През септември властта надделява над протеста. Защо?

Бележки по прогнозите на института „Хаджийски”

Печати „Народна милиция“ по краката на протестиращи момичета на 9 септември. Акцията осмива БСП, а се отнася за събития от 50-те години на миналия век. Изглежда красиво като хепънинг, но е откъснато от времето и е в посока на постоянно повтарящ се антикомунизъм, което не може да разшири социалната база на протеста. Снимка: Булфото

Из заключението на анализа на политическия август (виж тук) и прогнозите за септември на института „Иван Хаджийски”, с редакционен коментар от редактора на e-vestnik на случващото се към края на месеца:

Политическият септември ще донесе определена политическа развръзка. Една от двете тенденции – към стабилизация или дестабилизация на управлението, ще надделее, макар и също относително.
(Б. р. – Към 23 септември стабилизацията надделява над дестабилизацията. По принцип около 2/3 от хората в едно общество искат спокойствие и ред, а протестите им създават чувство за несигурност, без да дават алтернатива, без широка мотивация, съсредоточавайки се основно върху Пеевски от самото начало до стотния ден. Идеологическата платформа на протестиращите, сред които и привърженици на ГЕРБ, и на Реформаторския блок, се свежда основно до лозунги като „Оставка“, „Червени боклуци”, „Олигархия”, „Мафия”. Такава идеология без нищо конкретно не разширява социалната база на протеста срещу управляващите).

Ако до края на месеца правителството не бъде принудено или само не реши да подаде оставка, става ясно, че предсрочни избори до края на годината няма да има. В такъв случай новият бюджет ще бъде подготвен от кабинета и приет от сегашния парламент. Орешарски като политик може да бъде критикуван в много отношения, но като финансист качествата му е нелепо да бъдат подценявани. Той може да направи по-добър бюджет от своя предшественик. Искането за незабавна оставка в този контекст придобива нов смисъл: да се лиши Орешарски от най-големия си коз.
(Б. р. – Протестиращите не стигат до тази идея, те към стотния ден зациклиха с непродуктивния като революционен лозунг „Кой предложи Пеевски?” До края на септември няма изгледи да избухне война за подготвяния нов бюджет).

Политическият септември трябва да даде отговор на редица въпроси.
Какъв образ ще придобие правителството чрез тройния тест: отчет за 100-те дни, национални приоритети, философия на новия бюджет. Предизвикателството е дали политиката на правителството ще изглежда хаотична, конюнктурна, концентрирана в пълнене на дупки и гасене на пожари, или напротив, като стратегически замислена, насочена към обществена и икономическа стабилизация.

Печати „Народна милиция“ по краката на протестиращи момичета на 9 септември. Акцията осмива БСП, а се отнася за събития от 50-те години на миналия век. Изглежда красиво като хепънинг, но е откъснато от времето и е в посока на постоянно повтарящ се антикомунизъм, което не може да разшири социалната база на протеста. Снимка: Булфото

(Б. р. – Политиката на правителството на практика изглежда всичко това накуп. От друга страна критиката за стоте дни на правителството, което е критикувано от първия ден, повтаряше вече казани неща. Обзорите за гафовете му са преувеличени, без обективност, базирани само на любов и омраза и поради това непродуктивни).

Какъв образ ще придобият протестите, с каква сила и още по-важно – накъде ще се развият, ще има ли нови моменти, ще добият ли рязка политическа окраска, ще се обогатят ли със синдикални действия.
(Б. р. – Протестите не се обогатяват, а обедняват. Развиха се в посока хепънинг, например на 9 септември, но без да разширят подкрепата чрез синдикални действия, и дадоха козове единствено на опозиционните ГЕРБ и Реформаторски блок. Поради това ,че протестите не родиха политически субект, те станаха само коз в ръцете на съществуващите партии).

Как ще се реагира на замисления като вдигащ завесите пред задкулисието, антиолигархичен, нов закон за обществените поръчки. Какво ще бъде противодействието на контрапротестите, ще се стигне ли до сблъсъци.
(Б. р. – Контрапротестите са затихващи, реципрочно на протестите. Активни контрапротестиращи като Мишо Шамара дори влязоха във ВИП Брадър, изоставяйки уличните борби).

И всичко това на фона на важни обществени събития – от очаквания военен удар в Сирия до парламентарните избори в Германия.
(Б. р. – Ударът срещу Сирия изненадващо се отложи или отпадна въобще, изборите в Германия очаквано ги спечели Меркел с неочаквано висок резултат. Само събитията в Сирия оказаха по-сериозно влияние на политическата ситуация у нас, доколкото десни партии агресивно атакуваха управляващите, че не искат България да подкрепи военна намеса в Сирия, още преди да бъде поискана. Но преобладаващата част от общественото мнение у нас не иска такава намеса, и повечето европейски страни също. Дори в САЩ въпросът влезе на обсъждане в конгреса, а инициативата за предаване на химическите оръжия осуети военната атака. Така ходът на десните у нас не им се отрази положително, а напротив. И опасността от вълна от бежанци също създава негативни настроения у  нас).

Политическият август промени съотношението между институционния ред и бунта на улицата. Политическият септември няма да завърши премерването на силите, но ще бъде начало на нова фаза в политическия процес.
(Б. р. – Каква нова фаза е още неясно, но очевидно ГЕРБ и Реформаторския блок нямат достатъчно широка обществена подкрепа да свалят правителството, засега. Протестът, поддържан от тях, също не успява вече 100 дни и си свива влиянието, защото тези две главни опозиционни партии се олицетворяват с него и дават признаци за бъдеща коалиция. А очакванията са за алтернатива на БСП и на ГЕРБ, а не само на БСП).

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.