Граница между Изтока и Запада все още разделя Германия

Ничията земя в Берлин. Снимка: травълблог

Отвъд триумфа на консерваторите на Ангела Меркел, неделните избори в Германия разкриха продължаващото разделение между източната и западната част на страната, 24 години след падането на Берлинската стена.

В аудио файл, качен в интернет, канцлерът Меркел твърди, че различията между Източна и Западна Германия „не са актуална тема“ за младите германци, особено при положение, че страната чества този четвъртък националния си празник – Денят на германското единство.

За Меркел определението „източногерманец“ дефинира „конкретен произход“ и „очевидно характеризира друг мироглед“, но германците на изток и на запад имат същите стремежи – „искат свобода, демокрация, правосъдие, солидарност и сигурност. Тези неща ни обединяват. Ето защо успяхме толкова успешно да се съберем отново“.

Някогашната граница между ФРГ и комунистическата ГДР „още се забелязва“, констатира обаче политологът Йенс Валтер от Университета на Дюселдорф. „Ясно се открояват различни начини за гласуване. На изток има особена политическа култура, въпреки че това не е друга страна“, обяснява той.

Столицата Берлин е емблематичен пример. С изключение на централната му част, където Германската социалдемократическа партия (ГСДП) и „Зелените“ доминират в няколко квартала, западната част на града гласува предимно за Християндемократическия съюз (ХДС), а източната – за „Левите“, радикалната лява партия, която обединява членове на бившата източногерманска комунистическа партия и разочаровани от ГСДП.

Подадените бюлетини в различните избирателни райони очертават ясно линията на някогашната Стена, разделяла двете части на страната.

Но дори в национален мащаб партия „Левите“ потвърждава, че остава предимно партия от Източна Германия – една територия, белязана все още от половинвековното си минало под комунистическо управление и икономика, която още не може да стигне нивото на Западна Германия.

В неделя „Левите“ далеч не постигнаха най-добрите си резултати – над 20 процента и отгоре в четири от шестте нови провинции (Петте провинции от бившата ГДР, заедно с Източен Берлин, присъединили се към Федерална република Германия на 3 октомври 1990 г.; бел.ред.) но не надхвърли 11 процента в останалата част на страната. „Общо взето техните резултати са добри, но на практика си остават по-скоро партия от Източна, отколкото от Западна Германия“, твърди Валтер.

Отново на изток вотът за крайнодясната Националдемократическа партия (НДП) е най-висок. В някои части на Саксония и Мекленбург – Предна Померания той надхвърли 5 процента. Това са единствените две провинции, в които членове на НДП са избрани в регионалните парламенти.

Новата антиевро партия „Алтернатива за Германия“ (АГ), която за малко не успя да влезе в Бундестага (с 4,7 на сто от гласовете при необходими 5), също получи повече гласове в източната част, а в Саксония постигна най-добрия си резултат от 6,8 процента.

„В източната част на Германия обикновено няма изявена привързаност на гласоподавателите към определена партия“, подчертава Валтер. „Ето защо тези избиратели са по-склонни да експериментират. В някои райони на изток, където безработицата е висока, е възможен и протестен вот“.

Въпреки че населението на бившата ГДР е лишавано от демокрация в продължение на десетилетия, то използва по-малко правото си на вот. Избирателната активност там остава под 70 процента (при средна за страната 71,5 на сто). В някои провинции като Саксония-Анхалт тя дори е под 65 на сто.

Разделението обаче не минава единствено по протежението на някогашната Желязна завеса.

Вижда се почти толкова ясно и пропастта между южната част на Германия с благоденстващо и предимно католическо население, и северната.

Социалдемократическата партия е „доста силна на север“, но „крайно слаба на юг, в Баден-Вюртемберг, Бавария и Саксония“, отбелязва Валтер.

Подадените гласове за ГСДП са концентрирани основно в традиционните бастиони на партията като голямата промишлена област Рур.

ГСДП получава най-високи резултати сред най-възрастните избиратели. Но консерваторите са още по-облагодетелствани от застаряването на германското население – 54 на сто от гласоподавателите над 70 години са гласували за ХДС/ХСС.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.