СофияПловдивВарнаБургасРусе

Иран през мандата на Рохани: курс към Централна Азия?

Политком

Хасан Рохани. Снимка: от тв екрана

Първото посещение в чужбина на новия ирански президент – визитата в Бишкек (за участие в лидерска среща на Шанхайската организация за сътрудничество), демонстрира колко е важно централноазиатското направление за външната политика и за икономиката на Ислямската република. Курсът към умерено поведение и диалог с външния свят, проповядван от Хасан Рохани в предизборните му материали, вероятно далеч не обхваща само западните страни, дори ако добавим Русия, но и държавите от Средна Азия.

Нищо чудно в крайна сметка – централноазиатските републики граничат с ИРИ, но Техеран не развива връзки с тях на тъй високо равнище, колкото биха желали иранските управници. По-специално иранската дипломация смята за твърде проблемна страна в региона Узбекистан – открит и явен съюзник на САЩ. Ислямската република не само се противопоставя на прозападния курс на Ташкент (макар и демонстриран само във външната политика – човешките права и свободи, честта и достойнството на хората не са много на почит в самата страна), но и подкрепя основния му регионален противник, Таджикистан.

С последния Иран поддържа най-конструктивни отношения сред всички свои централноазиатски партньори. За това спомага персийската идентичност, а и културните връзки, развивани между тези земи векове наред. Още откакто е създаден, независим Таджикистан среща всякаква подкрепа от Техеран – и политическа, и икономическа. ИРИ инвестира в енергийния отрасъл на Душанбе – участваше например в изграждането на електроцентралата „Сангтуда-2“.

Освен това двете страни активно готвят спогодба, според която Таджикистан ще доставя в Иран своя излишък от сладка вода (през афганистанска територия) – проектът може да придобие стратегическо значение. При все това стопанските им отношения не са на най-високо равнище. През 2012 г. стокообменът между двете държави стигна 500 милиона долара – по-малко от стокооборота на таджикистанците с Русия и Китай.

Отношенията на Иран с другите страни в Централна Азия са кажи-речи неутрални. Туркменистан например е доставчик на газ за северните ирански райони и доста надежден икономически партньор, но след смъртта на дългогодишния му лидер и приятел на ИРИ Сапармурат Ниязов двустранното политическо взаимодействие бележи известен спад.

Нееднозначни са отношенията между Техеран и Бишкек. Независимо от размяната на доброжелателни изявления на официално ниво и участието на иранския бизнес в киргизстанската икономика населението там не храни най-светли чувства към ИРИ. В медиите, контролирани от държавата, редовно се организират антиирански кампании. Случва се киргизстанците да минат от изявления към действия. Тази година примерно в страната не бе допуснат Александър Князев, работил там дълги години – член-кореспондент на Руската академия на науките, той е обвиняван между другото, че лобира за ирански интереси. Естествено че ШОС (макар да не включва всички страни от Централна Азия, тя обединява най-влиятелните) става за Иран удобен мост, водещ към по-добри връзки с региона. За това съдейства и спомената вече риторика на новия президент на Ислямската република.

В момента няма повод да говорим за конкретни, сериозни резултати от визитата на Рохани в Бишкек. Фактически, освен че покани в Иран руския лидер Владимир Путин и разговаря с лидерите на Киргизстан, Казахстан и Китай, той не получи нищо от това посещение. От друга страна, да не забравяме, че то бе изцяло формално и задачата бе по-скоро иранският президент да се „представи“ на регионалните държавни глави.

Ислямската република все още е наблюдател в ШОС и засега не се очертава да получи по-висок статут.

Но трябва да посочим, че дори ако оставим настрана другите държави в Централна Азия, ШОС и Иран имат нужда един от друг. Ислямската република е най-големият доставчик на енергийни ресурси в световен мащаб. Ако тя се включи в ШОС, икономическият потенциал на организацията може многократно да нарасне. При това ИРИ притежава доста развита промишленост, включително високотехнологични, иновационни отрасли. Освен Русия и Китай, никоя членка на ШОС не може да се похвали със същото. Нещо повече, излазът на Иран в Персийския залив, оттам и в океана, е съществен стратегически „плюс“ за страната, който със сигурност би се отразил добре и на шанхайското сдружение, ако тя стане негов член.

Има и друга сфера, в която Иран би могъл доста да подпомогне ШОС, стане ли постоянен член – афганистанският въпрос. С оглед влиянието на Техеран в западните провинции на Афганистан и доста успешната борба на ИРИ срещу афганистанския наркотрафик ще е извънредно обещаващо сдружението да развие по-тясно сътрудничество с Ислямската република, насочено към възстановяване на цивилизованите отношения с нея и изграждане на нови.

Известна роля за държавите от Централна Азия и членките на ШОС безспорно ще изиграят и миролюбивите изявления на Хасан Рохани, по-специално призивът към световните лидери да се откажат от всички оръжия за масово унищожаване. Според най-оптимистичните очаквания Ислямската република, водена от новия си президент, може да стане регионален лидер в изграждането на мир. Но пътят от перспективите до реални дела най-често е доста дълъг.

Има и друго – ИРИ все още е под натиска на санкции и приемането й в ШОС би означавало за организацията конфликт със Запада. Колкото и да е обещаващо сътрудничеството с Иран, за страните членки май ще е доста трудно да вземат това решение. А трябва да вземем предвид и позицията на открито прозападен Узбекистан, който никак не се стреми към конфликт с Вашингтон, Париж и Лондон.

И все пак може да се твърди, че новият ирански лидер е сложил началото на сътрудничество с централноазиатския регион. В момента ще отбележим, че пред него се очертават сериозни, важни перспективи, но и трудности заради негативния имидж на Техеран в очите на Запада. Изборът на Иран за този президентски мандат изглежда е сътрудничество и диалог с държавите от Централна Азия. А от избора на последните до голяма степен зависи развитието на обстановката в целия Среден Изток, очаквано в най-скоро време.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.