СофияПловдивВарнаБургасРусе

Парламентарните избори проверяват дали Австрия „отива на зле“

Ройтерс

Социален супермаркет във Виена. Кадър от документален филм

Безцеремонният предизборен коментар на един бизнес лидер, че Австрия „отива на зле“ отприщи дебат дали будещото завист благоденствие на страната ще се стопи.

Забележката на председателя на Търговската камара Кристоф Лайтл поднесе огледало пред удобно устроената и леко разглезена страна, която преплува през петте години икономическа криза като усети малко от тревогите на други партньори в еврозоната като Гърция или Кипър.

Макар че центристката, проевропейска партийна коалиция разчита ниската безработица и набиращата сила икономика да я оставят на власт и след парламентарните избори на 29 септември, нежеланието й да се заеме с нещо повече от опазване на статуквото събужда опасения за рискове пред бъдещия икономически растеж.

Коалицията на социалдемократите от Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) и консерваторите от Австрийската народна партия (АНП) поокастри някои политики, вместо да наложи икономии, стараейки се да не задави разчитащата на износ икономика чрез натиск за постигане на фискален баланс.

Социологическите анкети показват, че двете партии заедно могат да разчитат на мнозинство в парламента, въпреки предизвикателствата от страна на крайнодесните евроскептици и на зелените. Някои критици обаче твърдят, че липсата на желание за промяна с течение на времето ще подложи на риск жизнения стандарт, на който се радват повечето от 8,4-те милиона жители на Австрия в едно общество, което беше определено в изследване на ООН като „осмото по щастие в света“.

В новата си книга „Краят на комфорта“ индустриалецът и бивш финансов министър от АСДП Ханес Андрош оплаква изплъзващата се конкурентоспособност и настоява за реформи в образователната и пенсионната система, за намаляване на бюрокрацията и за затягане на публичните финанси.

Ако това не бъде направено, „ще продължим още повече да изоставаме, а това е крайно опасно. Това трябва да бъде избегнато“, пише Андрош. Той смята, че на двете големи партии липсва решимост да прокарат структурна промяна, която би отблъснала част от техните привърженици.

Друг въпрос е дали социалдемократите, привърженици на политиката на увеличаване на данъците за покриване на държавните разходи и техните по-пазарно настроени коалиционни партньори от АНП биха могли да се споразумеят за реформи.

В Австрия се живее, общо взето, добре. Нивото на безработица е най-ниското в Европейския съюз (4,8 процента), престъпността е ниска, пенсиите са щедри, а медицинските грижи са практически безплатни за повечето хора.

Опустошена от Втората световна война и окупирана през по-голямата част от средващото десетилетие, неутрална Австрия оттогава отбеляза огромен напредък.

През последните четири десетилетия нейният брутен вътрешен продукт БВП на глава от населението нарастваше по-бързо, отколкото в останалите малки европейски държави и Германия. Растежът от над 2 процента годишно достигна едно от най-високите нива в рамките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Регламентираните заплати в една страна със силни връзки между работодателите и работниците насърчи производителността на труда и създаде производствен сектор, който осигурява заетост на близо 15 процента от работната сила – повече, отколкото в голяма част от малките икономики в Европа, твърди ОИСР. „Австрия е една от звездите сред държавите членки на ОИСР“, казва Моника Кайсер, ръководител на отдел „Социална политика“ в Дирекцията по заетостта, труда и социалните въпроси на ОИСР.

Но просперитетът има висока цена, която Австрия може и да не е в състояние повече да си позволява поради застаряването на населението.

Въпреки усилията да се ограничи ранното пенсиониране, по-малко от една пета от хората на възраст между 60 и 64 години работят. Близо 14 процента от БВП на страната се изразходва за държавни пенсии.

Една четвърт от БВП се преразпределя под формата на субсидии, поддържайки неравенството на доходите на ниски нива, но принуждавайки финансовия министър от АНП Мария Фектер да обяви, че Австрия е „европейски шампион по субсидии“.

Правителствените приходи възлизат на близо половината от БВП, което е доста над средното за ОИСР ниво от 36,6 процента, но не се очертават данъчни облекчения, предвид тежкия удар, пред който са изправени данъкоплатците заради спасяването на банки като например национализираната „Хипо Алпе Адрия“.

Канцлерът Вернер Файман от АСДП призова за нов данък „богатство“ за милионерите и поиска да се запази за неопределено време таксата върху големите влогове в банките, която възмущава кредиторите.

Защитеният сектор на услугите принуждава австрийците да плащат повече от съседите си за много стоки. Две от три жени ходят на работа, но липсата на заведения за дневна детска грижа означава, че близо половината работят на половин ден.

Прословутите схеми за обучение и професионален стаж в Австрия помагат за влизането на младите хора на трудовия пазар и ги държат там, но стандартизираните тестове показват, че средните постижения на 15-годишните в четенето, математиката и природните науки са под средното ниво за ОИСР.

Австрия слезе до 23-то място в класацията на бизнес училището „Ай Ем Ди“ за световната конкурентоспособност – с 12 места надолу през последните пет години. Страната е на 16-то място в глобалната класация на Световния икономически форум. Но синдикалните лидери се отнасят с насмешка.

„Класациите на конкурентоспособността представляват по-скоро скрито лобиране от страна на мениджъри, отколкото обективни показатели. Позициите на Австрия са много по-добри, отколкото някакво отделно класиране би могло да внуши“, заявява Вернер Мум, председател на Синдикалната камара.

И все пак, данните показват, че финансирането на университетите е недостатъчно, а броят на прекъсналите следването си студенти – висок. По-малко от една пета от австрийците получават висше образование, докато средното ниво за ОИСР е 31 процента.

На Австрия й липсва предприемачески дух. Инвестициите в рисков капитал са 0,008 процента от БВП или една трета от средното за ЕС.

„В Австрия, ако запалиш свещ, девет души ще дойдат да я загасят. В САЩ девет души ще дойдат да запалят още свещи“, обобщава председателят на Австрийския телеком Ханес Аметсрайтер.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.