Кадафи пръска милиарди за имиджа си в света, а Либия е на дъното

Полковник Муамар Кадафи използва случая Локърби, за да възстанови либийското присъствие в света. Преди това страната му се намеси във всички арабски и африкански конфликти. Снимка: Ройтерс

Изглежда почти всички световни кризи, избухнали от началото на 70-те години на миналия век, са свързани по някакъв начин с полковник Муамар Кадафи. Имена на либийци и на либийски служби се появяваха при различни конфликти – от Филипините до Латинска Америка и Ирландия – и винаги бяха във връзка със сепаратистките и въоръжени опозиционни движения в тези страни.

Либия е играла роля във всички африкански и арабски конфликти. Тя е заемала страната на различни участници в кризите. Не е лесно да се намери държава, където джамахирията да не е била замесена, често без основание. Във външните си отношения Либия може да промени позициите си за миг, да подкрепи ту едната, ту другата страна, и в повечето случаи – без убедителни аргументи.daralhayat-logo.gif

Затова изглежда, че основната функция на либийската власт в епохата на Либийската джамахирия е чисто външнополитическа. Тя черпи сили от петролните си богатства, а устойчивостта на либийската власт като че ли произтича от външнополитическата й функция, независимо от връзките на страната с чужбина, било те приятелски или не.

Що се отнася до вътрешната политика, всички наблюдатели знаят, че властта винаги я представя като жертва на чужди заговори. За тях винаги се твърди, че са осуетени, но въпреки това либийският народ и либийската икономика са на много ниско политическо и жизнено равнище. Икономическата инфраструктура и услугите не са променени от десетилетия, въпреки изобилието от средства. Властта реагира на всички искания и опозиция с насилие. Тя преследва опонентите си като „бездомни кучета“ – както в страната, така и извън нея. В този смисъл Либия е еквивалент на най-бедната, най-изостанала африканска държава, в социалната и в политическата сфера.

Междувременно от либийския енергиен износ, към който мнозина имат апетити, се спестяват огромни суми, за да се използват във външнополитическите кампании на страната. След случая Локърби последваха години на международни санкции, които не засягаха този сектор, така че властта натрупа милиарди долари и нито цент от тях не беше похарчен за инфраструктурата. Този случай беше ключът към възстановяването на либийското присъствие в света, и Триполи плати милиарди петродолари, за да гарантира това.

Благодарение на богатството – натрупано или обещано, Кадафи можа да осигури на режима си решаваща външнополитическа роля. Парите могат да превърнат всеки опонент, вътре в страната или извън нея, в заплаха за родината или да го накарат да се помири с режима. Парите могат да бъдат и важен стимул за уреждане на кризи, когато решението може да се купи. Така репутацията на Кадафи печели много, като или застрашава сигурността на други държави, или урежда примирие с тях. Това примирие обаче важи само извън границите на Либия. Властта никога не го използва в страната, защото държавата e добра само за тези, които приемат линията на великия режим.

Успоредно с това политиката, която Кадафи води в отношенията с развитите страни, варира от враждебност до примамване на техните компании да инвестират в Либия. В първия случай, полковникът може да декларира пред народа си, че е против империализма и против Запада. Във втория посреща лидерите на онези държави, които искат да гарантират сигурността на големите си инвестиции като извличат полза от петролните запаси на Либия. И в двата случая обаче инвестициите не подобряват положението в Либия – нито в политиката, нито в ежедневния живот – тъй те са насочени предимно към имиджа на Кадафи. Като се започне с проекта „Великата река“, традиционния проект за въоръжаване, атомния въпрос и други, либийците не са усетили никакво подобрение в своя бит. А за постиженията на водача на революцията се изписаха много страници.

Въпросът с българските медици до голяма степен обобщава същността на либийската власт. Той съчетава отдавнашното влошаване на здравеопазването в тази богата на петрол страна, със съдебна система, чиито решения се предопределят от потребностите на политическата власт. Неясните източници на компенсациите се оказаха свързани с договори за оръжие и с инфраструктурни проекти. Докато продължаваха усилията за намиране на решение на случая с българските медици, на лицето на полковник Кадафи, който беше в центъра на много ухажване и любов, беше изписано щастие.

В либийската страна историите по този въпрос бяха толкова, колкото и разказвачите. Това създаде впечатлението, че командният център, олицетворяван от Кадафи, започва да се клати и че започват да се появяват по-рационални и отворени вътрешни сили.

При предишни кризи обаче подобни очаквания се оказаха необосновани. Може би целта на появата на подобни плуралистични възгледи е да се отворят канали за преговори с външния свят; а за тези канали винаги се плаща вътре в държавата.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.