Казармите край Харманли като бедняшки квартал от Азия

Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

Бившите казарми край Харманли са като бедняшки квартал от Близкия изток. В него живеят над 1000 бежанци и емигранти от Азия и Африка. В района няма нито един преводач. Откъде да го намерят? Кой да го назначи? Полицаите се разбират с бежанците с жестове. Храната не достига, не навсякъде има ток, в лагера има деца, болни, бременни, диабетици…
Те палят огньове около палатки и фургони и се топлят в това топло време. Дори не подозират какъв студ идва тук през зимата и никой не може да предвиди какво ще последва.

Тук човек разбира какъв проблем са бежанците за България. Как страната ще се справи, ако тук се съберат не сегашните хиляда, а 5-10 хиляди?
Първите бежанци са докарани тук на 10 октомври с два автобуса. От тогава досега през няколко дни докарват нови и нови нелегални. Тук не са само сирийци. Има различни пришълци от Северна Африка, вече над 30 са чернокожите от Чад, Мали, Сомалия и др. Някои са без документи, не се знае с каква националност са. Покрай кризата в Сирия мнозина емигранти се пишат сирийци и искат да стигнат до Западна Европа.
Иди, че разбери кой какъв е.

За десетина дни тук се напълниха фургоните с 450 човека, нови 200 бяха настанени в две големи казармени помещения. След тях дойде ред на палатките. Те са 100 на брой и тях в момента има около 300 човека. Брезентовите къщи могат да поемат поне 1000 човека. В района на запустялата казарма има няколко блока, където са живеели войници. В миналото полкът е наброявал 2500 човека, за които е имало прилични условия, но постройките са изоставени, порутени, в някои няма вода, ток, нужен е основен ремонт, за да бъдат настанени нови бежанци.

Обитатели на лагера за бежанци край Харманли на опашка за храна. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз
Обитатели на лагера за бежанци край Харманли на опашка за храна. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз
Обитатели на лагера за бежанци край Харманли на опашка за храна. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСред бежанците има и африканци, които лесно се различават. Но има и други от арабски произход, за които не може да се познае дали са сирийци. Това не са бежанци, а емигранти, търсещи работа на Запад. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзПомещение от бившите казарми, в което живеят 40 души, жени, мъже, деца. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюзВ бежанския лагер в бившите казарми в Харманли. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюзСнимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

Четири седмици след настаняването на първия човек, все още до фургоните няма прекаран ток. От Гражданска защита са осигурили осветление само на редиците между тях. Все още времето е топло, но нощите са студени. Хората се топлят и готвят на огньове. Те нямат съдове и някои го правят в кофи, които са почернели от огъня. Първо настанените събраха всички сухи дървета и клони около лагера. След  това горските им донесоха дърва за огрев. Вечерта в лагера горят десетки огньове, с насядали около тях бежанци. Това накара живеещите в съседните блокове на града да негодуват, защото не могат да отворят прозорците от пушек.
Тия дни най-после има някакво развитие и частна фирма започна да полага кабели за ток. Много от бежанците се включиха да помагат на електричарите.
Храната, която държавата осигурява на обитателите е в пакети. Тя не достига и хората са пазаруват храна от магазините. Един от тях прави списък и с придружители полицаи излизат в града да пазаруват. Всъщност работата на униформените не се изчерпва само с това. Те са принудени да вършат и друга несвойствена за тях работа – разсипват храна, мажат филии, дават разни обяснения, без да знаят езика – колкото се разберат.

В бежанския лагер в бившите казарми в Харманли. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

Различни организации се включиха в хуманитарната помощ за настанените в лагера. Първи откликнаха местни фирми, които дариха хляб, зеленчуци. Други осигуряваха продукти, които се готвят в кухнята на другия бежански център в Любимец, а след това се раздават в Харманли. Това не е лесна работа, защото е нужна организация, поета пак от полицаите. Стигна се до там те да ходят да ходят из града и да преговарят с местни бизнесмени. През миналата седмица например имаше дарение боб, но тъй като той се вари бавно, те търсиха да направят размяна с леща, която настанените обичат.

Местен бизнесмен пое изхранването на шест болни от диабет в ресторант. През седмицата тук бяха от “Center for Legal Aid – Voice in Bulgaria” която раздаде от голям микробус храна и санитарни материали. От „Самаряни“ също са започнали кампания за хуманитарна помощ. Бизнесмен от Хасково закла голямо теле, което бе  сготвено и раздадено на настанените. Има десетки по-малки дарители които всеки ден помагат с дрехи, санитарни материали, храна.
Медицинската помощ се осъществява от един фелдшер и линейка. Той ги преглежда и ги праща в местната болница. От там им изписват рецепти, а тези които имат пари си ги плащат. За онези, които казват, че нямат се покриват от пари, отпуснати от Асоциация „Българо френска солидарност“.

Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

През миналата седмица тук бе лекар със сирийски произход, който прегледа всички деца. В лагера те те са 150. Много от тях кашлят и са с бронхити, които могат да се превърнат в пневмонии. От местната болница не връщат никого и се надяват, държавата да им заплати за това. Видимо бременните жени са 25.
Комуникацията между настанени и малцината, които отговарят за тях е много трудна. Един от най-големите проблеми в центъра си остава липсата на преводач, а комендант на центъра бе назначен в средата на миналата седмица. Има още двама служители, които идват от Пъстрогор, но те са крайно недостатъчни за да се оправят хиляда човека, които непрекъснато питат как могат да излязат от тук и в какъв срок това ще стане. Почти всеки ден в лагера избухва недоволство от лошите битови условия. Някои разочаровани настояват да бъдат върнати в Турция.

Все пак настанените тук се много търпеливи и до този момент не са създали сериозни проблеми на охраняващите. Докато сирийците се държат по-спокойно, иранците вече на няколко пъти се опитват да повишат напрежението. Всеки ден полицаи ги изваждат с патрулката из града, но те започнаха и да капризничат, когато полицаите им откажат.

Напрежението сред малобройният персонал, принуден да върши много работи, обаче нараства. Три седмици, след като първият нелегален емигрант бе приет в Харманли, областният управител в Хасково свика спешно съвещание за овладяване на положението. Основните искания са за допълнителен персонал и медицински екипи.
Според официални лица с бежанците се действа по Национален план за временна закрила, където е описано с подробности какво се прави при такива случаи, кой за какво носи отговорност. До този момент служителите от Агенцията по бежанците са двама, а бежанците са над 1000 и се увеличават.

Сред бежанците има и африканци, които лесно се различават. Но има и други от арабски произход, за които не може да се познае дали са сирийци. Това не са бежанци, а емигранти, търсещи работа на Запад. Снимка: Иван Атанасов, Сакар нюз

Приемателният център на територията на бившата казарма в Харманли е построен през януари и бездействащ до неотдавна. Всъщност построен е силна дума. само беше почистен плацът на казармата, позакърпиха две големи помещения, поставиха телени огради на бетонни колове и бе обявено, че там вече може да се разпъват палатки. Тогава от Агенцията за бежанците съобщиха, че Центърът за временно настаняване ще заработи само при голяма бежанска вълна и това ще стане само ако за 24 часа нелегално преминат границата над 500 чужденци. И изведнъж, само за последния месец от тук преминаха над 1500 нелегални емигранти. Една част от тях се изнесоха на квартири в различни градове на страната, а останалите над 1000 чакат държавата да им определи статута и да им даде документ за това.

В средата на септември изненадващо на мястото, където трябваше да се разпъват палатки започнаха да поставят фургони. Те с добри условия за живеене, снабдени са със санитарен възел, отопление, баня.
През септември тук пристигна да инспектира вицепремиерът Цветлин Йовчев. От него дойде информацията, че центърът ще започне да функционира и първоначално там ще бъдат настанени около 150 души, лагерът ще е от затворен тип и в него кандидат-бежанците ще престояват в рамките от 3 до 5 дни. Центърът има възможност да бъде разширен с перспектива в него да могат да пребивават до 300 души, стана ясно от думите на министъра. Днес бившите казарми се пукат по шевовете.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.