инвестиционните потоци“, каза Тимъти Аш, икономист от Стандард банк в Лондон.

„Имайки предвид вече обтегнатите отношения на Турция с Иран, Сирия, Ирак и Израел, опасенията сега са, че това може да окаже пагубен ефект върху турската икономика“.

Развиват се нови търговски отношения, най-малко с кюрдите в Северен Ирак, с които търговията процъфтява. Турски превозвачи доставят стоки на пазари в Близкия изток през израелското пристанище Хайфа, неочакван бенефициент, за да се заобиколи Сирия, макар и в малки мащаби.

Ердоган все пак не трябва да бъде изключван дипломатически. „Турция не е сама в регионалната или световната политика“, каза Ибрахим Калин в интервюто. „Преди десет години хората дори не се интересуваха какво е казала Турция. Днес, независимо дали я подкрепят или критикуват, всички следят каква е позицията на Турция“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.