www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
неделя, 21 януари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Растенията са заплашени от нова опасност - озон

4 Август 2007

 

Кафявите петна на листата на растенията са признак за увреждания от високите количества озон. Този газ може да намали способността на растенията да усвояват въглеродния двуокис от въздуха. Снимка: LiveScience.com

В края на века растенията в целия свят могат да спрат да растат заради замърсената атмосфера. Високото ниво на озон във въздуха ще навреди на растителността на планетата и може да й попречат да абсорбира от въздуха невидимия газ, който й гарантира живот. Озонът, който високо в атмосферата пази повърхността на Земята от слънчевите излъчвания, ниско на земята обаче се образува от горенето на въглища газ и др., и може да вреди на растенията.
Промяната може да настъпи въпреки повишените заради глобалното затопляне количества въглероден двуокис, които много учени твърдяха, че ще стимулират развитието на фауната. В резултат концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата може да се увеличи повече от очакваното.

Това са заключенията от изследване на британската компания Met Office - една от водещите метеорологични фирми в света, която анализирала последиците от замърсяването на околната среда върху растителния свят. Резултатите бяха публикувани на 25 юли в онлайн изданието на списание Nature.

Досега много учени смятаха, че една от ползите от глобалното затопляне ще бъде бумът в популацията на растенията заради високите нива въглероден двуокис във въздуха, който растенията използват за фотосинтезата. Флората е важен механизъм за намаляване нивото на въглерода и досега се възприемаше като средство за абсорбиране на газа, който предизвиква парников ефект.

Оказва се обаче, че други фактори, включително озонът, имат голямо влияние и могат да попречат на растенията да усвояват въглеродния двуокис чрез листата си. Според Стивън Сич от Met Office досегашните модели са разглеждали главно полезните ефекти за растенията, но „не включваха негативните последствия”.

Добър и лош озон

Озонът в атмосферата се образува по естествен път от други химични съставки. Озонът близо до земята обаче се излъчва при изгарянето на полезните изкопаеми – въглища, нефт и газ. И въпреки че озонът в стратосферата е полезен и действа на планетата като предпазен слой слънцезащитен крем, близо до земята той може да бъде вреден за хората, които го дишат и да бъде токсичен за растенията, които го абсорбират.

Озоновата дупка над Антарктика, снимана през 2005 година. Озонът в атмосферата е полезен за хората, но близо до земята – причинен от изгарянето на нефт и въглища – може да е пагубен за растенията. Снимка: NASA/GSFC

Обикновено растенията поглъщат озона и другите газове чрез своите пори, наричани устица. Когато нивото на озона надхвърли определени нива, той уврежда тези пори, те видимо покафеняват и стават на петна.

Освен това озонът намалява способността на растенията да фотосинтезират и ограничава растежа им. „Клетките на растението се разрушават,” казва Сич. „Основната причина е, че механизмът на фотосинтезата е увреден.”

Тези вреди могат да причинят големи загуби за икономиката чрез значително понижение на реколтата. В някои райони на света озонът близо до почвата вече достигна рекордни нива заради индустриалните емисии, а до края на века се очаква да се повиши концентрацията на газа и в атмосферата.

Озонът срещу въглеродния двуокис

Проблемът обаче не е само в повечето озон. Когато въглеродния двуокис се увеличава, растенията затварят някои от порите си, за да продължават да усвояват същото количество от този газ, необходим за храненето им. Затварянето обаче блокира достъпа на озон и най-вероятно по този начин се предотвратяват някои от вредните му влияния.

От друга страна, ако нивата на озон се покачат над определена концентрация, те могат да затворят порите дотолкова, че те да не поемат достатъчно количество въглероден двуокис. А това ще ограничи фотосинтезата още повече.

За да констатират последствията, които газовете имат върху растенията, Сич и колегите му симулирали ефекта от причиненото от човека увеличаване на озона и въглеродния двуокис. Те констатирали, че в края на века повишените нива въглероден двуокис ще увеличава плодовитостта на растенията и поглъщането на въглерод, но повечето озон ще ги ограничи така, все едно че в атмосферата изобщо няма озон. Авторите на изследването отбелязват, че има доста неизвестни за начина, по който отделните видове ще реагират на увеличението на двата газа.

Ако растенията започнат да поемат по-малко въглероден двуокис от въздуха, тогава нивата на парниковите газове може да се увеличат много по-бързо от очакваното и ефектът от глобалното затопляне да стане много по-силен.

Учените са категорични също, че озонът, който също е газ, предизвикващ парников ефект, може да допринесе много повече за глобалното затопляне чрез влиянието си върху растенията, отколкото чрез абсорбирането и излъчването му на планетата.




Етикет: , , ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.
  1. 1) Anonymous
    допусната е грешка вместо фауна автора е имал предвид флора






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com