Сирия трябва да се обедини, за да се противопостави на Ал Каида

Резолюция 2118 на Съвета за сигурност на ООН, на която ще се опре процесът по освобождаването на Сирия от химическите оръжия, бележи вододел в конфликта. След многобройни опити светът да бъде накаран да премине към действия, това сега може да окаже решаващ ефект върху гражданската война, разчиствайки пътя към Женева 2 – дълго отлагания форум, радващ се на широка международна подкрепа, за „генерално решаване“ на сирийската криза.

Освен това се очерта една нова реалност – Сирия няма да бъде господар на собствената си съдба. Тя е изцяло в ръцете на регионалните и световните сили, които ще преговарят и вероятно ще навлязат в геополитически пазарлъци, като няма да бъдат взети предвид силите на бойното поле – нито тези на Асад, нито на опозицията. Сирийците безмилостно се бият един срещу друг, а страната, която твърдят, че обичат, фактически се отказа от националния си суверенитет и независимост, а твърде вероятно и от териториалната си цялост, постигната през 1946 г. след дълга и героична борба срещу френското господство.

Ако сирийското правителство изглежда зле след последния дипломатически обрат, същото може да се каже и за опозицията. Разделена и без авторитет, тя възлагаше надежди на американско военно нападение и се надяваше, че то ще нанесе фатален удар на режима. Когато то не се състоя, опозицията бе унизена, от една страна, защото бе „предадена“ от съюзник, който за пореден път даде обещание, но не го спази. От друга страна, защото в очите на арабските народи тя е поканила западни империалистически военни сили да щурмуват собствената й страна.

Това събитие още веднъж показа липсата на последователна стратегия на официалната опозиция. Вместо да демонстрира държавническо изкуство и лидерство и да обедини посредством програма за демократичен преход сирийския народ с различните му етнически и религиозни общности, тя позволи да бъде въвлечена от твърдолинейни ислямисти в тесногръда програма, което отчужди редица светски сирийци. Твърде късно опозицията забеляза как нейният ислямизъм е узурпиран от надигащата се вълна на джихадизма на Ал Кайда, която тя наивно смяташе, че лесно ще привлече в съюз срещу общия враг. Сега този съюзник показва точно толкова жестокост срещу „умерените“ от Свободната сирийска армия, колкото и срещу режима.

Докато всички сили на бойното поле са в патова ситуация, страната и нейният народ понасят безпрецедентни нива на отвличания, затвор, мъчения, разселване, смърт и разруха. Не е чудно защо много сирийци копнеят за какъвто и да е процес, който да сложи край на мъките им, а международната общност най-накрая намери себе си.

Нови решаващи фактори, включително вече не така изолирания при новия си президент Иран, може би вече държат ключа. А ако Женева 2 доведе до прекратяване на огъня и до ново правителство, съставено от различни сили, което да ръководи Сирия по пътя към демократични избори и нова конституция, сирийците ще могат да си отдъхнат.

Такова развитие на нещата обаче не е гарантирано. Шансовете за успех ще се увеличат, ако сирийците, които ще участват в процеса, не са само представители на режима и официалната опозиция – рецепта за безкрайни препирни и безизходица – но и също и организации на гражданското общество и активисти в Сирия. Това бяха изначалните организатори на мирното протестно движение, преди правителствените репресии и въоръжен отговор да доведат до сегашния кървав конфликт.

Дори тогава множество препятствия могат да забавят и дори да спрат този процес, едно от които е нарастващата сила на Ал Кайда и нейните последователи, особено в северната част на Сирия. Тези сили нямат интерес от създаването на стабилна и демократична държава. Всъщност, част от дневния ред на Женева 2 трябва да бъде разработването на план за действие за справяне със заплахата в страната да се установи ислямски емират. На привържениците на следвоенния режим и основните сили на опозицията може да им се наложи да образуват общ фронт – въпреки настоящата си вражда – за да се противопоставят на тези, които искат да унищожат и малкото останало от богатото разнообразие и толерантност в Сирия.

Това остава малко вероятен сценарий, но колкото повече джихадистите, особено Ислямската държава Ирак и Леванта, провокират недоволство с варварски действия – като например неотдавнашното разграбване на християнските църкви в град Рака, толкова повече сирийци от различни прослойки ще осъзнаят смъртната опасност, която ги грози, и в крайна сметка ще решат да сложат край на смъртоносния самоубийствен конфликт, в който те са впримчени.

В това отношение евентуално споразумение в Женева ще бъде само отправна точка. Истинската битка за душата на Сирия тепърва предстои. Колкото по-рано Женева 2 доведе до решаване на проблема, толкова по-добре ще бъдат подготвени сирийците да водят тази битка.

БТА

Здраве, Наука & TexМнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.