Покрай Гоце медиите изкараха българщината в Македония активно мероприятие на ДС

Георги Коритаров. Снимка: Булфото

Отдавна известната новина за агентурното минало на президента Георги Първанов отключи нови страсти, свързани с Македония и нейното минало. След като стана ясно, че Първанов е започнал сътрудничеството си с Държавна сигурност във връзка с книгата на Методи Димов „Габеро“, в българските медии започнаха коментари не толкова за личността на президента, а за тази на Димов.

Да, вероятно Методи Димов е сътрудничил на ДС. Но компетентните по македонската тема са били подложени на такъв натиск от тоталитарната власт, че реално избор не е съществувал. Вече се заговори, че дори доказаният антикомунист Иван Михайлов в един момент от живота си е имал връзки с ДС. До медиите не е стигнало, че и Коста Църнушанов, един искрен български патриот от Македония, малко след 9 септември е бил принуден да пише за „вечното приятелство между България и Югославия“? И поставен пред простия избор да живее или да умре, Църнушанов се е подписал като автор на брошура на тази тема, въпреки че нейното съдържание противоречи на всички негови позиции. Може ли обаче да бъде обвинен?

Вместо с въпроса редно ли е бивш сътрудник на ДС да оглавява страната, медиите у нас предпочетоха да се захванат с македонската тема и да изкарат цялата борба на българите там едно активно мероприятие. Иначе агентурното минало на Първанов не променя много биографията му. Напълно ясно е, че през цялата си кариера настоящият президент е бил апаратчик, а впоследствие става лидер на бившите комунисти. При това положение каква разлика има дали е бил сътрудник на ДС или не? Все едно има значение колко гола е вкарал Марадона в кариерата си – 1000 или 1001. Всички знаят, че е бил велик футболист. Отдавна беше ясно, че и Първанов е велик в някои области – далеч от футбола.

Тази тема обаче е неудобна. По удобно е да се говори за Македония, където българските медии явно са доста компетентни. Така в. „Капитал“ нарича Методи Димов „българо-македонист“, което е смислово равностойно на „естествено рус негър“. Бившата ни посланичка в Белгия Леа Коен пък, казва в хитово интервю за „Монитор“ – „Една от първите стъпки на правителството на СДС (с премиер Филип Димитров) бе признаването на независимостта на Македония, горещо подкрепено от президента Желев. Това категорично не съвпадаше с политическите интереси на “македонистите” от типа на Методи Димов и неговия наставник Първанов.“

Момент, нали Методи Димов с помощта на Първанов е писал против доктрината на „македонизма“. Наясно ли сме, че понятието македонист далеч не е сходно с османист или арабист? В този ред на мисли, главният редактор на вестник „Македонска трибуна“ Георги Младенов вероятно с право пита г-жа Коен дали знае „колко далече е Македония от България“.

За да се допълни картинката, с коментар за агентурното минало на президента се намесва и неговият другар по съдба Георги Коритаров. За чиито доноси между другото много бързо спря да се говори. В сайта „Всеки ден“ Коритаров компетентно нарича Иван Михайлов „пробългарски македонист“ и освен това определя българското самосъзнание в Македония като „ не свободна воля, а умела режисура от специалните служби“. Като доказан демократ, той дори е загрижен за правата на „поробените“ в Пиринско македонци: „И по какъв начин да се осигури свободно самоопределяне на хората както в Македония, така и на онези, които се чувстват македонци в България?“

След всичко това политическият живот в страната със сигурност опротивя още повече на обикновения българин. Но ако за ДС това е оправдано, опитите за очерняне на борбите на българите в Македония са недостойни. Явно много журналисти по примера на Георги Коритаров забравят, че освободителните движения на българите в Македония, организацията им ВМРО, както и кървавата им борба срещу турци, гърци и сърби датират от много преди каквато и да е намеса на комунистите. Едва през 20-те години на ХХ век Коминтернът решава, че трябва да се намеси в битката за Македония. Опитите обаче са напълно безуспешни, защото както заявява един от последните лидери на българите Тодор Александров: „ВМРО е национална организация; включва в себе си всички класи и съсловия, поради което невъзможно е тя да стане класова или партийна. Тя има определена цел и не може да се заеме с глобални проблеми – да създава световна революция.“

Естествено след 9 септември всичко в държавата, включително македонският въпрос, става запазена територия за комунистическите лидери. На тях до голяма степен дължим и днешната „македонска нация“. Но комунистическите деяния не зачеркват и не променят делата на хора като Тодор Александров и всички борци преди него. Това, както и миналото на президента Първанов, е добре да не се забравя.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.