СофияПловдивВарнаБургасРусе

Ислямофобията: от фантазията до реалността

Ислямофобия: дълго време терминът беше спорен, защото изглеждаше като инструмент за оборване на всички критики към мюсюлманския фундаментализъм. Но вече започва да се приема от политици и интелектуалци: реалните посегателства, извършени срещу религиозни храмове или мюсюлмански граждани, вече се признава от най-високите държавни инстанции. Признанието е добре дошло.
Назоваването и установяването на проблема спомага за неговото разрешаване.
Много фактори допринасят за тази еволюция. Разпространяваните по медиите насилия срещу забрадени жени, които имат за цел единствено да афишират религиозната им принадлежност. Работата на асоциации, осветляващи деяния, подминавани мълчаливо досега или отбелязвани под общия знаменател на „обикновен расизъм”. Както и публикуването на утвърдена от министерството на вътрешните работи статистика, отбелязваща твърдо покачване на жалбите, свързани с антимюсюлмански деяния като нанасяне на физическо насилие, отправяне на обиди или посегателства срещу религиозни средища. И накрая единодушното политическото осъждане на многократното оскверняване на военни (или цивилни) мюсюлмански гробища.

Не е достатъчно само да се констатира факта. Трябва да се познават причините, породили новото напрежение, което застрашава двете основни религии във Франция. И най-вече да се избегнат капаните, до които може да доведе изкористяването на темата.

Подбудите за ислямофобията са многобройни: антиклерикализъм, отхвърляне на различието, геополитическите учения на исляма, възприемането на радикалния ислям и тероризма, исканията, свързани с религиозна и културна идентичност, смятани за прекалени от френското общество, оспорването на някои френски закони от вярващите… Лична отговорност на всички наблюдатели, политици, активисти е да се борят срещу ислямофобията, да разглеждат законността на всеки един от случаите във френски контекст.

Колкото до подозренията, надвиснали над легитимността на тази битка, те са само претекст за оборването на критиките към мюсюлманската религия и узаконяването, в крайна сметка, на богохулни деяния. Подобни опасения – които допринасят за дискредитирането на самия термин „ислямофобия” – са основателни. Години наред Организацията за ислямско сътрудничество настояваше пред ООН за вписването на оклеветяването на религиите в международното право. Не успя да го постигне. Но в най-радикалните среди объркването съществува.

Други виждат в борбата желание у някои мюсюлмани да се конкурират с виктимизирането на евреите с цел „омаловажаване” на антисемитизма. Затова ясното дефиниране на битката срещу ислямофобията ще позволи да се прекрати използването й с користни цели.

Накрая, в политически план, трябва да се прекрати политическото говорене, представящо мюсюлманите и исляма в цялост като „проблем”. Според повечето от наблюдателите желанието да се смесват нещата подбужда към действие.

В този контекст политиците трябва да внимават миряните, подстрекавани от крайно десните, да не бъдат използвани за оправдаване на глобалното отхвърляне на една религия.

Редакционен коментар от в. „Монд“

Превод: Анна Христова

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.