www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
вторник, 17 януари 2017
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Европа очаква от Меркел по-конструктивна и по-щедра Германия

24 Септември 2013

 

На 16 септември германският министър на финансите Волфганг Шойбле публикува във “Файненшъл таймс” статия със заглавие “Не обръщайте внимание на онези, които вещаят гибел. Европа е в процес на възстановяване”. Иронизирайки всички, които предсказваха края на еврото, той твърдеше, че рецептата, основана на оздравяването на публичните финанси и структурните реформи, ще се докаже като правилна и ще позволи на еврозоната да излезе от рецесията - признаци за което имаше в началото на второто тримесечие.

“Само за три години публичните дългове в Европа намаляха наполовина, разходите за труд и за конкурентоспособност бързо бяха коригирани, банковите баланси вървят към подобрение, а дефицитите по текущите плащания изчезват”, писа той.

Този оптимизъм далеч не е споделен и изобщо не слага край на дебата, който ще се води в Брюксел през следващите месеци. Преди всичко защото по примера на Франция редица страни, сред които Италия, Португалия, Холандия, изглежда няма да могат да изпълнят целите за намаляване на дълга тази и следващата година. Освен това, защото пропастта, която се появи между Северна и Южна Европа при експлозията на безработицата в южните държави членки, никога досега не е била толкова опасна. Най-сетне, защото в крайна сметка всяко статукво трябва да бъде одобрено от пазарите, на които Европа обеща бързо възстановяване на своя икономически и валутен съюз.

Оптимизмът на финансовия министър на Ангела Меркел, който се стреми да запази поста си, е начин да се оправдае германският стремеж да не се прави нищо, освен “строго необходимото” за еврозоната. Всеки знае, че бъдещото правителство ще остане твърде резервирано към всяка идея за съвместно поемане на дълговете, да не говорим за създаване на общ европейски пазар на капитали.

За зла беда, с настъпването на кризата на еврото германците (16 процента от населението на Европа, които дават 20 процента от брутния й национален продукт) останаха с усещането, че Брюксел очаква не толкова лидерството, колкото парите им. Но е необходимо и политическо им лидерство. Остават само осем месеца, за да се предотврати масовото гласуване на европейците за екстремистки антиевропейски партии на (изборите за Европейски парламент - б.р.) на 22 май догодина. Защото следващият Европейски парламент, който вече ще има големи правомощия, би могъл да блокира или да либерализира общите правила.

Следващото германско правителство трябва спешно да се заеме с три икономически проблема: банковия съюз, стартирането на схемата за подпомагане на младите хора и подкрепата за страните, които разчитат на финансово подпомагане. В момента създаването на общ фонд за спасяване на банките, дори той да се попълва чрез вноски на банките, а чрез средства на данъкоплатците, е блокирано от Германия. Дори Европейската централна банка, на която Европа иска да повери надзора на банките, загуби търпение и поиска от Германия по-малко юридическо буквоядство и повече прагматизъм.

По същия начин отпускането на допълнителни средства за борба с безработицата в най-засегнатите от кризата региони се натъква на съпротивата на някои страни, сред които е Германия, за намаляване на европейския бюджет. Най-после, както отбеляза европейският комисар за социалните въпроси Ласло Андор, “никоя система не може да бъде по-силна от най-слабото си звено и това е причината възстановяването на гръцката икономика да е от фундаментално значение”. Колкото и да се опасяват германците от трети план за спасяване на Гърция, на европейците ще им се наложи да приемат такъв. Още повече, че, както отбеляза един наблюдател, страните от ЕС вече са поставили “гръцкия дълг в затворен цикъл, понеже заемите се отпускат, за да може Гърция да обслужи лихвите си”.

Освен бързия напредък по тези три въпроса, от Германия се очаква да “възстанови привлекателността” на европейския проект. Сама тя очевидно не може да направи нищо и всичко ще зависи и от френския й партньор. Но европейският проект няма да стане по-привлекателен, ако не отговори на въпросите за енергийната политика и климата - област, в която съгласието между страните-членки е на ниво “Нула”, за необходимостта от рестарт на индустриалната политика и за бъдещето на външната политика и най-вече на отбраната. Всички тези теми са в дневния ред на следващите Европейски съвети.

БТА





Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2017® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com