9 милиона овце изчезнаха в прехода; Бежанци ли ще напълнят пустите села?

Продължение. Виж тук предишната част „Канадски писател отшелник в Трънско – как загиват българските села

Село Мрамор. Снимки: Иван Бакалов

На две места при обиколката ни из трънските села ни погледнаха подозрително и питаха дали пък не оглеждаме изоставени къщи да търсим място за настаняване на бежанци от Сирия. Такива мисли им минават през главата на местните. Празни села, изоставени къщи. А през границите пъплят бежанци и емигранти.
Шега-майтап, но този вакум, който се образува в българските села, наистина може някой ден да се запълни с бежанци от Азия и Африка. Никой не знае занапред какви войни и катаклизми могат да накарат народ от юг да се понесе насам.

Няма стада, няма и интернет…

Влизаме в с. Вукан. И там живеят десетина души през зимата. Две жени, които срещаме на пътя, не могат да кажат колко точно жители има. Оказва се, че са от летните пришълци тук. Насочват ни да питаме един мъж, който бута колело в малка уличка встрани от единствения асфалтиран път. И той не може да каже точно за жителите, и той е от София. Това е родното му село, където той живее по 8-9 месеца в годината, след като излязъл в пенсия. Любо, както се представя, е 66-годишен, бил е електроженист и монтажник. Оплаква се, че не може да остане зимно  време в селото, защото не му дават да си купи дърва за отопление на по-ниска цена, като на местен жител.
Във Вукан се виждат някои съвсем срутени къщи и други, които ще паднат сами всеки момент.

В едно от най-оживените села - Мрамор - живеят 15-17 души. Снимки: Иван Бакалов

В едно от най-оживените села - Мрамор - живеят 15-17 души. Снимки: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловКирил, 66-годишен, пенсиониран полиграфист, с. Мрамор. Снимка: Иван БакаловСело Мрамор. Снимки: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловСело Мрамор. Снимки: Иван БакаловИзоставена къща в село Мрамор. Снимки: Иван БакаловВъзрастна жена в с. Мрамор. Снимки: Иван БакаловИзоставена къща в село Мрамор. Снимки: Иван БакаловЖени от летните жители на с. Вукан. Снимки: Иван БакаловЛюбо, 66-годишен, пенсиониран електроженист и монтажник, с. Вукан. Снимки: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловИзоставена къща в с. Вукан. Снимка: Иван БакаловИзоставена къща в село Мрамор. Снимки: Иван БакаловСред изоставените къщи има и построени сравнително неотдавна. Тази е в село Мрамор. Снимки: Иван Бакалов

Следващото село е Кожинци, на 12 км от гр. Трън. Тук срещаме цели четирима жители накуп. Те гордо ни обясняват, че това е най-голямото село в община  Вукан, която има 11 села. Селото всъщност е с население от едва около 40 души. Сред отрудените ни събеседници има двама бивши кметове, единият е бил кмет едновременно на три села от общината. Той с достойнство обяснява, че по време на неговото управление е прекарана вода, ремонтирани са водохващания, електрическа мрежа. Той е почти пенсионер. Но е бил кмет от БСП и сега властта на ГЕРБ в общината не му дава никаква работа. Ходи да работи чак в Брезник, за да направи години за пенсия. Пак, че е намерил нещо. Жената на кмета е гневна.

„Няма никакъв поминък тук“,

повтарят и четиримата ни събеседници, като че ли подхванали припев на песен. В селото се отглеждат само едно прасе и няколко овце и кози. Наоколо няма дори мандра. И да искаш да завъдиш стадо, трудно ще намериш кой да ти купува млякото.

На връщане спираме в с. Мрамор, което е на главния път, в него за постоянно живеят 15-17 души. Това научаваме от Кирил; 66-годишен полиграфист, пенсионер от София, който живее лятно време в наследствена добре поддържана къща. Оплаква се, че няма интернет, няма фирма, която да го прекара. А флашките за интернет на мобилните оператори не вършат работа, защото сигналът тук е слаб.
Казва, че едно време в селото е имало стада. И всичко е било засято, но още от 1982 г. насам постепенно регионът е останал неглижиран от властите, защото почвите не са плодородни. А сега по малкото обработвани ниви садят само картофи и изтощават земята, казва Кирил. Тук човек няма шансове да се занимават със земеделие, смята той. Готви се скоро да се прибере в София с жена си. За да изкара зимата тук му трябват около 8 куб. м дърва, които струват по 40 лв. на кубик за местните жители, но той  не се води местен и трябва да ги купи по 65 лв. на кубик. Излиза му скъпо и се прибира в апартамент в София. „И с вас ще се случи да остареете, ние идваме тук да си умрем”, казва Кирил.

Възрастна жена в с. Мрамор. Снимки: Иван Бакалов

В едно от селата тук местен човек със страх признава, че в района някакъв успешен бизнес развива единствено Геле Черния. Той е известен като бандит от криминалните хроники за подземните войни на наркодилърите. „Построил е някакви палати там нагоре – сочи селянинът с ръка към планината – И всеки ден оттук слизат по 4 негови камиона с дърва. А онзи ден го видях в центъра на Трън да пие уиски с полицаи от криминалната. Това е – полицията е с бандитите…” Човекът разказва и после се стряска и моли да не го споменаваме. Е, няма дори селото да споменем, че то като живеят само по 10-ина души във всяко, лесно ще се разбере кой е.
Всъщност, като обикаляш пустите села, постоянно възниква въпросът как е било преди и защо са опустели така? В селата е имало живот. Някои празни къщи са на 30-40 години, не става дума за някакви останки от началото на миналия век. Как е било, наистина?

Статия от сп. „Нешънъл джеографик” за България, ноември 1908 г.:

„От цялото население 73 процента е  заето в земеделието, 10 процента работят в промишлените предприятия, 5 процента в търговията…
Няма големи стопанства, земята е собственост на отделни  хора. Земята е собственост на селяните, като обичайният размер е около 7,2 хектара (70 декара). Като изключим големите градове, бедни няма.”
Доколко са верни тези данни, но земеделието в България десетилетия наред е предимно дребни ниви на дребни собственици. Друга статия в сп. „Нешънъл джеографик” за България от 1932 г. е озаглавена „България – земя без ферми”. В нея се говори за липсата на фермерски реформи, а не за липса на ферми в буквалния смисъл. Описва се, че нивите са пълни с хора, които ги обработват, а по дърветата край тях висят люлки с бебета. Там се казва още: „Българите обичат агнешкото и овнешкото  и в страната има между осем и десет милиона овце. Млади  агнета висят в дюкяна на касапина”.
Статистиката показва, че по времето на комунизма,

през 80-те години в България е имало 11 млн. овце

Днес те са 1,5 млн. В прехода у нас са се загубили повече от 9 млн. овце.
Едрият рогат добитък в последните години до 1990 г. е бил 2,3 млн. глави, а към 2012 г. е 560 хил. глави. От тях кравите са 250 хил., а са били над милион.
В селата са останали само старци, които гледат малко кокошки и зеленчуци в дворовете си и живеят с пенсия около 200 лв. месечно.

Сред изоставените къщи има и построени сравнително неотдавна. Тази е в село Мрамор. Снимки: Иван Бакалов

Тя стига, за да си платят тока, да си купят захар, олио и дърва за отопление.
Според статистиката сега в България има 1130 села с население между 1 и 49 души. И официално има 200 села призраци. Но според Института за изследване на населението и човека при БАН тези села призраци са най-малко 500.
Обезлюдяването не се дължи само на индустриализация, каквато в 20 век се развива и на Запад, и на Изток.

Последният смъртоносен удар за българските села

е земеделската реформа след края на комунизма. ТКЗС-тата са ликвидирани, техниката им е разпродадена и голяма част от нея отива за скрап, повечето постройки запустяват и са разрушени.
В началото на 90-те е имало е плахи предложения стопанствата да останат, като се промени собствеността и се преобразуват в акционерни дружества, но те не са приети. Само в отделни села по инициатива на местните техниката на ТКЗС е разделена и прехвърлена към нови кооперативи, създадени от селяните. Кооперациите в България са се развили бурно през 20-те години на миналия век. Но към края на същия век се получава така, че на село са закрити стотици хиляди работни места. Ликвидирана е инфраструктурата, унищожени са напоителните системи. Овощни градини загиват, а големи масиви земя са разпокъсани. Така от износител на плодове и зеленчуци България се превръща във вносител. Когато някой се осмели да констатира този факт, обикновено го упрекват в носталгия по комунизма. Антикомунистическите страсти от началото на 90-те замъгляват съзнанието и пречат да се намери чисто прагматично решение за земеделска реформа. Погазена е старата селска народна мъдрост – „Не закопавай стария кладенец преди да си изкопал нов“.

Куриози на българското земеделие – сред парцели за зърнопроизводство край Нова Загора са оставени малки парчета неподдържани лозя, чиито собственици не могат да се разберат или не искат да дават земята под аренда. А по-надолу се виждат ниви, които буренясват и обрастват с храсти. Снимка: Иван Бакалов

И заедно с ликвидирането на ТКЗС, малки парчета земя са върнати в старите им реални граници. Това е изобретението на адвокати от СДС. Но земята я получават вече наследниците на предишните собственици. На практика със закон е върната формата на земеделие от 30-те години на миналия век, на дребни собственици. Около 80% от тях имат средно по 20-30 декара земя, разделена на малки парчета, което не става за модерно земеделие. И я наследяват по няколко наследници, някои от които се съдят с години. Дават я под аренда, но арендатори наемат земя най-вече в плодородните полета – Добружда, Тракийското поле. Зърнопроизводителите взимат субсидии от Европа и обработват големи парцели, наемат и купуват земя. С животновъдство и зеленчуци не е същото. Планински и полупланински райони опустяват, ниви, пасища и ливади обрастват с храсти, гората ги превзема.

В Молдова и Украйна има множество селяни от български произход, които имат желание да се преселят в България. Но някой трябва да им даде земя, да им даде празните къщи. Възможно ли е да стане това? Откъде ще дойдат хора да запълнят вакума?

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.