10 ноември като ден за размисъл. Ще има ли римейк на събитията? Кой?

Първият митинг на зараждащата се опозиция на 18 ноември 1989 г. беше украсен с плакати против Живков. Снимка: Иван Бакалов

Какво се случи на 10 ноември 1989 г.? Нищо съществено. Просто комунистите свалиха дългогодишния си партиен лидер Тодор Живков и го смениха с Петър Младенов. Ако търсим аналогията с днешните времена, същото се случи в началото на тази година, когато ДПС смени Ахмед Доган с Лютви Местан. Както тогава за БКП, така и днес за тандема БСП – ДПС единственото, което има значение, бе запазването за по-дълго време на конструкцията на властта.

Основен политико-културен феномен на първоначалния период на установяване на демократичните правила, продължил почти през цялата 1990 г., бе прякото участие на улицата във взимането на политически решения. Това беше възможно, защото тогава всички в София бяхме навън. Наистина всички и то от едната страна на барикадата! Бяхме заедно – и „качеството, и „количеството”. Еуфорично политизираното гражданство създаваше едно непрекъснато революционно настроение в столицата и не само диктуваше дневния ред на „Кръглата маса“ и на все още комунистическото Народно събрание, но и предопределяше резултатите от гласуванията на борещите се за политическото си оцеляване комунисти…

За съжаление, доста бързо се разбра, че мнозинството е опиянено от извоюваната политическа свобода, но все още не е наясно какво да прави с нея. Много бързо всички потънахме в лепкавата наркотична атмосфера на ожесточените дискусии и политическото противопоставяне по линията комунизъм – антикомунизъм. И вместо това да ни доведе до нужния на всички ни катарзис, противопоставянето роди и следващия политико – културен феномен на българския преход – ирационалното разцепление на нацията по отношение на собственото й минало.

Използвам характеристиката “ирационално”, защото огромната творческа енергия, освободена при революционния взрив на промяната, бе насочена далеч от прагматичните и рационални реформи, необходими на обществото ни. В този ключов период, за който говорим, ни бяха нужни преди всичко икономическите лостове на антикомунизма и политическото отстраняване на комунистите от управлението на държавата, а не толкова антикомунистическата площадна риторика. Подобна ирационална поляризация  характеризира и днешната криза, но ефектът е още по-драматичен оттогава, защото вече сме членове на ЕС и НАТО…

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

Извън емоциите, обаче,  решаващото и за съжаление твърде спорно събитие през 1990г. бе решението на кръглата маса за свикване на ВНС. Това бе първият много важен момент на прехода, в който комунистите успяха да изиграят опозицията. За политическото и икономическото оцеляване на престъпната комунистическа върхушка бе от изключително значение “печеленето на време” чрез имитация на реформи. Към това решение се добави и самото спечелване на първите свободни избори на 10 юни 1990г. от БКП, преименувана за една нощ на БСП.

Тези изборни резултати потресоха обществото и техните тежки последствия за по-нататъшния ход на прехода са многократно и подробно коментирани и анализирани. Не мога да разбера как при целия натрупан опит от грешките на прехода, днес отново масирано се толерира идеята за бързи парламентарни избори, като се създава направо истерия в тази посока. Кому е нужно едно ново драматично разочарование? Нима не е ясно, че триото ГЕРБ – БСП – ДПС ще спечели тези избори? Тогава през 1990 г. СДС беше страхотна, огромна и влиятелна политическа сила. Нямаше нищо общо с рахитичния Реформаторски блок днес, съответстващ на още по-рахитичните протести.

За да си припомним неповторимата атмосфера на този съдбовен 10 юни 1990г. бих си позволил да цитирам световно известния рекламен и предизборен експерт, французинът Жак Сегала, който подпомагаше предизборната кампания на СДС (от книгата му „Имало едно време избори”, публикувана в България през 2005 г.):

„…Градът ликуваше, синьо-белите знамена на опозицията се вееха навсякъде. Комунистите, страхуващи се от най-лошото, се бяха притаили вкъщи. На улиците, преди още да са гласували, хората се прегръщат, смеят, танцуват, сякаш само фактът, че има свободни избори, означава, че свободата е дошла…

Лозунги на първия неформален митинг на 18 ноември 1989 г. Снимка: Иван Бакалов

…Докато опозицията организираше митинги и концерти в градовете, партията обхождаше селата, стопанставо по стопанство, като предупреждаваше населението: Ако не гласувате за социалистическата партия, ще загубите работата си, синът ви ще е безработен, дъщеря ви ще бъде изнасилена от западняците… В градовете аргументът не беше толкова първобитен, но беше също толкова мръсен: Ако опозицията спечели, няма повече да се плащат пенсиите…

…Още в 19:00 ч. съм с Кристин в една селска избирателна секция на стотина километра от столицата. Камерите заснемат преброяването на гласовете. Първата бюлетина е със синия цвят на СДС. Треперя от вълнение. Уви, един час по-късно се разнася огорчението: седем от всеки десет гласа са за БСП…

…Към един часа през нощта присъдата е произнесена. Макар че опозицията спечелва София, бившата комунистическа партия се доближава на два пръста до абсолютното мнозинство с 48% от гласовете в национален мащаб. Съюзът е победен с почти десет пункта. Това е могъществото на една партия… – и триумфът на страха на един народ… Докато Румъния се освобождава с кръв, Полша е потопена в страст, Германия в помирение, България остава с Албания последното убежище на комунизма в този нов Запад.“

Забавянето на реформите от ограничените прерогативи на ВНС от една страна и от комунистическото парламентарно мнозинство от друга, сложи негативен отпечатък на цялостното по-нататъшно развитие на страната. Въпреки това, първо СДС, а по-късно и НДСВ успяха да консолидират отново демократичния политически ресурс и да вкарат България в НАТО и ЕС. Къде е този демократичен ресурс днес, госпожи и господа от Реформаторския блок? Опитайте да го съберете и тогава говорете за избори.

София, 10 ноември 2013 г.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.