СофияПловдивВарнаБургасРусе

Субсидиите предизвикаха енергиен хаос в Германия

Ангела Меркел оглежда първия крайбрежен вятърен парк в Германия. Снимка: официален сайт

Германският бизнес иска политически мерки, които да подпомогнат конкурентоспособността.

Отговорът на германските бизнес лидери на впечатляващата победа на канцлера Ангела Меркел на парламентарните избори в Германия бе белязан от изнервеност, а не от ентусиазъм. Още щом бяха публикувани официалните резултати, ръководителите на най-големите германски работодателски асоциации свикаха пресконференция, за да отправят публично призив за политически инициатива в областта на енергетиката и инфраструктурата. Бързината, с която бизнес лидерите реагираха, подсказва, че те се съмняват дали следващото правителство ще разбере колко спешен е техният апел.

Разбираемо е. Любопитна последица от триумфа на Ангела Меркел е, че потенциални коалиционни партньори на нейния десноцентристкия Християндемократически съюз са само представители на лявата част от германския политически спектър. Предвид факта, че Меркел не успя да поведе последователна енергийна и инфраструктурна политика през четирите години, когато управляваше с предпочитаните от нея коалиционни партньори, пробизнес ориентираната Свободна демократическа партия – либерали (СвДП-Л), защо тогава трябва да очакваме по-убедителни резултати, ако тя ще формира правителство със своите противници?

Има обаче разумни основания да се мисли, че следващият кабинет, какъвто и да бъде неговият състав, ще се опита да оправи нещата, като харчи повече пари за инфраструктура и внесе ред в порочната бъркотия, каквато представлява енергийната политика на Германия. Съвсем просто казано, положението и на двата фронта е непоносимо. Никое събитие не извади толкова ясно на показ дългите години на недостатъчни инвестиции, колкото временното затваряне през март на Килския канал, жизненоважен търговски път, поради неизправност на два шлюза.

В своята предизборна програма християндемократите обещаха да изразходват през идните четири години 25 милиарда евро за инфраструктурни проекти, главно за подобряване на автомагистралната мрежа. Бизнес лидерите биха искали да с отиде по-далеч. Улрих Грило, председател на Съюза на германската индустрия (BDI), който представлява около 100 000 компании, казва, че всеки бюджетен излишък на федералното правителство трябва да бъде налят в една „инвестиционна офанзива“ в областта на инфраструктурата.

Неговото предложение изглежда доста разумно, но може да влезе в сблъсък с второто обещание в предизборната програма на християндемократите: да намалят държавния дълг на Германия от сегашното му равнище от 81% от брутния вътрешен продукт (БВП). Увеличаването на разходите за инфраструктура обаче си остава цел, която за канцлера християндемократ и социалдемократите не би трябвало да бъде трудно да вмъкнат в една съвместна управленска програма.

За германския бизнес ще е още по-важно да измисли и изпълни цялостна реформа на енергийната политика, която е в хаос, откакто Меркел, реагирайки след ядрената катастрофа във Фукушима през 2011 г. с нехарактерен за нея внезапен обрат в позицията, реши, че Германия трябва да се откаже от атомната енергия и да разчита на комбинация от други енергийни източници. По-специално е предвидено до 2050 г. да бъде постигната целта възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) да задоволяват 80% от енергийните нужди на страната. Въпреки че някои компании спечелиха от огромните инвестиции в сектора, повечето индустриалци все още са бесни от липсата на прозорливост зад това решение. На конференция на BDI през юни, Грило разкритикува остро правителството на Меркел за това, че е „дръпнало шалтера на германската промишленост“.

Бизнесът с право се оплаква, че в съответствие с Energiewende (б. пр.: т. нар. енергиен преход в Германия), тъй като е известно, че Германия залага на ВЕИ, на производителите на електроенергия от вятъра, слънцето и биомаса са гарантирани фиксирани изкупни цени – иначе казано субсидии за период от 20 години. Това предизвика инвестиционен бум във възобновяемите източници, който, наред с други такси и данъци, направи електроенергията по-скъпа с 40% за домакинствата и с 20% за промишлеността в Германия в сравнение със средните цени в Европейския съюз.

Добавете последиците от революцията с шистовия газ в САЩ и се оказва, че германските компании плащат за ток почти три пъти повече, отколкото американските си конкуренти, според изследване на Siemens. Нищо чудно тогава, че IG Metall, най-големият германски профсъюз, твърди, че едрият бизнес прехвърля производството в САЩ и други страни, където енергийните разходи са по-ниски. Нищо чудно, също така, че BusinessEurope, паневропейската работодателска организация, заяви тези дни на европейските лидери, че нейните членове се нуждаят от „конкурентни енергийни цени, за да могат компаниите да са конкурентни в световен мащаб“.

Една странна характеристика на Energiewende е, че се очаква германските емисии на въглероден диоксид да се увеличат тази година за втора поредна година, нещо невиждано от 80-те години на 20-и век. Бумът на шистовия газ в САЩ означава, че повече евтини въглища биват изнасяни в Европа, и предвид факта, че производството от слънцето и вятъра е толкова непостоянно, замърсяващите, работещи на въглища електроцентрали правят разликата.

Това, което германският бизнес иска от следващото правителство, е политика, която подпомага, а не възпрепятства конкурентоспособността. Приоритет номер едно трябва да бъде намаляването на причинените от субсидиите диспропорции на енергийния пазар.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.