СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ангела и сърбите

Победата на Ангела Меркел на федералните избори в Германия събуди надежда у част от сръбската общественост, че новият кабинет на канцлера с „малка помощ“ от Зелените или социалдемократите може да отвори нова глава в отношенията между Берлин и Белград – по-благоприятна за Сърбия по отношение на напредъка й в европейската интеграция и нормализирането на отношенията между Белград и Прищина.

Оптимистичните прогнози се основават на две предпоставки.

Първо, готови сме да повярваме, че политиката на Берлин при третия мандат на Меркел ще бъде съсредоточена върху развитие на европейското единение, а Германия ще се откаже от преувеличената роля на европейски хегемон. Второ, оптимистичната оценка за промяна в германския курс се основава и на вероятността най-голямата опозиционна партия Германска социалдемократическа партия (ГСДП) да стане коалиционен партньор на християндемократите, което да определи „по-мек“ курс по отношение на Сърбия.

Вероятно за това намекна Михаел Ерке, директор на фондация „Фридрих Еберт“, когато онзиден оцени, че правителството на Ангела Меркел е „може би най-лошата опция за Сърбия“. Читателят трябва да знае, че въпросната фондация е доста близка до главния съперник на на християндемократите на Ангела Меркел – Германската социалдемократическа партия. Ерке подкрепи своята теза, като направи сравнение със сдържаността на Германия при оценката на проблемите в други кризисни огнища в света като Сирия. Когато става дума за Сърбия обаче, казва Ерке, Германия се държи като хегемон.

Думите на директора на уважаваната фондация може да се тълкуват и по следния начин: по-добре щеше да ви бъде със социалдемократите и не трябва да се радвате на успеха на Ангела Меркел.

Благодарим на господин Ерке за съвета, но нашият опит ни учи нещо друго: че всъщност няма кой знае каква разлика и германските власти водят германската политика независимо от това коя партия управлява. Спомняме си ролята на германските правителства в разпадането на бивша Югославия, както и преди и по време на бомбардирането на СР Югославия.

По времето на канцлера Герхард Шрьодер, който днес проявява разбиране към Сърбия, и неговия зелен вицеканцлер Йошка Фишер Югославия бе бомбардирана, а по времето на канцлерите Хелмут Кол и Ханс Дитрих Геншер Германия енергично тласкаше Европа към признаване на Хърватия и Словения, а след това и на Босна и Херцеговина.

Подобно е положението и в САЩ, където се редуват демократи и републиканци, Клинтън, Буш и Обама, а политиката към Сърбия остава винаги една и съща. След бомбардировките през 1999 г. сърбите наивно се радваха на Буш, който на бърза ръка призна Косово.

Що се отнася до Ангела Меркел, политическа Сърбия я помни с това, че ако не друго, поне не е помагала на нашите политически лидери да ни приспиват с неоснователни надежди. При посещението си в Белград през август 2011 г. тя с брутална откровеност ни отвори очите – да не приемаме лековерно тълкуванията на нашите политици за крайния смисъл на постигнатите споразумения и за условията, които ни се поставят.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.