Растежът на Централна Европа ще зависи от иновациите и въображението

Доменна пещ.Снимка: Иван Бакалов

Тежката, замърсяваща промишленост бе движеща сила на централноевропейските икономики по комунистическо време. Тяхното бъдеще обаче ще зависи от иновациите и новите технологии.

По комунистическо време бълващата смог тежка промишленост бе движещата сила на икономиките в Централна Европа. През последните две десетилетия този двигател бе заменен от първите модерни заводи, построени предимно от чуждестранни инвеститори, а след това – от офис центрове, пълни с „бели якички“.

Икономическият растеж в бъдеще вероятно ще дойде от места като невзрачната сграда в квартал Смихов в Прага, която е дом на Node5, инкубатор на нови технологии, събрал заедно 21 компании, много от които създадени само преди няколко месеца. Вътре, модерен велосипед с неподвижно кормило стои опрян на една колона и малки групички хора са се скупчили около компютърни терминали. „Чехите имат славата на удивителни инженери и откриватели“, казва Лукаш Худечек, главен изпълнителен директор на Node5.

Подобни места никнат като гъби в целия регион, като задоволяват нарастващия интерес на млади предприемачи да започнат свой собствен бизнес в сферата на технологиите. Зараждащата се в Централна Европа култура на новооткриващи се компании – макар и все още бледа имитация на по-развитото създаване на млади високотехнологични компании в САЩ и Великобритания – е част от една по-обща тенденция в целия регион, в момент, когато Централна и Източна Европа (ЦИЕ) започва да залага повече на стимулирането на иновациите.

Голяма част от икономическия растеж в региона през последните две десетилетия се дължеше на съчетанието от евтина, но висококвалифицирана работна ръка, и модерни технологии, внесени от по-развити икономики. Резултатът бе успехът на инвестиции като огромния завод на Volkswagen в покрайнините на Братислава или заемащия 16 хектара завод на Swedwood в Северна Полша, който произвежда мебели за магазините на IKEA в целия свят.

С бавното повишаване на заплатите в региона към западните равнища и бързото напредване на технологиите – от заменянето на конете с трактори до построяването на фабрики – възможностите за екстензивен растеж, основан на догонването на развитите страни, намаляват. Това означава, че държавите в региона ще трябва да копират по-малко и да откриват и създават повече.

Необходимо е дълбоко преосмисляне на обществото, като се започне от образованието. В момента училищата в ЦИЕ произвеждат солиден брой хора, способни да четат и смятат, както показва непрестанното изкачване на региона в международните образователни класации. Нещо повече, Полша заема 14-о място в последния индекс на образованието, изготвен от Pearson, глобалната образователна група, чиято собственост е вестник „Файненшъл таймс“, като изпреварва Германия и САЩ. Техническите университети в региона произвеждат висококвалифицирани инженери и програмисти.

Точно това наследство, датиращо от комунистическо време, осигури на Виктор Кислий уменията да създаде Wargaming, една от най-успешните компании за онлайн игри в света. „В много отношения аз съм дете на съветската образователна система“, признава той от централата на Wargaming в Минск. Миналата година компанията е обявила 218 милиона евро приходи от игра с танкови сражения в интернет.

Много университети обаче все още произвеждат повече журналисти, рекламни специалисти и социолози, отколкото инженери. „Имаме проблем с намирането на точните хора“, оплаква се Артур Виза, говорител на Asseco, полска IT компания, която е един от най-големите доставчици на бизнес софтуер в Европа. „Ако университетите могат да обучат повече IT специалисти, ще ги наемем всичките“, твърди той.

Местните висши учебни заведения не желаят да възприемат по-бизнес ориентирания модел, който е масово разпространен в САЩ. Университетските преподаватели в Централна Европа все още се съсредоточават върху публикациите и кабинетната работа, а не върху сътрудничеството с бизнеса или откриването на компании, които използват техните изобретения.

Парите продължават да бъдат проблем. Повечето страни в ЦИЕ харчат значително по-малко за научно-развойна дейност от средното за ЕС равнище от 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). С 1,6% Чехия и Естония са на поносимо близко разстояние, докато държави като България и Румъния изостават далеч назад. Различен и начинът, по който се изразходват парите за научно-развойна дейност. Частният сектор може и да доминира в Западна Европа, но в ЦИЕ правителствата имат водеща роля, като често оскъдните средства са харчени по-малко ефективно. Част от проблема е наследен от чуждестранните инвестиции в миналото, при които компаниите построиха заводи в Унгария, Полша и Словакия, но оставиха доходните и висококвалифицирани работни места в сферата на научните изследвания в своите страни.

Това бавно се променя. Глобални технологични компании като Google и Samsung построиха големи изследователски центрове в Полша. Skype, притежаваната от Microsoft услуга за интернет телефония, разработена в Естония, има сериозно изследователско присъствие в Чехия.

С разрастването на местните компании се увеличават и парите, които те дават за научно-развойна дейност. По-голямата част от полския производител на влакове, който наскоро си осигури договор на стойност 1,2 милиарда евро за доставка на локомотиви в Германия. Чехия се спря на нанотехнологиите, докато Словакия има стимул да се съсредоточи върху автомобилостроенето благодарение на автомобилните заводи, които имат доминираща роля в нейната икономика.

Досега на IT сектора се пада много по-малък дял от общитеразходи за научно-развойна дейност. Много правителства обаче са си поставили за цел да увеличат инвестициите от страна на капиталови фондове и да насочат европейски пари, по-специално от програмата на ЕС Jeremie, към стартиращите фирми.

„Това предизвиква много критики, понякога основателни“, казва Барнабаш Малнай, директор на неправителствената организация Mobility and Multimedia Cluster, която организира различни прояви в Будапеща. „Има голям брой много стриктни регулации как да бъдат харчени тези пари, но (тази стратегия) популяризира тук цялостната концепция за (рисковия капитал) и (предизвика) вълна от ентусиазъм сред младежите да станат предприемачи.“

Въпреки че има на разположение повече пари от преди, нарастващ проблем е реалната креативност на самите стартиращи фирми. Много от създаваните в целия регион инкубатори са пълни с екипи млади програмисти, които работят по местни версии на популярни социални мрежи в интернет като компанията за групови сделки с отстъпки Groupon, Facebook и още повече приложения за смартфони, а не върху оригинални идеи.

„Има голям брой новосъздадени фирми в Чехия, но те не дават полезни идеи. Те просто се опитват да копират американски проекти“, изразява съжаление Павел Жима, главен директор на Seznam, водещия интернет портал в страната. Seznam и други IT компании като полските Asseco и Techland, производител на видеоигри, както и словашки антивирусни фирми като Eset и Avast Software водят началото си от началото на 90-те години на 20-и век. Тогава работната ръка в региона бе много ниско платена според западните стандарти и пазарите бяха национални и разпокъсани.

Януш Филипяк, директор на IT компанията Comarch с централа в Краков, си спомня, че е плащал на програмисти по 150 евро месечно. Сега един полски програмист може да очаква да печели по близо 50 000 долара годишно – около една трета от доходите на неговите колеги в Калифорния, казва Адам Кичински, главен изпълнителен директор на CD Projekt, полски производител на игри.

Интернет подкопа предимствата на големия национален пазар – няма значение дали една стартираща фирма е в Талин или Тел Авив – световният пазар е един и същ. Това помага на компаниите от по-малки страни, тъй като те имат по-малки очаквания да просперират на по-малките вътрешни пазари, докато фирмите от по-големи държави като Полша често се опитват първо да растат у дома, което впоследствие може да направи международната им експанзия по-трудна.

„Регионът всъщност даде много успешни компании, които завоюваха позиции в глобален мащаб“, казва Марчин Хейка, управляващ директор за ЦИЕ на Inter Capital, регионалния филиал на едноименната американска технологична компания. „Ако се вгледате в потребителския интернет сегмент, двете най-големи компании са все руски – Яндекс и Mail.Ru. Що се отнася до софтуерните успехи, имаме доста компании, чиято пазарна оценка е достигнала или доближава 1 милиард долара.“

Новите фирми разчитат на помощ от предишното поколение успешни местни компании. Американската и британската култура на богати основатели, предлагаща съвети и инвестиции на едно ново поколение предприемачи, обаче все още не е пуснала корени в Прага и Варшава.

„Този американски модел на срещи и разговори с млади хора с идеи на практика не е възприет тук“, признава Павел Марчевка, основател и главен изпълнителен директор на Techland. „Мислих за това, но съм зает с развитието на нашата компания. Не са ми представяли наистина иновативни идеи и в действителност не съм ходил в инкубатори“, разказва той. Местните стартиращи фирми често установяват, че макар да имат техническите умения да създадат даден продукт, то техните възможности в сферата на маркетинга, дизайна и продажбите изостават, което принуждава някои предприемачи да търсят съответните специалисти във Великобритания и САЩ.

Пътят от импровизиран инкубатор до печеливш и бързо растящ бизнес е дълъг и труден. Онези, които успяват, обаче могат да положат основите на преход на ЦИЕ от регион, разчитащ на евтината работна ръка, към такъв, в който креативността и иновациите ще са движещата сила на едно икономическо изравняване със Западна Европа.

БТА

*Бел. изд. – Нийл Бъкли и Кестър Еди допринесоха за написването на този материал.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.