Инцидент в АЕЦ „Козлодуй“ от 2006-а г. бил сред най-опасните в света

САЩ строят нови 30 АЕЦ, останалият свят - 31

Инцидент в АЕЦ „Козлодуй“ от март 2006-а година се оказа сред четирите най-опасни инцидента с ядрени централи в света от 2001-а година насам, става ясно от обширна статия за ядрената енергетика във в. „Уол Стрийт Джърнал“ от 3 август т. г. По време на инцидента шефът на АЕЦ, както и тогавашният министър на икономиката и енергетиката Румен Овчаров твърдяха, че нищо особено не се е случило. Според някои оценки обаче инцидентът е квалифициран като „безпрецедентен пример в историята на ядрената енергетика“. Тогава (както бяха принудени да признаят от АЕЦ „Козлодуй“ впоследствие), 22 от 60 пръта, които спират реактора, са отказали да се спуснат. Това беше сравнено от някои експерти с автомобил, който се движи без спирачки.

Спрените първи и втори реактор на АЕЦ Козлодуй. Доклад, поръчан от Европейския парламент, посочва инцидента в българската централа от 1 март 2006 година като “безпрецедентен пример в историята на ядрената енергетика”. Снимка: Булфото

Инциденти стават и в други ядрени централи по света, като навсякъде централите и регулаторите се опитват да ги омаловажат и прикрият. Но от всички подобни случаи, като най-опасни се очертават тези в унгарската АЕЦ „Пакс 2″ край Будапеща и в АЕЦ“Козлодуй“.
Следва текстът на статията в „Уол Стрийт Джърнал“:

За да информира общественото мнение за инцидентите в ядрените електроцентрали през 1989 година Международната агенция по атомна енергия (МААЕ) към ООН изработи скала, подобна на “Рихтер” за земетресенията. Тя оценява злополуките от 1 до 10, като Чернобил получи седмица, а инцидентът в американската Three Mile Island – петица.

Колко инцидента е имало през годините в различните АЕЦ и влошава ли се тяхната сигурност? На този въпрос е трудно да се отговори. Защото всеки ден МААЕ изтрива от своя уебсайт класифицираните инциденти, които са се случили преди повече от шест месеца. От Агенцията заявяват, че няма да наказват най-често появяващите се в списъка държави и да оставят впечатлението, че сигурността в техните АЕЦ е ограничена и че нямат достатъчно данни за сигурността.

Страните в целия свят използват ядрената енергия, за да задоволят растящите нужди от електричество. Затова прозрачността около централите – или липсата й – е наистина значим проблем. Освен МААЕ и друга агенция наблюдава глобалните данни за злополуките в централите, но регулаторите често не им изпращат доклади. И двете база данни не са общодостъпни.

“Има безброй събития, които са оскъдно документирани или изобщо няма данни за тях,” се казва в доклада от месец май на специалистите по ядрената сигурност, поръчан от член на Зелената партия в Европейския парламент.

При земетресението в Япония през миналия месец първоначално заявиха, че трусът близо до атомната централа не е предизвикал изтичане на радиация. По-късно операторите от Tokyo Electric Power Co. признаха, че изтичане има. Те признаха също, че са фалшифицирали данните за сигурността в течение на години, като са се опитали да прикрият и инцидента от 1999 година, при който работещите в централата загубиха контрол над реактора за близо четвърт час.

Застъпниците за ядрената енергия твърдят, че откритията за направените пропуски не трябва да отклоняват вниманието от крайните резултати. А те са, че от инцидента в Чернобил в Украйна през 1986 година, който уби десетки работници и разпръсна радиация на стотици километри, няма голяма ядрена катастрофа. “Ядрената енергия е сигурна,” декларира президентът Джордж Буш на визитата си през юни в АЕЦ в Алабама.

“Управлението на ядрените централи по света явно се подобри,” заяви Джефри С. Мерифийлд, който от 1998-а до юни 2007 година работи в Комисията за ядрено регулиране на САЩ. “Резултатът е, че обществеността става все по-спокойна за сигурността на ядрените реактори както в САЩ, така и в чужбина.”

Четири сериозни инцидента в ядрени централи след 2001 година

В света има 438 работещи комерсиални ядрени реактора в 30 страни. 104 от тях се намират в САЩ. Данните на регулаторите показват, че извън Америка след 2001 година са се случили най-малко четири сериозни инцидента – в България, Унгария, Швеция и Тайван. Те включват изтичане на радиация и пожар. При петия инцидент в Охайо става дума за тежка корозия на части от реактора, която можеше да доведе до голямо радиоактивно изтичане. Регулаторите подчертават, че нито един от инцидентите не е заплашил населението, и че или са заработили системите за сигурност, или проблемите са били открити навреме.

Двете поверителни и попълвани на доброволни начала база данни съдържат обширни доклади за инцидентите, свързани със сигурността. Едната се поддържа съвместно от МААЕ във Виена и от базираната в Париж Агенция по ядрена енергия (част от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие). Другите данни се събират от намиращата се в Лондон индустриална групировка, наречена Световна асоциация на ядрените оператори.

Американската електроцентрала Three Mile Island в Харисбърг, Пенсилвания. Тук през 1979 година е регистриран най-тежкият инцидент в АЕЦ в САЩ, при който е повредена активната зона на реактора, но не е констатирано изтичане на радиация. Снимка: wikipedia.org

През последните години МААЕ, която предоставя данните си на регулаторите, за да се учат от грешките на другите, получава все по-малко доклади. През 2006-а докладите са 89 (за сравнение – през 1985 година са били 231). От агенцията казват, че това не се дължи на по-голямата сигурност, а на нежеланието на регулаторите да изпращат докладите. “Имаме информация за много повече инциденти, които би трябвало да бъдат докладвани при нас,” казва Кристър Виктърсън, служител в отдела на МААЕ за сигурността на ядрените инсталации.

700 произшествия годишно в ядрените централи във Франция

В доклада за сигурността на ядрените централи в Европа, поръчан от Зелената партия в Европейския парламент, се казва, че от 2003 година френският ядрен оператор Electricité de France SA е съобщавал всяка година за близо 700 “значими” събития, свързани със сигурността в своите 59 ядрени реактора. Данните са предоставяни на основания от правителството Институт за радиологична защита и ядрена сигурност. Институтът обаче е съобщил на МААЕ едва за 10 инцидента годишно.

Генералният директор на института Жак Репусар твърди, че целта на системата не е “да докладва за всеки инцидент, а да дава информация за инцидентите, от които другите могат да се поучат”. Той казва, че нивото на френските доклади не се отличава от това на САЩ или на Япония. Според него дори малкото на брой инциденти, които докладва на МААЕ, се игнорират: “Много страни не използват тези доклади… за бъдеща превенция.”

Същите притеснения изказа през миналата година и изпълнителният директор на Асоциацията на ядрените оператори Люк Мампай. Той заяви, че в централите в различни държави стават едни и същи инциденти и предположи, че някои оператори не ползват информацията на асоциацията. Доклад на Организацията за икономически сътрудничество и развитие и на МААЕ от миналата година посочва редица събития в ядрените централи през годините, включително корозия и повреди във вентилите на охлаждащите системи.

Г-н Мампай подчерта също, че много организации вършат добра работа като докладват за инциденти, но “битката продължава”, тъй като други изобщо не съобщават. Официалните представители на асоциацията отказаха да коментират това изявление.

Укрити проблеми в японски ядрени централи

В САЩ дори критиците на ядрената енергия признават, че Комисията за ядрено регулиране предоставя повече информация, свързана със сигурността, отколкото повечето други страни. “Комисията за ядрено регулиране на САЩ предоставя на обществеността докладите си за инспекциите и за инцидентите,” казва Джеймс Ричио, анализатор на ядрената политика в Грийнпийс – Вашингтон. “Въпреки че след 11 септември информацията намаля, тя все още е повече от данните, предоставяни от другите ядрени държави.”

Японската ядрена централа Карива. При земетресението в региона преди месец стана ясно, че различни органи в страната десетилетия наред са прикривали инциденти в ядрената централа. Снимка: iaea.org

По време на земетресението в Япония през миналия месец информацията идваше на пресекулки. От Tokyo Electric Power се извиниха, признаха, че трусът е причинил изтичане на радиация и на радиоактивна вода в околната среда и напълниха стотици варели с ядрени отпадъци. Говорителят на компанията Хиро Хасегава оправда забавянето на информацията с намаления състав работещи в централата през уикенда. Японското правителство заяви, че изтичането на радиация не представлява опасност за гражданите. Централата беше спряна за неопределено време.

Tokyo Electric и други японски органи и преди признаваха, че през последните няколко десетилетия са прикривали инциденти в ядрената централа (включително нещастни случаи и непредвидени изключвания). През април японското правителство съобщи, че от Hokuriku Electric Power Co. са признали, че през 1999 година не са съобщили за инцидент в АЕЦ Шика, когато няколко от прътите за управление на реактора, които забавят и спират работата му, спрели да функционират по време на проби, когато реакторът не работел. Заради извадените пръти започнала верижна реакция, а аварийната система за сигурност била изключена от работниците. За 15 минути реакторът се нагорещил и чак тогава операторите успели да го спрат.

От компанията заявиха, че не са докладвали за инцидента, защото управителят на централата се страхувал, че ще бъде забавено изграждането на втория реактор.

Инцидентът в Козлодуй на 1 март 2006 година

Един от най-новите източници, който трябва да хвърли светлина върху инцидентите в ядрените централи по света, е европейски доклад, публикуван през май. Той е поръчан от немската евродепутатка Ребека Хармс (която е противник на ядрената енергия) на седем експерти, ръководени от френския консултант в сферата на енергийната и ядрената политика Майкъл Шнайдер.

Авторите интервюирали регулаторите и изследвали докладите за инцидентите в АЕЦ. Те описват подробно 16 “значими събития” от последните 20 години, които включват разпадане на ядреното гориво, пожари, експлозии на водород и временно спиране на централите.

Един малко познат инцидент в централата близо до град Козлодуй в северозападна България е описан като отказ на прътите за управление. На 1 март 2006 година прекъсване на електричеството спира една от охладителните помпи в руския реактор в Козлодуй. Помпата върти водата, за да не може температурата в реактора да достигне опасни нива. В резултат системата автоматично започнала да намалява мощността на централата чрез прътите за управление, които трябвало да спрат верижната реакция.

В доклада от България се казва, че някои от прътите били залепнали (б. р. – и не се спуснали, след като са били задействани). Повече от шест часа по-късно системата за сигурност спряла реактора. Проверките по-късно показали, че повече от една трета от прътите не работели, и най-вероятно били в това състояние откакто задвижващият им механизъм бил сменен – осем месеца по-рано.
Българският ядрен регулатор 13 дни не признаваше за проблем с прътите за управление, като първоначално заяви, че няма особени проблеми със сигурността. Пет месеца по-късно регулаторът съобщи, че операторът на централата – държавният “АЕЦ Козлодуй“ ЕАД – е констатирал проблема с прътите.

Изследването, направено за г-жа Хармс, нарича работата на централата с неработещи пръти за управление “безпрецедентен пример в историята на ядрената енергетика”. И добавя, че при инцидента, при който реакторът е трябвало да бъде спрян незабавно, системата в Козлодуй не е била в състояние да предотврати “сериозни щети на ядрения реактор”.

В ООН се получават все по-малко доклади, свързани с инциденти в ядрени централи, касаещи сигурността. Това може да се дължи на факта, че националните регулатори са занемарили изпращането им.
Източник: МААЕ и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Графика: Wall Street Journal

АЕЦ Козлодуй оспори тази оценка. В годишния доклад на централата се казва, че “през 2006 година не сме имали събития с негативно влияние върху сигурността и това се дължи на високата квалификация на нашия персонал по отношение на сигурността.” Докладът посвещава едно изречение на инцидента с контролните пръти – че е получил оценка 2 по скалата на МААЕ, едно ниво под “сериозен инцидент”.

Г-н Репусар от френския Институт за радиологична защита и ядрена сигурност казва, че много органи се опасяват, че ако огласят информация за инцидентите, които считат за незначителни, “това няма да се интерпретира добре от обществеността.”

Изтичане на радиация в Унгария през 2003 година

При инцидента в България нямаше изтичане на радиация. Не стоят така нещата с нещастния случай в Унгария.

На 10 април 2003 година работници в ядрената централа Paks 2, южно от Будапеща, почиствали 30 стари, но все още радиоактивни снопове пръти за управление, които поставяли в почистващи контейнери с вода и химикали, които трябвало да отстранят минералните наноси. Данните от Унгария показват, че в 9,53 часа на детектора за радиация в сградата на реактора, където се извършвало почистването, се появил “предупредителен сигнал”. Нивата радиация продължили да се покачват. За един час залата на реактора била евакуирана.

Работниците отключили люка на почистващия резервоар, за да проверят прътите. Радиацията незабавно се покачила. Два часа по-късно кабелът, с който се отварял люкът се скъсал, като оставил резервоара леко отворен. Радиацията отново се повишила. Станало ясно, че прътите с гориво са прегрели, а ядрената реакция се е ускорила, тъй като охладителната система за резервоарите не работела както трябва.

Държави с най-много действащи ядрени централи (вдясно) и положението на ядрената индустрия (отдолу). Графика: Wall Street Journal

Според доклада на Европейския парламент, по време на инцидента емисиите радиоактивни газове като ксенон и криптон са били четири пъти колкото годишното им количество във всичките 58 реактора във Франция. Операторът на централата не успял да отстрани повече от пет тона радиоактивно гориво близо четири години – до януари 2007 година.

Доклад на унгарската Агенция за атомна енергия заключава, че населението е било изложено на радиоактивно облъчване в “незначителна степен”. Той подчертава, че в централата е имало неадекватно “поведение, свързано със сигурността”. Унгарската компания, която отговаря за централата – MVM Group – публично обвини фирмата Framatome ANP, която е разработила охлаждащото оборудване. По-късно тя плати обезщетение.

Най-сериозният инцидент с АЕЦ в САЩ

Най-сериозният инцидент в ядрена централа в САЩ през последните години беше в централата Davis-Besse в Оук Харбър, Охайо. През 2002 година в люка на реактора под налягане, в който се съхранява горивото, беше открита дупка с големината на ананас. Тя беше причинена от корозия и беше най-лошата, откривана някога в американска централа. Дупката можеше да доведе до изтичане на охлаждащата вода в реактора. Работниците обаче откриха проблема преди да се стигне до сериозен инцидент.

“Може би това е най-големият инцидент в наша централа след случилото се в Three Mile Island,” каза Джефри Мерифийлд. В злополуката от 1979 година близо до Харисбърг, Пенсилвания, активната зона на реактора беше повредена, но нямаше изтичане на радиация.

След инцидента централата Davis-Besse беше спряна за две години. През миналата година собственикът й – FirstEnergy Nuclear Operating Co. – плати 28 млн. долара глоби и призна пред Министерството на правосъдието, че нейни служители са лъгали Комисията за ядрено регулиране, че централата е достатъчно сигурна и може да работи.

САЩ ще строят 30 нови ядрени централи, останалият свят – 31

Заради климатичните промени и високата цена на петрола, за пръв път от три десетилетия администрацията на Буш се опитва да започне строеж на нова централа в САЩ. Последната американска централа е Watts Bar 1 в източен Тенеси, която беше пусната в експлоатация през 1996 година – 23 години след началото на строежа й.

Тъй като реакторите не изгарят полезни изкопаеми, те не отделят парникови газове. Затова преди две години г-н Буш подписа енергиен закон, който предлага субсидии и гарантирани заеми за нови централи. В резултат 18 компании заявиха пред американската Комисия за ядрено регулиране желанието си да построят 30 нови ядрени централи, предимно на юг. Първата трябва да заработи през 2015 година.

Извън границите на САЩ строежът на АЕЦ никога не е спирал. В момента се строят 31 централи, а Китай, Индия и Русия заявиха плановете си да пуснат в експлоатация още няколко десетки. Египет, Индонезия и Виетнам правят проучвания за строителството на първите си комерсиални реактори.

В момента ядрената енергия представлява 16 процента от общата електроенергия, произвеждана в света. В САЩ процентите са 20. Американската ядрена индустрия и американските власти настойчиво рекламират работата на ядрените централи, включително и на тези в чужбина, като доказателство за необходимостта да се строят още АЕЦ. Базираният във Вашингтон Ядрен енергиен институт включва сред десетте най-убедителни причини за виталността на тази технология и факта, че “ядрената енергия се радва на доверие в чужбина”. Асоциацията на ядрената индустрия в САЩ твърди, че “повече от 30 държави разчитат на ядрената енергия като на сигурен и лесно достъпен източник на електричество.”

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.