Кражбите от банкови карти растат в България, намаляват в Европа

Ограбените чужденци си получават цялата сума обратно, за българите не е сигурно

Банкомат от по-стария тип. Остарялата техника прави възможни кражбите от банкомати в България. Новите банкови карти имат чипове, но те не работят при теглена на пари от стар банкомат. Влиза в действие само магнитната лента, а крадците правят карти дубликати с магнитна лента. Снимка: авторката

По данни на картовия оператор “Виза интернешънъл”, през 2005 година загубите от източени банкови карти на чужденци в България са в размер на 1,5 млн. щатски долара. Само за първите 9 месеца на следващата 2006 година, българи са източили от чуждестранни кредитни карти към 3 млн. щатски долара. Тези цифри не се оповестяват официално, те присъстват само в служебни бюлетини на банките. Няма данни с колко са измамени клиентите на Master Card и на другите картови оператори, но става дума за още по-голяма сума.

При доказване на злоупотреба, чужденците картодържатели получават пълно обезщетение. При чуждите банки има и официална статистика за размера на щетите.

Ако на българин обаче му източат парите от дебитната карта, може да не получи никакво обезщетение. В България няма законово установени правила как да се постъпва при оспорване на транзакция от страна на собственик на банкова карта. Споровете се решават от комисия и със споразумения между банките, които се постигат трудно, заради финансовия интерес на засегнатите страни и липсата на регулация.

Представителите на българските търговски банки и БНБ дори отказват да дадат информацията за сумите, източени от карти на българи – била поверителна.

Какво се случва, когато парите на чужденец бъдат източени с фалшива карта от български банкомат (т.нар АТМ) или от ПОС-терминал (електронно устройство, което се използва за теглене на пари и за безкасово плащане при пазаруване в магазини)?

При оспорване на транзакции от страна на собственика на картата, в страните от Европа и по света действа т.нар. liability shift полица, която гарантира, че ощетеният ще си получи парите, а банката ще си върне загубите, ако не е в нея причината за кражбата. Най-общо казано, отговорност за измамата и за изплащане на обезщетението носи банката-собственик на банкомата или на ПОС-терминала, който поради неспособност да работи с по-новата чип-технология, не е разпознал фалшивата карта и е разрешил да се извърши незаконния превод.

Тоест, по закон се приема, че щом има техническа възможност да се попречи на кражбите с банкови карти, но дадена институция не е инвестирала в превантивни мерки, е длъжна да изплати обезщетението. Така под формата на обезщетения,милиони евро изтичат от българските към чуждите банки, за да покрият загубите от кражби, които са извършени на територията на България.

В България вече се въвеждат картите по новата технология – с чип. Той изглежда подобно на чипа в сим-картата на мобилните телефони и е разположен в средата на банковата карта. По-старата технология на картите е с магнитна лента в единия край по дължина на картата. Новите карти с чип същевременно имат и магнитна лента, защото някои банкомати у нас не могат да работят с чип-технологията. Така дори някой чужденец или българин да има карта с новата технология, на старите банкомати картата му работи само с магнитната лента, а чипът не се използва.

Ако например жертвата използва банкова карта с чип, крадците произвеждат неин дубликат, но без чип, а само с магнитна лента. Парите се източват в България от по-стар модел банкомат, който е технически непригоден да чете карти с чип, затова използва магнитната лента. Устройството не прави разлика между оригиналната и фалшивата карта, за разлика от модернизираните банкомати, които работят с информацията от чипа.

Заради големите финансови загуби на банките от картови измами, в развитите държави бързо въведоха чип технологията (която се смята за много по-сигурна от използването на магнитна лента), подмениха картите си и осъвремениха устройствата си за електронни преводи и разплащания. За да сработи защитата, всички банкови карти, банкомати и ПОС устройства трябва да са преминали на работа с карти с чип.

В Германия например, която е пренастроила системата си към банкомати, работещи с карти с чипове, за крадеца става невъзможно на немска територия да изтегли пари с карта-дубликат. Ето защо той използва фалшивата карта в България, в други държави от Източна Европа или Азия, където повечето банкомати са от по-старите и преминаването към чип-технологията още е по средата на пътя.
Техническите несъвършенства на нашите АТМ и ПОС-устройства, кредитни и дебитни карти, дадоха възможност източването да продължи на българска територия, въпреки мерките и инвестициите срещу измамите в развития свят.

По изброените причини, в последните 1-2 години дори българският картодържател е много по-заплашен от посегателства върху банковата си сметка. Въпреки това, у нас няма законови механизми, по които той може да оспори, когато някой му източи парите от картата. Експерти от българските банки настояват регулаторът БНБ да приеме подобни на Liability shift правила за решаване на спорове с парични преводи и в България, но от БНБ уклончиво се измъкват, че въвеждането на чип-технологията се извършва на пазарен принцип, а регулаторът се намесвал само, ако пазарът не сработи.

По новия Закон за електронната търговия, специална комисия от Асоциацията на търговски банки решава споровете, свързани със съмнителни плащания. Накрая нещата се уреждат с взаимни споразумения между банките и ощетените картодържатели. Процедурата е усложнена, тромава и неприятна за всички засегнати страни, защото регулаторни механизми за понасяне на отговорността няма, а проблемът опира до финансови интереси.

Междувременно банковите карти, издадени в България, нараснаха до около 4 милиона. От тях незначителен процент са с чип, което ги прави още по-лесни за снемане на данни и за източване.

Четете утре:

Кои са начините за източване на банкови карти и как да се предпазим при теглене на пари от банкомати, ПОС-устройства, при пазаруване с банкова карта и Интернет-разплащания.

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.