СофияПловдивВарнаБургасРусе

Гръцкото правителство – обезоръжено пред неонацистите

Франс прес

Руски неонацисти гостуват на гръцките от „Златна зора“. Снимка: райтуърлд

След години на търпимост по отношение на неонацистите от Златна зора, гръцкото правителство има сега ограничено поле за действие, за да накара да замлъкне една партия, която маневрира, използвайки кризата, бедността и дискредитирането на политическата класа.

Убийството на музикант антифашист Павлос Фисас в нощта на 18 септември близо до Атина от активист на Златна зора разтревожи дясно-лявата правителствена коалиция, която е на власт от повече от година начело с премиера консерватор Андонис Самарас.

Но анализаторите се питат докъде може да отиде правителството, изправено пред една партия, която за една година почти е удвоила резултата си в нагласите на избирателите до близо 13 процента напоследък и която има 18 депутати от общо 300 .

„Има две линии в правителството: тези, които наистина искат да действат срещу Златна зора, която те разглеждат като престъпна организация, и тези, които от политически опортюнизъм продължават да вярват, че присъствието й като крайнодясна партия е от полза за консерваторите“, изтъква Димитрис Христопулос, асистент по право в университета Пандион в Атина.

„Основното е полицията и правосъдието да си вършат работата“, обяснява той пред АФП.

Докато печатът се тревожи от надигането на фашизма и нарастват демонстрациите за осъждане на убийството, министърът на обществения ред Никос Дендиас оповести в петък, че отсега нататък полицейските служби за борба срещу тероризма ще водят разследването за Златна зора.

Той обяви също затягане на наказателните мерки спрямо „престъпни организации“ и прехвърляне на близо тридесет дела за насилия, извършени от Златна зора, на Върховния съд.

Но наблюдателите се опасяват, че тези мерки може да са „недостатъчни, дори безполезни“.

„Защо беше нужна тази драма, за да започне правосъдието да си върши работата?“, се пита Христопулос, който също е и ръководител на Съюза за правата на човека. Той припомня последния случай с убийство, извършено от неонацистите: смъртта, причинена от удари с нож, на пакистански имигрант през януари в Атина.

„Има търпимост към насилието и политическата система действа селективно“, отбелязва София Видали, криминолог в Тракийския университет.

„Насилието изплува винаги по време на криза, най-вече в бедните квартали като Керацини мястото на убийството на Павлос Фисас , където разрушаването на работническата класа и на средните класи водят до конфликти между граждани“, обяснява тя.

Истинското лекарство би било „съществена реформа на съдебната система, която би позволила на прокуратурата да ръководи полицейското разследване и да се създаде съдебна полиция, какъвто е случаят във Франция“, добавя тя.

Възползвайки се от почти пълна безнаказаност и понякога от снизходителното отношение на властите след създаването си през 80-те години, Златна зора увеличи нападанията си срещу имигранти и леви политици след влизането си в парламента през юни 2012 г.

„Убийството на Павлос Фисас е престъпление, което трябваше да се случи“, тъй като Златна зора „се възползваше от безнаказаност и от прекалената толерантност на властите“, отбеляза в петък анализаторът Никос Констандарас във в.“Катимерини“.

Разполагащи с паравоенна структура с щурмови отряди, неонацистите, облечени в черно, попълват редиците си в бедните квартали под погледите на полицията.

Арестите се ограничават в повечето случаи до лица, които могат да бъдат идентифицирани, като депутатите от Златна зора.

Така стана, когато някои от тях нападнаха свои колеги от левицата, кмета на Атина или имигранти. Най-малко трима депутати от Златна зора бяха лишени от депутатски имунитет във връзка с подобни случаи.

Убийството на рапъра антифашист съживи дебата за забрана на партията. Но „това би било технически много трудно и политически опасно“ заради аудиторията на Златна зора, смята Христопулос.

„Върховният съд разреши трансформирането на тази група в политическа партия, сега ще са необходими конституционни акробатики, за да я забранят. И дори ако е доказано, че става дума за престъпна организация, конституцията не предвижда разпускането на парламентарна група“, казва той.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.