Папата греши в критиката си към капитализма

Кардинал Хорхе Берголио, сега папа Франциск, през 2009 г. отива на работа с метрото. Снимка: архив

Папата иска да прати капитализма по дяволите. И после какво? Обратно към миналото на феодализма и комунизма?

Капитализмът е чудесен – идеална мишена, срещу която да бъдат хвърлени обвиненията за цялото зло на света, както направи папа Франциск в апостолическото си обръщение Evangelii Gaudium („Радостта от евангелието“). За Светия отец капитализмът върви в пакет с определението „див“ и с „тиранията на обожествените пазари“, водейки само до неравенство и несправедливост.

Какво всъщност е капитализмът? Според умерената дефиниция, следвана от Карл Маркс и Макс Вебер, това е икономически ред, основан на частната собственост върху средствата за производство и управляван от пазара чрез търсенето, предлагането и цените. Двигателят на системата пък е стремежът към печалба.

От тази неемоционална гледна точка капитализмът е идентичен с модерната епоха, настъпила след ерата на феодализма, с провалилата се интермедия на комунизма, наречена Съветски комунизъм. При феодализма най-важните средства за производство (дори самите хора, на които е наложен статут на крепостни) принадлежали на князете, кралете и прелатите. Оскъдната добавена стойност, която била създавана, отивала съответно при благородниците или при представителите на номенклатурата. И двете системи с право са били пометени в хода на историята.

Богатство в астрономически нарастващи стойности възникнало чак от взаимодействието на капитализма и машинната енергия. Ако войнственото обръщение на папа Франциск бе направено преди 150 години, то би описало вярно реална картина на капитализма, но този ужас вече е живо пресъздаден от Чарлз Дикенс и Герхард Хауптман. Оттогава в Темза е изтекла доста вода. Капитализмът, на който Карл Маркс е посветил труда си, вече не съществува. Той е карикатурен образ.

Как така? Ами защото междувременно държавата и капиталът братски са си разделили пазара. В Европа около половината от икономическия растеж се създава от държавата. Една трета от това идва от трансферните плащания от по-богатия Петер към по-бедния Паул. Картелите, тръстовете и монополите, които до 20-и век носеха на пазара баснословни печалби, вече са разбити от суровата ръка на държавата.

Експлоатация? Срещу нея са изправени синдикатите и трудовото законодателство.

Неравенство? Ако папата разгледа таблицата на коефициента Gini, който измерва разпределението на доходите, вече няма да бъде толкова уверен. В Западна Европа, след трансферите и данъците, коефициентът е на ниво едва 0,3 пункта, при което нулевата стойност е идеалното равенство, а единицата – идеалното неравенство. В Източна Европа и в Северна Америка индексът Gini е малко по-висок.

Когато попитали Сократ какво мисли за заядливата си съпруга Ксантипа, той лаконично попитал „В сравнение с кого?“. Същото важи и за капитализма – с какво го сравняваме? С Куба, Венецуела, Саудитска Арабия? С клепто-капитализма на Русия? С всички онези държавни икономики, които претърпяха крах през 20-и век?

Остават само неприличните печалби, които (както и преди) се прибират от финансовия пазар. За разлика от спортисти и филмови звезди, които по забележителен начин възхваляваме за многомилионните им хонорари. Не отстраняваме обаче подобни пазарни деформации, както не разрушаваме и капитализма – най-силния мотор на растежа, създаван някога от човечеството.

Финансови кризи, по-точно, обезценяване на парите, са били подклаждани още от римските императоти и испанските крале, които се опитвали по този начин да компенсират експлоататорската си бюджетна политика.

Най-хубавото нещо в капитализма, този път без никаква ирония, е в способността му да трансформира. Той е бил и остава „текуща работа“ (work in progress). Понякога се реформира сам, друг път трябва да се намеси държавата, както се случва от изобретяването на парната машина.

Този, който обаче според призива на папата прати капитализма по дяволите, няма да пожъне нито богатство, нито равенство, исторически примери има достатъчно.

БТА

*Йозеф Йофе (69 г.) е сред издателите на в. „Цайт“, като в периода 2001-2004 година е главен редактор на изданието.

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.