Радикалният ислям: новата Студена война

Съединените американски щати вече са активно ангажирани с подкрепата на сирийските опозиционни сили в усилието им да свалят от власт президента Башар ал Асад. След като отмени един федерален закон и по този начин направи „материалната подкрепа“ за терористични организации допустима, президентът Обама до известна степен размъти водите на американската външна политика, която определя като терористични групи някои от опозиционните бойци, които САЩ започнаха да подкрепят.

Сегашната американска отбранителна доктрина посочва войнстващите радикални мюсюлмански групи като една от най-големите заплахи за интересите на САЩ у дома и в чужбина.

Според Националната стратегия за сигурност, изготвена от Белия дом, „Съединените щати водят глобална кампания срещу Ал Каида и нейните терористични съдружници. За да възпрем, разрушим и победим Ал Каида и нейните съдружници, ние прилагаме стратегия, която защитава нашата родина, поставя под контрол най-опасните оръжия и материали в света, отказва убежище на Ал Каида и изгражда позитивни партньорства с мюсюлманските общности по света.“

В момента Съединените щати действат в пряко противоречие със собствената си Национална стратегия за сигурност. Доставяйки оръжия на свързани с Ал Каида групи, администрацията на Обама показа пред страната и света, че САЩ не са способни да действат решително. Нещо повече, стана ясно, че САЩ не са способни да осъзнаят, че радикалният ислям е най-голямата заплаха за американските интереси от комунизма насам.

Досега нашата политика беше да не обръщаме внимание на събитията в Африка, най-вече защото нямаме изработена политика за справяне със ситуации като тамошната. САЩ въоръжават Ал Каида в една част от света и воюват с бойците й в друга. Независимо от факта, че Ал Каида изрично е спомената в най-новата версия на Националната стратегия за сигурност като най-опасната за американските интереси организация, администрацията на Обама не успя адекватно да осъзнае, че не само Ал Каида, а всички радикални мюсюлмански групи представляват заплаха за Съединените щати.

Докато администрацията на Обама преценяваше, че е уместно да въоръжаваме нашите врагове, радикални ислямски групи тайно набираха подкрепа и сила в Северна и Западна Африка. Подобно на комунистическата експанзия в Югоизточна Азия и Южна Америка през 20 век, намеренията за експанзия на радикалните мюсюлмански групи се целят в слаби правителства, като се опитват да заместят или да свалят от власт управляващите правителства със своята идеология. Те постигат това, като се прицелват в уязвими лидери, в правителства, които водят война в чужбина, или в правителства, които водят гражданска война у дома. Африка е център на над дузина текущи конфликти, както и на безчет природни ресурси, управлявани от корумпирани държавни служители.

По време на Студената война САЩ практикуваха стратегията на възпирането, което беше съзнателно усилие за спиране на разпространението на комунизма чрез финансова и военна помощ и в някои случаи чрез пряка военна намеса. Най-вече Югоизточна Азия беше предпочитаната мишена на комунистите заради цялостното откъсване на правителствата от нуждите на хората, мизерните условия за живот на по-голямата част от населението, както и наличието на голям дял неспокойни мъже в годна за воюване възраст, които бяха готови да се бият.

Тези аспекти бяха използвани от Съветския съюз и Китай, които наливаха пари в революционни групи, целящи да заместят правителствата на власт с комунистически или социалистически режими. Подобно на комунистическия ефект на доминото в Югоизточна Азия, сега Северна и Западна Африка също са заплашени да станат жертва на революционни групи, финансирани от външни източници.

Както Русия и Китай бяха отговорни за разпространяването на комунизма в Азия и Европа през 20 век, така днес Саудитска Арабия и Катар са сред отговорните за финансирането и насърчаването на разпространението на радикалния ислям през 21 век. И точно както с Русия и Китай, започването на пряка война в отговор на тази подкрепа би довело до глобална катастрофа. Съединените щати не могат да се противопоставят на резултата от тази подкрепа при неговия първоизточник, но трябва да се противопоставят – както го направиха с комунизма – там, където се проявяват резултатите от тази подкрепа.

САЩ сгрешиха в подхода си към Арабската пролет. По времето на президента Джордж Уокър Буш диктаторите в Близкия изток и Северна Африка, макар че бяха тирани, успяваха да държат под контрол радикалните мюсюлмански групи. САЩ успяваха да се противопоставят на групи като Ал Каида или Аш Шабаб на местата, където те се появяваха или където се опитваха да се внедрят в правителствата на по-слабите народи, както направиха в Афганистан чрез подкрепата си за талибаните.

С Арабската пролет обаче САЩ престанаха да държат под контрол диктаторите и преминаха към подкрепа за дестабилизацията и възхода на радикални ислямистки режими в Египет и Либия, а това доведе до серия от граждански войни и революции, които още повече подрониха способността на тези народи да се самоуправляват. По времето на президента Обама и неговата Национална стратегия за сигурност САЩ допуснаха Близкият изток и Северна Африка да стават все по-нестабилни и да се превърнат в убежище за радикални ислямистки групи.

Какво можем да направим? На първо място, трябва да осъзнаем, че групите, действащи в Северна и Западна Африка, наричана Магреб, са заплаха за интересите на САЩ. Чрез въоръжаването на свързани с Ал Каида сирийски бунтовнически групи САЩ показаха, че няма действаща външна политика, така че трябва да изработим такава.

Трябва да признаем, че както Югоизточна Азия при комунизма, днес Африка е станала „доминото“, а радикалният ислям е станал „ефектът“. И точно както комунизма в Югоизточна Азия, радикалният ислям в Африка трябва да бъде признат за заплаха за международните интереси на САЩ. Някой трябва пряко да се заеме с него чрез дипломатически и военни действия. Тези действия включват подкрепа за слабите правителства, разширяване на обучението на силите за сигурност на приемащата държава, както и разширяване на капацитета на нашата армия за подпомагане на рискови нации, ангажирани във военни операции, с минимален човешки ресурс, но с максимална ефективност.

Като модел САЩ трябва да използват мисията във Виетнам по времето на президента Джон Кенеди. Чрез малки по мащаб местни усилия за подпомагане на правителството и населението в Южен Виетнам и изпращането на не повeче от 20 000 съветници и специалисти, САЩ успяха много бързо да се противопоставят на комунистическите сили в съответните райони. Този модел може да бъде повторен успешно, ако се приложи към Африка и радикалния ислям.

САЩ трябва да се противопоставят на разпространението на радикалния ислям в Магреба със същата решителност и сила, с които се изправиха срещу комунистическата заплаха по време на Студената война. Това означава, че САЩ трябва да признаят, че става дума за действителна заплаха. Въоръжаването на радикални мюсюлмански организации в Сирия не просто изпраща погрешен сигнал, но е контрапродуктивно за американските интереси. САЩ не могат произволно да бомбардират всяка нация, която подкрепя радикалния ислям. Те обаче могат да направят акта на подкрепа за такива групи извънредно скъп и в крайна сметка безуспешен.

БТА

Мнения & КоСвят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.