Късметът праща Ралица при Стефан Данаилов

Ралица снимана за проекта „Да Оставим Следи“. Портрети на артисти се продават на благотворителен търг. Средства са дарени за деца със заболявания и с тях са купени са уреди за дом в гр. Силистра. Снимка: Велислава Каймаканова-Ножарова

Ралица Паскалева е известна повече с ролята на млада журналистка от „Столичани в повече”, но за своите 23 години се е снимала вече в още няколко игрални филма и сериал.

Млада, красива, забавна… така я описват. Ралица реагира остро: „За теб може да съм красива,  за други – не. Красотата е субективно понятие“. Категорична е. Както и че няма да говори за личния си живот, защото самата тя не обича да рови в чуждия. „Не е особено интересен.Не пия, не пуша и не купонясвам често. Обичам да играя табла, карти, да направя кекс и да поканя приятели вкъщи. Доспива ми се рано” .
Изглежда изключително уверена. „Аз съм много критична към себе си, което често ми пречи. Зодия дева съм, искам всичко да ми е подредено, точно, ясно. Понякога виждам неща, които само аз ги долавям и това започва да ме тормози, например – косата ми в този кадър не изглежда добре. И това краде изцяло вниманието ми.“

Родена е в Русе, а във Варна завършва гимназия. Родителите й не са актьори, но Ралица винаги е знаела, че ще се занимава с това. „Хората на изкуството не работят това насила. Или имаш талант и го усещаш, или не.“ Ралица от малка  участва в училищната театрална трупа в Русе.  Актрисата завършва езикова гимназия във Варна и за кратко спира с театралните изявите, но не и с идеята, че някога ще учи в НАТФИЗ.

В НАТФИЗ в класа на Мастера

„Преди да вляза в НАТФИЗ, когато идвах в София, минавах покрай сградата, пипах стените и си казвах: „Аз ще уча тук“.  Изпитите там са последни, така че ако не ме приемеха там, щях да загубя цялата година. Говореше се, че проф.Стефан Данаилов не желае да взима повече класове. Малко преди изпита обаче се разбра, че и тази година, в която кандидатствах аз, ще бъде художествен ръководител на актьорски клас. Аз мечтаех да уча при него. Имах някакво усещане, че ще се разбирам прекрасно с него. Така и стана – на изпитите, той ме взе. Той е страхотен човек и актьор. Научил ни е на хиляди неща и мога да благодаря на Господ, че именно той е моят учител. Всички много го обичаме!„

Ралица в ролята на журналистка в „Столичани в повече“- Снимка: Би Ти Ви

За да учи в НАТФИЗ й помага подкрепата на родителите. „За 4 години нямахме нито един почивен ден. Нашата официална програма беше пълна от понеделник до неделя,  до 22 часа вечерта. Заради това рядко можеше някой да работи или да се занимава с нещо странично от НАТФИЗ. Разбира се Мастера (б. р. – така наричат Данаилов студентите) никога не ни е спирал от професионални ангажименти-винаги ни е подкрепял и помагал във всичко.“
Според Ралица обаче НАТФИЗ по никакъв начин не „носи отговорност“ за киноизявите й. „Грешката на Академията за мен е, че няма отделна специалност „актьорство в киното“ . Слава Богу, че ние попаднахме на преподавател с такава биография в киното. Ако искаш да се занимаваш с кино и приемаш само това, което са те учили в НАТФИЗ, ще бъде много трудно. Тъй като нашата официална специалност е „актьорство за драматичен театър”.
В процеса на обучение се залага на изнесения глас, да говориш с диафрагма, движенията ти да са преекспонирани, силни, големи жестове,  за да може човекът на последния ред да разбере какво правиш на сцената. „И с цялата тази яркост, когато се видиш на екран, изглеждаш нелепо.“

С Доминик Пърсел в „In the name of the king” Снимка: Личен архив

В НАТФИЗ Ралица учи фехтовка, акробатика, класически балет, ритмика. „Учили сме как да падаме, как да скачаме от висока точка и да се приземяваме меко.  Всичко това помага за работата на сцена- музикално и вокално обучение, правоговор, сценича реч, дублаж, история на българския театър, история на руската литература, на западноевропейската литература. Много хора дори нямат представа какво се учи в НАТФИЗ и всичко им изглежда много лесно и просто. Уверявам те, че далеч не е така!“

Конкуренцията никога не спи

Въпреки огромното количество млади актьори, излизащи всяка година от НАТФИЗ, рядко на екрана излизат нови лица. „Системата е изцяло объркана, непрекъснато излизат нови сериали, но все с едни и същи лица – продуцентите обясняват, че няма нови, дорби актьори, а актьорите казват, че тях не ги викат на кастинг. Ако се случи да се сложи бележка в НАТФИЗ, че някъде се провежда кастинг, често някой минава и я маха. За да не отидат много хора. Страшна конкуренция, защото няма работа за всички. И е нормално, тъй като на година излизат повече дипломирани актьори, от колкото театрите и киното могат да приемат.“

Ралица с любимото си куче Кабул. Снимка: Личен архив

„Има много интриги и в театъра. Смешно ми е, как може например една 45 годишна актриса да проявява ревност към мен, след като аз съм на 24. Ние не сме в една категория, не се борим за една роля. Не се боря за ничие място, за всеки има място под слънцето. Случвало ми е, някой който ти се пише за приятел, да те злепоставя. Това е глупаво.“

Сега накъде?

„Чувстваше се напрежение, преди да завършим. Защото излизаш от една четири годишна матрица, след която не знаеш какво ще ти се случи. Не мога да кажа, дали аз съм се чувствала несигурна. Разбира се, че имах въпроси какво ще се случи , как ще се реализирам и дали ще успея, но така се стекоха обстоятелствата, че аз започнах да снимам още преди да завърша. Може би за това не бях чак толкова силно притеснена от факта, че завършвам Академията.
Има много хора, които завършвайки НАТФИЗ се захващат със съвсем различна професия. Част от колегите ми са в бургаски, плевенски, русенски театри. Повечето актьори искат точно това, за да са на щат и да взимат сигурна месечна заплата. Аз лично нямам подобно желание. Целите ми са на съвсем различно място.“

С Доминик Пърсел (вдясно) в „In the name of the king” Снимка: Личен архив

Ралица не е на щат към никой театър. „Никъде по света няма понятието „на щат“. Не си представям как един актьор взима някаква мизерна заплата, мисли как ще си плати сметки и от него се очаква да играе 200 пъти едно представление, защото е „на щат“. Представлението просто умира, на актьора му става скучно. И магията изчезва.
Това е скъпо удоволствие. Обожавам театъра, но бих искала да играя в постановки, които харесвам, с хора, които харесват мен и аз тях и роля, която одобрявам, а не защото някой ме е задължил. Надявам се да мога да си го позволя и за напред.“

Още във втори курс актрисата получава първия си ангажимент – в реклама. Фотограф, правещ кастинг пред Академията я харесва. В четвърти курс пък работи в първия си сериал –  главна роля в  „Кантора Митрани“ по ТВ7. Следва главна роля и в „Столичани в повече“ по Би Ти Ви.
В началото на пролетта, тази година, актрисата е поканена да участва в театралната трупа,  сформирана от Диана Добрева. С нея Ралица прекарва месец в Париж, играейки в две представления – „Медея“ и „Казанова“, едното на български, другото на френски.  Ангажиментът отново е случайност, въпреки че според Ралица „няма случайни неща“. Тя се оказва подходяща да вземе ролята на актрисата, която няма как да замине за Париж, тъй като е в майчинство. За една седмица й купуват билет, без да има време да се запознае с текста. Успява за три дни да влезе в пиесита.
„Париж е прекрасен град за туризъм. Но за нас беше доста изморително. Беше студено, имах по две представления на вечер. Докато се приберем, пътувахме един час с метрото, бяхме 5 актриси в апартамент, заспивахме към 4. На другия ден ставах към 12, и се започваше подготовката за представленията вечерта. Много натоварващо, но въпреки това страхотно преживяване, от което получих много“.

С Ейдриън Пол (Дънкан Маклауд от „Шотландски боец“) и Джон Рис-Дейвис в „Obsidian”. Снимка: Личен архив

Ралица е част от екипа на продължението на филма „Корпус за бързо реагиране“. Там тя за първи път се сблъсква с ролята на „кифла“. „Тази роля беше на тотално различен човек, от това, което съм аз. За да изиграя Дженифър, която е абсолютна „кифла”, сложих тигрови обувки на платформи, маникюр, грим.  Така се усетих на прав път. Чувствайки се така, започнах да се променям – да говоря по различен начин, да си дъвча дъвката по различен начин. Костюмът ми помогна страшно много. Надявам се и на екрана да изглежда добре и да съм изпълнила задачата си.“ Филмът илиза по кината през януари 2014 година.

Роли в чужди продукции и несигурност…

„Разбира се,че през фантазиите и мечтите на всеки актьор е минавала мисълта за награда-било то”Икар” или „Оскар” – зависи от амбициите и мечтите на човека. Има и такива, които са доволни от местната си популярност, задоволяват се с това и приключват“. Ралица не си прави планове, нито има фикс идея, тя набелязва далечна цел и я реализира.  Сред тях са и чуждите продукции. Има вече няколко зад гърба си.
В „In the name of the king“ 3 Ралица има главната роля, играейки до Доминик Пърсел, познат в България от сериала „Бягство от затвора“. „За мен беше страхотен опит, първият ми пълнометражен филм. С Доминик бяхме близки, нямаше и как да е по друг начин – имахме много общи сцени. Но като цяло той е по-хладен и дистанциран човек.“

С Ейдриън Пол на снимките на филма „Obsidian”. Снимка: Личен архив

Следващата чужда продукция, в която Ралица учатва е „Recon”. Там тя си партнира с актьора Джош Кели и играе негова съпруга. Филмът е за Афганистан, а актрисата играе бременна жена,чакаща съпруга си – войник от американската армия.
Ралица си партнира още с Ейдриън Пол (Дънкан Маклауд от „Шотландски боец“) и Джон Рис-Дейвис (Гимли от „The Lord of The Rings”) във филма „Obsidian“.„ За този филм ме викнаха на кастинг за една роля, но ми дадоха друга по-голяма. Всички от екипа са ме видели в ролята на Алита, която всъщност е доста бойна мацка. Не знам защо ме видяха  като лошото момиче, но беше адски приятно да играя войник, да стрелям и тичам с кубинки. Продукцията е с много ефекти. Беше страшно интересно и целият екип се забавлявахме и  се сприятелихме, включително и с Ейдриан Пол и Д.Р.Дейвис.“

За предстоящи роли Ралица предпочита да не говори. „Актьорството е много несигурна професия. Днес имаш ангажимент – утре, се оказва, че няма да бъде реализиран.“
Това, което тя не спира да прави обаче, е да работи върху себе си: „Актьорството е едно непрестанно себеопознаване, вглеждане в себе си. Но и вглеждане в другите.  Трябва да можеш да наблюдаваш и да черпиш от хората отстрани. Да помниш реакциите им, движенията, дори и изказа им.Така ти е много по-лесно да изиграеш човек, който е тотално различен от теб самия. Разбира се, ако съумееш да приложиш видяното в точния момент, за жалост не винаги се получава. И все пак това е професия като всяка друга. И в нея човек се развива и усъвършенства непрекъснато.„

Арт & Шоу
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.