Трагедия след тайфуна – виновни са и човекът, и природата

Асошиейтед прес

Природата и човекът заедно подготвиха бедствието във Филипините. Географията, метеорологията, бедността, калпавото строителство, нарастващото население и в много по-малка степен климатичните промени превърнаха Филипините в най-уязвимата на убийствените тайфуни страна, сочат няколко научни изследвания.

А тайфунът Хайян си беше една мощна буря. Той удари островната държава с приливни вълни с височина на двуетажна сграда и на места с ветрове, които бяха едни от най-силните, съпътствали някога тропически циклон – 314 километра в час според американските сателити и 327 километра в час въз основа на местните сведения.

Безчет жилища бяха пометени от стихията, а хиляди хора вероятно са загинали. „Станахме свидетели на едно изключително мощно метеорологично събитие, което порази една доста уязвима част от света. Това беше комбинация от действието на природата и човека, подчертава Кери Еманюъл, преподавател по метеорология на тропиците в Масачузетстския технологичен институт.

„Ако една от тези съставки липсваше, нямаше да имаме бедствие“, допълва той. Седемте хиляди острова на Филипините са разположени насред район, в който се заформят най-мощните в света бури и който е помитан от най-големите тайфуни, защото широките пространства топла вода действат като гориво за бурите, а сушата, която да намали силата на бурята, е оскъдна.

Половината от бурите в неофициалния списък на най-силните, удряли сушата през 20 и 21 век, са бушували именно на Филипините, показва изследване на Джеф Мастърс, директор наметеорологичния отдел в сайта Уедър ъндърграунд.

Бурите често пъти връхлитат сушата, след като са преминали през пика на силата си или преди да имат шанса да го достигнат. Но Хайян удари точно когато беше най-мощен, според данните от американски сателити, казва Еманюъл.

Хората също изиграха голяма роля в това бедствие – може би по-голяма от тази на природата, казват метеоролозите. Специалистът по изследване на ураганите в Университета на Маями Брайън Макнолди казва, че между 75 и 80 процента от опустошенията могат да се дължат на човешкия фактор.

Метеоролозите посочват като причина крайната бедност и огромното нарастване на населението, повечето от което живее на уязвимите крайбрежни райони с лошо строителство, в това число и убежищата срещу бури, които не устояха на Хайян.

Над 4 от 10 филипинци живеят в уязвим на бури град с население над 100 000 души, според проучване на Световната банка от 2012 година. Населението на опустошената от Хайян провинциална столица Таклобан нарасна от 76 000 на 221 000 души само за 40 години.

Близо една трета от къщите в Таклобан имат дървени външни стени. А една от всеки 7 къщи са със сламен покрив, показват данни на Службата по преброяване на населението.

Тези фактори – специално паянтовите постройки – са толкова значими, че дори по-слаба буря би могла да предизвика почти толкова опустошения, казва Макнолди.

„Получава се подобна бомба със закъснител на урбанизацията, когато става дума за градове, чието население се е увеличило два, три или четири пъти за 50 години“, но където няма добри строителни стандарти, казва Ричард Олсън, директор на Института за екстремни метеорологични феномени към Международния университет във Флорида.

„Неприятно ми е да го казвам, но тук става дума за добре познат модел“, допълва той.

Учените твърдят, че предизвиканото от хората глобално затопляне е допринесло за покачването на морското равнище и за повсеместното повишаване на силата на най-мощните тропически циклони.

Но учените не свързват тези фактори на Хайян, като казват, че е невъзможно да се припише отделно метеорологично събитие като тайфуна на климатичните промени.

Изследване от 2008 г. заключи, че в северозападната част на Тихия океан, където се формира Хайян, през последните 30 години един процент от най-мощните тропически циклони е съпътстван със все по-силни ветрове /средно със скорост с по една миля в час повече на година/.

Някои учени предполагат, че това явление е последствие от глобалното затопляне. „Най-силните бури стават още по-силни“, казва съавторът на изследването Джеймс Косин от Националния център за климатични база данни.

Хайян „е нещото, което може да бъде добър пример за онова, което ние установихме“, допълва той. Филипините станаха свидетел на покачване на равнището на морето им с почти половин инч през последните 20 години – почти тройно повече от глобалното покачване, казва Стивън Нерем от Университета в Колорадо.

Покачването на морското равнище може да допринесе за по-високите вълни, съпътстващи бурите и това да доведе до малко по-сериозни наводнения.

Човешките фактори сами по себе си може да влошат бедствието, но те може и да го намалят чрез по-здрави сгради, по-добро предупреждаване на хората и по-бърза правителствена реакция.

Еманюъл казва, че тънещият в бедност Бангладеш е дал повече жертви по време на тайфуните през 70-те години на миналия век, отколкото сега. Международната общност построи там по-добри евакуационни укрития, които се използват по-често, казва експертът.

„Филипините са едно от най-податливите на бедствия места на земята“, смята Катлийн Тиърни, директор на Центъра за природни бедствия към Университета на Колорадо. „Филипините имат всичко накуп. Те имат земетресения, вулкани, наводнения, тропически циклони и свлачища“.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.