Преди два века по 100 000 овце са карани от България в Истанбул за курбан байряма. А сега?

Мюсюлмани се молят в края на хадж
Мюсюлмани се молят пред софийска джамия на празника Курбан байрям. Изповядващите исляма в целия свят отбелязват края на хадж (ежегодното поклонение на мюсюлманите) като колят овце, кози, камили и крави в памет на пророка Ибрахим и волята му да жертва сина си за Господ. Снимка: Ройтерс

Османски документ от 1817 г., описан и обработен от студент от Джорджтаунския университет, показва, че за празника курбан байрям в Истанбул са доставяни почти 100 000 овце от градчета от днешна България (виж тук).
Това са цели стада, карани до там на собствен ход от Тетевен, Самоков, Панагюрище, Карнобат и др. (виж таблицата).
Тогава Истанбул е бил с население над 500 000 жители и само за празника в града са били нужни към 200 000 овце.
Половината са идвали от днешна България, показва документът.

Празникът Курбан байрям или на арабски Ейд Ал Адха се празнува между средата на октомври и средата на ноември. Той се определя по мюсюлманския календар и се пада в различни дни по съвременния календар. Тази година е от 15 октомври и продължава обикновено 3-4 дни. На този ден се коли овен като жертвоприношение, а за благодарност към Аллах богатите правят курбан за бедните.

Османският документ, от който студентът е извадил данните. Снимка: Джорджтаун юнивърсити

Отоманското правителство организирало доставките на овце от българските земи и следяло движението на стадата към Истанбул. Империята плащала голям брой овце, които да бъдат раздадени на бедните за празника, така че и онези, които не могат да си позволят да си купят, да имат възможност да спазят религиозния обичай.

Според османския документ всички доставени животни са били мъжки, тоест овни. Касапбашията на Истанбул (главен касапин на града) докладвал, че овните били доставени пред кланиците 5 дни преди празника, съвсем навреме.

Според таблицата най-много овни са докарани в Истанбул от Самоков, Панагюрище, Копривщица.

Доставка на овце в Истанбул за празника 1817 г.

От Европа
(в брой и в проценти от общата доставка за Истанбул)

Avratalan (Копривщица), Otlukköy (Панагюрище), Samako (Самоков)
30 000     18.15%
Teteven
16 000     9.68%
Karinabad (Карнобат) и др.
10 000     6.05%
Boğdan (днеш. Румъния)
11 600     7.02%
Eflak (днеш. Румъния)
28 000    16.94%

Общо от Европа
95 600     57.83%

От азиатската част на Турция – общо 69 700 или 42,17%

Общо за празника        165 300 овце (овни)

Данните за износа от последните десетина години сочат, че за Турция са изнасяни под по 20-30-40 хил. агнета и овце годишно. Тоест, под равнището на 18-19 век. В България през 30-те години на миналия век е имало средногодишно към 9 млн. овце. Към средата на 80-те години са били между 10 и 11 млн. годишно, като със закланите и изнесени агнета бройката е достигала до 19 млн. в рамките на годината. България е изнасяла живи агнета и агнешко на 4 континента.

През 2010 г. износът на живи овце (агнета) за Турция е скочил на 190 хил., а през 2011 г. – на 700 хил. Това се временни пикове. През април тази година Турция слага мито от 40% за българките агнета, защото там има свръхпроизводство и пазарът е задоволен.

Какъв е износът за курбан байрям тази година няма данни. Специално за празника няма кой да съобщи такива данни, освен митницата да направи специално проучване колко живи животни са прекарани през границата в първата половина на октомври.

Но всичко това може да подсети с нещо българския бизнес – недалеч от границата на България има огромен пазар. В Истанбул със сателитните му селища днес живеят към 16 млн. души. И за там могат да се изнасят не само агнета и овни.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.