СофияПловдивВарнаБургасРусе

Голямата съветска мечта на Путин

Блумбърг

Колаж: иносми

Успехът на руския президент Владимир Путин в успокояването на напрежението около сирийския конфликт рязко контрастира с едно фиаско, разиграващо се близо до дома: провалът на неговия грандиозен план да изгради Евразийски икономически съюз върху руините на бившия СССР.

Путин вижда в споразумението за свободна търговия, обединяващо бившите съветски държави, голяма част от своето политическо наследство.

От близо две години той споменава проекта във всяка ключова реч. „Тясната интеграция с нашите съседи е наш абсолютен приоритет“, заяви миналата седмица Путин пред международни експерти на конференция в Новгород. „Евразийският съюз е проект, чиято цел е да съхрани идентичностите и историческата евразийска общност в новия век, в нов свят“.

Досега само ядрото на грандиозната визия на Путин съществува под формата на митнически съюз между Русия, Беларус и Казахстан. За да успее проектът, той се нуждае от нови членове – най-вече югозападната съседка на Русия, Украйна, с население от 45 милиона души и брутен вътрешен продукт (БВП) от 176 милиона долара.

Украйна обаче търси партньорство другаде. На 18 септември правителството одобри проектоспоразумение за асоцииране между Украйна и Европейския съюз. Договорът ще премахне митата за украинския износ към ЕС и ще намали украинските вносни мита за европейските стоки.

Това на практика би провалило всякакъв митнически съюз с Русия, тъй като ЕС категорично не иска свободна търговия с Русия, Беларус и Казахстан при същите условия като с Украйна.

Русия неведнъж предупреди украинците да изберат партньора си внимателно или ще си понесат последиците. Миналия месец руската митническа служба започна задълбочени едностранни проверки на вноса от Украйна, предизвиквайки дълги опашки на границата.

Икономическият съветник на Кремъл Сергей Глазев каза, че така Русия „се подготвя да въведе по-строга митническа администрация, в случай че Украйна направи самоубийствената стъпка да подпише споразумението за асоцииране с ЕС“.

Враждебността между страните стана и лична. Известната с политизирането си руска санитарно-епидемиологична служба, например, забрани вноса на украински шоколади – удар срещу украинския милиардер Пьотр Порошенко, който е собственик на шоколадовата компания Roshen и е голям защитник на интеграцията с ЕС.

Когато Глазев и Порошенко се срещнаха очи в очи на политически форум в Ялта на 23 септември, популярният уебсайт „Украинская правда“ нарече срещата „Russian vs. Roshen“ (в превод „руснак срещу Рошен“).

На събитието Глазев и Порошенко почти се сбиха. Порошенко, чийто шоколад бе похвален от бившия държавен секретар на САЩ Хилари Клинтън, която също присъстваше в Ялта, искаше да разбере дали наистина според Глазев украинският шоколад е опасен за руските потребители. Когато Глазев попита дали Порошенко е чел споразумението Украйна-ЕС, милиардерът отговори: „Аз го написах“.

Аргументът на Русия е, че споразумението Украйна-ЕС ще я накара да издигне митнически бариери срещу европейските стоки, влизащи в Русия през Украйна – стъпка, която тя твърди, че ще намали обема на износа на Украйна за Русия с около 24%.

Путин излезе със същия довод в Новгород и предложи, за известно време, Украйна да се присъедини към Евразийския митнически съюз и след това да преговаря с ЕС за нови условия на търговия като част от тази организация.

В Москва руският премиер Дмитрий Медведев прояви сарказъм към украинците: „Това е избор, който нашите партньори трябва честно да обяснят на украинския народ:

„Знаете, ние вярваме, че е най-добре за страната ни да създаде такъв съюз с Европа. След това всичко ще бъде наред и ние ще се развиваме като другите европейски страни, като Гърция и Кипър“.

Сегашното украинско правителство няма да промени решението си. „Украйна каза думата си“, заяви на 20 септември украинският президент Виктор Янукович. „Сега чакаме отговор от Европейския съюз“.

Отговорът може да дойде на ноемврийската среща на върха на Източното партньорство – програмата на ЕС за създаване на връзки с бивши съветски държави. Единственото по-важно търговско споразумение в дневния ред е на Украйна. Армения, много по-малка бивша съветска република, която водеше преговори с ЕС, се преориентира към Москва, обявявайки, че ще се присъедини към митническия съюз на Путин.

Янукович – бивш уличен бандит от Източна Украйна, чийто руски е по-добър от украинския му – направи стратегически избор в полза на Европа. Това заплашва да изложи на риск жадуваната мечта на Путин да обедини отново повечето отломки на Съветския съюз под покровителството на Москва.

Според руския президент съюзът е много по-важен от Сирия: става дума за работата на живота му, а не просто за 15 минути съмнителна слава на миротворец в Близкия Изток.

Така че Путин няма да се откаже. На Янукович му предстоят нови избори през 2015 година, а се очаква Русия да налее много пари в украинската президентска кампания, за да осигури победа за промосковски кандидат. Путин се надява, че все още може да убеди трудните си съседи да се откажат от европейския път.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.