Опасната саудитска враждебност към ядреното споразумение с Иран

Йеменски войници арестуват заподозрян терорист на границата със Саудитска Арабия. Снимка: емптикуортър

От двете държави, които са най-недоволни от ядреното споразумение с Иран, Израел обикновено е смятана за потенциално по-опасната. Това може и да е неправилно. В дългосрочен план, враждебността на Саудитска Арабия може да представлява по-голямата заплаха за регионалната стабилност.

Това не означава да подценяваме искрените и дълбоки опасения на Израел от опасностите, които би представлявал един притежаващ ядрено оръжие Иран. Как Израел би могъл да се чувства другояче, предвид екстравагантния език на бившия ирански президент Махмуд Ахмадинеджад и собствената му все още оспорвана позиция в региона?

Въпреки цялата му пламенна реторика обаче, върху Израел тегнат ограничения, сред които зависимостта му от САЩ и предпазливостта на собствените му военни, които може да го направят по-малко склонен да прибегне до оръжие срещу Иран, отколкото смятат редица външни наблюдатели. В крайна сметка, може би по-тихите опасения на Саудитска Арабия за възраждащ се Иран ще доведат до катастрофални последствия.

Казвам това, след като изслушах изключително добре информиран саудитски академик и съветник с добри връзки, който анализираше позицията на своята страна пред мозъчен тръст в Лондон. От думите му стана ясно, че Саудитска Арабия не само няма задръжки като тези, които възпират Израел, а и че вижда връщането на Иран към международната общност като заплаха, срещу която трябва да действа, ако иска да запази сегашното си влияние в региона – всъщност по-голяма заплаха от бурите, предизвикани от Арабската пролет.

Науаф Обейд е старши научен сътрудник в Центъра „Крал Фейсал“ в Рияд, както и съветник – в миналото, а вероятно и сега – на принц Турки ал Фейсал, бившият началник на саудитското разузнаване и влиятелен бивш посланик на Саудитска Арабия в САЩ и Великобритания; в понеделник той изложи своето виждане за ситуацията пред Европейския съвет по външни отношения в Лондон. Това, което той каза, меко казано не беше успокоително, а някои моменти бяха откровено притеснителни.

От изказванията и написаното от други, включително принц Турки, вече е известно, че Саудитска Арабия започва по-активна – вместо активна можете да четете настъпателна – външна политика. Нова доктрина за националната сигурност се формулира, за да се противопоставя на възраждащ се Иран с неговото шиитско население и да се гарантира, че Саудитска Арабия няма да бъде изместена от ролята си на доминираща сила в региона.

Сред важните моменти в казаното от Обейд е следното:

*Отношенията със САЩ са в тежка криза. Саудитска Арабия се почувства засегната, че преговорите между САЩ и Иран са били пазени в тайна от Саудитска Арабия и почувства, че е била измамена от важен съюзник. Проблемът не беше в самите преговори – принц Турки всъщност отдавна препоръчва преки преговори между САЩ и Иран – а в „начина по който това беше направено, скришом от нас“.

*Саудитска Арабия няма да стои със скръстени ръце, докато Иран се опитва да разпростре влиянието си в региона – което, твърди Обейд, той вече прави чрез „Хизбула“ в Сирия. „Ние ще бъдем там, за да ги спрем, където и да се намират“, заяви той. И изрази съжаление за факта, че, според него, споразумение между САЩ и Иран ще има нежелания ефект да задържи на власт сирийския президент Башар Асад, което на свой ред „ще изпрати послание колко много неща не са наред в арабския свят“.

*Саудитска Арабия неотдавна увеличи до голяма степен доставките си на оръжие за силите в Сирия, които се борят срещу Асад – „не можем да толерираме кънтенето на персийска музика посред Хомс“ – което не предвещава нищо добро за скорошното спиране на враждебните действия.

*Няма изгледи за непосредствени демократични промени в Саудитска Арабия под влияние на Арабската пролет. „Картите не предсказват никаква форма на демократично отваряне“.

Не всичко, казано от Обейд, беше толкова мрачно. Сред по-обнадеждващите моменти, ако сте в Лондон или Париж, беше настояването му, че европейците, независимо дали Великобритания, Франция или ЕС като цяло, може да станат главен съюзник и събеседник на Саудитска Арабия ако САЩ разхлабят съюза си със Саудитска Арабия или дори направо напуснат региона.

Не е толкова често срещано явление в наши дни да чуете някой да представя ЕС като важен потенциален бъдещ съюзник. Въпросът, който остава висящ, обаче е дали една нереформирана Саудитска Арабия, която си съперничи с възраждащ се Иран в целия регион, е точно съюзника, който европейците искат да имат.
БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.