СофияПловдивВарнаБургасРусе

Турция: Изтощение от процеса за присъединяване към ЕС

На фона на концентрацията на събития в сферата на вътрешните и външните проблеми въпросът за отношенията между Турция и ЕС на практика бе забравен. Междувременно на 12 септември се навършиха 50 години от деня на подписването на Асоциативното споразумение между ЕС и Турция. В Турция нямаше нито едно мероприятие, показващо значението и важността на този ден. Заради факта, че медиите също не обърнаха внимание на тази дата, тя остана незабелязана и от турското общество.

Причината за това се състои във факта, че цялото внимание на Турция е приковано към различни актуални въпроси – от Сирия до пакета за демократични реформи, като при това е невъзможно да се намери време за разглеждането на други въпроси. Основната причина се крие в безразличието на правителството и политическите дейци в Турция, както и на турския народ към въпроса, свързан с отношенията с ЕС. Дипломатите окачествяват това безразличие като „изтощение от процеса за присъединяване към ЕС“, или дори като „пренасищане“ от този процес.

На 12 септември 1963 година, когато бе подписано Анкарското асоциативно споразумение, в Турция имаше съществено вълнение и ентусиазъм във връзка с очакваното встъпване на страната в ЕС. За Турция евроинтеграцията бе стратегическа визия и приоритетна цел.

Днес, 50 години по-късно, Турция както и преди е едва пред прага на ЕС. Докато съседните страни се наместват в отделените им кресла в Брюксел, Турция опитва да счупи вратата към ЕС.

Няма защо да се учудваме, че изпитвания по отношение на членството в ЕС ентусиазъм постепенно започна да намалява.

При анализиране на изминалите години може да се забележат много неща: за това, че днес ситуацията е такава наред с редицата недостатъци на Турция, не по-малко значима роля имат нежеланието и колебанията на самия ЕС.

Вместо обаче по време на 50-годишнината от установяването на отношенията между Турция и ЕС да се изяснява кой е виновен и кой е допуснал повече грешки, би било по-правилно да се гледа напред и да се помисли върху въпроса какво бъдеще може да имат тези отношения.

Затова изявлението на постоянния представител на Турция в ЕС Селим Йенел на срещата, организирана в Брюксел по повод годишнината от установяването на отношенията, съдържа привличащи вниманието моменти, които може да се превърнат в „източник на вдъхновение“.

Йенел посочи следното: „Ние сме принудени да си зададем въпроса накъде се движат тези отношения. Искате ли да видите Турция в състава на ЕС? Уморихме се и чакаме, докато ни кажете всичко открито. Ако не искате да станем пълноправен член на ЕС, това изобщо не е задължително. Възможно е и нещо друго“.

В друга част на речта си Йенел отново повдига същия въпрос и подчертава, че, ако Турция няма да получи пълноправно членство, е допустимо „изграждането на друга форма на отношения“. Тогава, освен членството в митническия съюз, може да бъдат започнати преговори за зона за свободна търговия и в такъв случай Турция сама ще поставя условия.

Несъмнено предпочитанието на Турция е да стане пълноправен член. Но ако това отново не бъде възможно, е необходимо да се намерят нови, по-реалистични формули. Постоянният представител на Турция подчертава, че такива формули не предполагат отдалечаване от ЕС или обръщане към други алтернативи. Напротив, при изграждането на „други отношения“ е възможно установяването на по-надеждни връзки с ЕС.

В действителност няма какво да се отбелязва на 50-ата годишнина от подписването на „Анкарското споразумение“, но това е прекрасна възможност за извършването на анализ и изграждането на планове за бъдещето.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.