СофияПловдивВарнаБургасРусе

САЩ и Иран: начало на размразяването?

Франс прес

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

С наближаването на датата за откриване на поредната сесия на Общото събрание на ООН САЩ и Иран умножават знаците за взаимен интерес чрез все още плахи жестове, които обаче подхранват надеждата за възстановяване на диалога между тези двама заклети врагове през последните трийсетина години.

Сложността на проблемите – от ядрената програма на Техеран до кризата в Сирия – вътрешнополитическите дадености и скорошните исторически уроци оправдават предпазливия подход, възприет от администрацията на американския президент Барак Обама в отговор на авансите, които дава новият му ирански колега Хасан Рохани, отбелязват някои експерти по международни отношения.

Тази седмица, няколко дни преди да отпътува за Ню Йорк, за да участва в работата на Общото събрание на ООН, Рохани приветства в интервю за една американска телевизия „позитивния и конструктивен тон“ на Обама и потвърди, че двамата са разменили писма след встъпването му в длъжност.

Рохани дори спомена за евентуална среща с американския президент в кулоарите на ООН – нещо, което доскоро беше немислимо. Вашингтон и Техеран прекъснаха дипломатическите си отношения след Ислямската революция през 1979 г.

Белият дом подчерта, че такава среща „до момента“ не е предвидена, но формално не изключи тя да се състои.

Във вторник Обама декларира, че разчита да разбере намеренията на Рохани, който встъпи в длъжност миналия месец, относно диалога по въпроса за ядрената програма на Иран – тема, която е обект на сериозни разногласия.

„Има възможности за дипломация тук. Надявам се иранците да се възползват“, заяви американският президент. В четвъртък неговият говорител Джей Карни отбеляза, че по отношение на Иран предстоят „множество интересни неща“ и че Хасан Рохани се е обявил за „готов да подпомогне диалога“ в Сирия между режима на президента Башар Асад – неговият основен съюзник в региона – и опозицията.

Но Джей Карни също така предупреди, че „делата са по-важни от всякакви думи“, когато става дума за държава, подложена на строги международни икономически санкции заради ядрената си програма и подозирана от западните столици, че има военни амбиции.

Рохани, който наскоро предупреди, че Иран няма да се отклони „нито на йота“ от правото да разполага с ядрени съоръжения, увери по американската телевизия Ен Би Си: „Ние никога не сме се стремили да имаме атомна бомба и няма да го направим“.

И двете страни за момента не отиват по-далеч от декларациите. За Триста Парси от анализаторската група „Мрежа за национална сигурност“ освобождаването в сряда на 13 политически затворници изглежда като жест от страна на Ислямската република към Запада, но „не да дава нищо съществено“.

По време на първата си изборна кампания през 2008 г. Барак Обама се показа склонен да обсъжда директно с иранците „дали те наистина искат да прекратят програмата си за ядрени оръжия“, припомни в четвъртък Джей Карни. Белият дом смята, че понятието „наистина“ не е било приложимо към правителството на ултраконсервативния предшественик на Рохани Махмуд Ахмадинеджад.

Последните декларации на Хасан Рохани показват „ясно, че те (иранците) имат желание да дискутират по начин, различен от този на Ахмадинеджад“, отбелязва Карл Индърфърт, бивш дипломат на служба в ООН и член на вашингтонската анализаторска група Си Ес Ай Ес (CSIS).

Триста Парси обаче предупреждава, че открехнатото прозорче може много бързо да се затвори: „Консерваторите са получили нареждане да оставят Рохани да опитва за определено време. Ако той не успее да покаже, че дипломатическият му подход носи повече ползи на Иран от театралниченето на Ахмадинеджад, консерваторите отново ще поемат нещата в свои ръце“.

Арон Милър, специалист за Близкия Изток от центъра „Уилсън“ отбелязва в допълнение, че „ние вече сме виждали такава офанзива на очарованието“ – препратка към годините на власт на иранския президент реформатор Мохамад Хатами (1997-2005), които така и не доведоха до траен пробив.

Администрацията на Обама трябва да прояви много такт, „за да не усложни живота на президента Рохани в Техеран“, предупреждава Карл Индърфърт, намеквайки за Върховния водач на Иран аятолах Али Хаменей, който е истинският господар на политическата игра в Иран.

Американският президент също е с вързани ръце заради съпротивата на Конгреса срещу отмяната на санкциите за иранското правителство, чиято ядрена програма се определя от Израел като заплаха за съществуването му, посочва от своя страна Триста Парси. Анализаторът се пита „каква гъвкавост може да има Вашингтон в предлагането на отстъпките, необходими на Иран, за да сключи споразумение“.
Още по темата: Обратът в риториката на Иран е възможност

Само две седмици след като Вашингтон обсъждаше едностранен военен удар срещу Сирия, чиято цел щеше да бъде също да послужи за убедително предупреждение към Иран във връзка с ядрената му програма, президентът Обама се оказва в начална фаза на две неочаквани дипломатически инициативи с най-големите противници на Америка в Близкия изток, всяка от тях изпълнена както с обещаващи възможности, така и с опасности, пише в. „Ню Йорк таймс“. Без особено видими признаци, дипломацията внезапно се съживи след десетилетия на изтощителна война в района. След години на изострящо се напрежение в отношенията с Иран се заговаря за намиране на достоен начин Техеран да запази способността си да произвежда съвсем ограничено количество ядрено гориво, като същевременно разсее страховете на САЩ и Израел, че може да разработва бомба.

Възползвайки се от гъвкавата позиция, доловена в лично писмо от президента на САЩ Барак Обама, иранските лидери решиха да рискуват бързо да договорят споразумение за ядрената си програма, за да бъдат прекратени парализиращите санкции срещу Техеран, посочва цитиран в друга статия на „Ню Йорк таймс“ виден съветник на иранското ръководство. За първи път Обама пише пряко до ирански президент, а не до върховния лидер, което говори, че Белия дом смята, че Аятолах Али Хаменей е упълномощил президента Хасан Рохани да търси открит диалог със Запада, отбелязва вестникът.

В. „Вашингтон пост“ публикува статия от самия ирански президент, в която той посочва, че преди три месеца платформата му „за разсъдливост и надежда“ е спечелила широка народна подкрепа. Иранците приеха радушно моя подход към националните и външнополитическите въпроси, тъй като смятат, че това отдавна е трябвало да бъде направено.

Ангажирал съм се да изпълня обещанията си към моя народ, включително да започна градивни отношения със света, посочва Рохани. Светът се промени. Международната политика вече не е игра на победители и победени, а многоизмерна арена, където сътрудничеството и съревнованието често вървят ръка за ръка. Времето на кървавите вражди отмина. От световните лидери се очаква да оглавят работата по превръщането на заплахите във възможности, допълва Рохани пред вашингтонския всекидневник.

Днес има повече от достатъчно признаци, че Иран иска да използва новия си президент Хасан Рохани, за да прекрати застоя около иранската ядрена програма и да отслаби хватката на санкциите върху икономиката си. Изгледи да се излезе от смъртоносната спирала в отношенията с Иран очевидно съществуват и американският президент трябва да се възползва нея, отбелязва британският в. „Гардиън“.

Сирийското споразумение носи поука за Барак Обама – да се разговаря с Иран. След грешките с Дамаск, САЩ имат шанс да поправят нещата с Техеран, пише в. „Файненшъл таймс“. Последните обрати в сирийската криза доведоха до търсене на по-широки поуки. Една от последиците може да е, че в бъдеще американският президент трябва да е по-решителен при използването на сила. Сделката за лишаване на Сирия от химическия й арсенал подчертава необходимостта от по-енергично разгръщане на американската дипломация в Близкия изток. Обама би могъл да започне от това да си стисне ръцете с иранския си колега Хасан Рохани, предлага вестникът.

Внимателно дирижираното усилие на иранския президент да убеди скептичните западни лидери, че страната му не възнамерява да застрашава световния мир, се оказва изключително успешно, отбелязва „Дейли телеграф“ в статия, озаглавена „Кампанията на Иран за предразполагане на противниците относно ядрената му програма е тест за решимостта на Барак Обама“. Промяната в тона на Техеран се приема радушно, но западните дипломати остават скептични за това какви са истинските мотиви зад иранската инициатива.

И иранският президент, и върховният лидер (аятолах Али Хаменей) са наясно, че облекчаването на икономическите и социалните проблеми, причинени от санкциите на Запада, е от първостепенно значение, ако искат да предотвратят нови белязани от насилие антиправителствени протести, като онези, които разтърсиха режима из основи по време на Зелената революция преди четири години.

Те са изчислили, че Обама е по-заинтересован от постигането на споразумение с Техеран, отколкото от запазването на конфронтационната позиция, характеризираща американския подход от десетилетие. Тази тактика със сигурност си струва да бъде пробвана – щом американският президент не е готов да действа срещу един диктатор, който обгазява собствения си народ, той едва ли ще се занимава с плановете на Иран да се сдобие с ядрен арсенал.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.