СофияПловдивВарнаБургасРусе

Как един ученик пусна спряната теснолинейка от Добринище до Якоруда

Кристиян Ваклинов на теснолинейката. Снимка: Блу линк

Б. р. – Историята, разказана по-долу е необичайна. Ученик писал до премиера и в резултат железниците пуснали отново спрян от две години влак – теснолинейка от Добринище до Якоруда, най-живописната жп линия в България.
И случаят не е някаква пиар акция на медии, обслужващи правителството.
Историята, разказана от първо лице от самия ученик Кристиан Ваклинов, излезе преди няколко дни само в сайта BlueLink.net. Никой не й обърна внимание. Нито вестниците на Пеевски я препечатаха, нито някоя телевизия потърси младежа. Историята е поучителна какво може да постигне гражданската инициатива и активността на един отделен човек, затова я пускаме тук.
Кристиян Ваклинов вече е студент първи курс в УНСС. Благодарение на него и изчисленията му, вечерният влак по теснолинейката от Добринище до Якоруда тръгна след 2 години пауза и ще бъде в списъка с влаковете, които ще се движат от 16 декември 2013-а до края на 2014 година. Хиляди хора са му благодарни.

Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group



Р
азказът започвам малко отдалече. България е страна с много богата и красива природа. Нашата най-голяма ценност е родната българска земя и нейните уникални забележителности, за които не сме се борили и поне трябва да браним както подобава. Теснолинейката Септември – Добринище е единствената железопътна линия у нас с междурелсие 760 мм (при нормално 1435 мм), свързваща Горнотракийската низина с Родопите, Рила и Пирин планина. Това е безспорно най-красивата железопътна линия на Балканите, свързваща Тракия с Чепинско и Разложко. Освен с чара си, теснолинейката Септември – Добринище впечатлява и със своята сложност на изграждане и мащаба на строителната работа в такъв тежък високопланински регион, проведена в периода 1921 – 1945 година. Тази железница свързва СПА и ски столиците на Балканите – Велинград и Банско, както и най-високата жп гара и най-високата планина отново на Балканския полуостров – гара Аврамово и Рила планина. Призовавам тези, които не са пътували до Велинград или Банско с това влакче да го направят, защото преживяването е уникално и незаменимо. От друга страна обаче, освен атрактивна, теснолинейката е изключително важна за местното родопско население от Велинград, Якоруда, Белица, Разлог, Банско, Добринище и всички села, разположени по баири и чукари в непроходимите Родопи и Рила, защото повечето населени места нямат друг превоз, особено през зимата.

Фоторепортаж за теснолинейката от лятото на Паун Македонски, Impact Press Group
Фоторепортаж за теснолинейката от лятото на Паун Македонски, Impact Press Group
Фоторепортаж за теснолинейката от лятото на Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press GroupСнимка: Паун Македонски, Impact Press Group


Д
о края на 2011 година по теснолинейката Септември – Добринище пътуваха 4 чифта влакове, което ще рече, че по четири влакови композиции в денонощието заминаваха от двете крайни гари съответно към другата. С влизане в сила на новото разписание през 2012 година влаковете по теснолинейката бяха крайно орязани. Вечерният влак от Добринище и обедният от Септември бяха отменени. Като резултат от това близо 40 хиляди жители в района на Добринище, Банско, Разлог, Белица и Якоруда останаха без всякакъв вечерен превоз от работата (в Добринище, Банско и Разлог) до домовете си. Последваха стачки, спирания на движението на влаковете от ощетени граждани, подписки, молби и жалби до различни институции. Всичко без резултат. Вечерен влак – няма. Измина цялата 2012-а година. Стотици напуснаха работа, по простата причина, че нямат алтернативен превоз до селото или градчето си вечер. Никой не обърна внимание на това. През следващата 2013-а година все пак бе назначен обеден влак от гара Септември, но за сметка на това вечерният бе с намален маршрут само до гара Велинград. Освен всички засегнати работещи имаше и десетки пътници, които бяха ползвали вечерните влакове по линията за връзки с тренове за морето през лятото.

Може би ще се запитате защо се занимавам с това?! Аз съм първа година студент в УНСС – специалност “Финанси”. От Пазарджик съм, но вече шеста година живея в столицата със семейството си. Много обичам родния си край и не пропускам уикенд, в който да не се прибера към Пазарджик. Израснал съм в този град и по пътя за Велинград. От малък имам спомени за влакчетата по теснолинейката, които разминавахме по пътя. Много им се радвах. От 3 години пътувам редовно по теснолинейката и вече съм част от нея, така образно да се каже. Тази приказна железница внася много сантиментални чувства в моя живот. Водил съм много свои приятели, които задължително повтарят маршрута с радост.

Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group

От 2010 година насам с нищо различно от влак не тръгвам за Велинград или Банско. Забелязах много слаби места в управлението на тази железница. Преди години тя бе пред закриване, заради уж неефективност и нерентабилност. Лъжа! Местните българо-мохамедани, живеещи в закътани колиби и махали нямат друг превоз, нямат шосета до населените си места и ходят с километри до теснолинейните гари и спирки. Линията е жива, но неиздаването на билети я изкарва на първо място по неефективност. Не са един и два пътите когато съм пътувал с влакчето – препълнено, особено през летните уикенди, когато има дори чужденци, “умиращи от кеф” – казано на жаргон. Но по данни на компанията БДЖ, влакът е пътувал с десетина пътници, което е недопустимо. Теснолинейката е богатство за родопчани, тя е част от живота им и без нея те не могат да съществуват. Тя е връзката им със света.

П
оради всички тези факти и множеството ми запознанства с хора пряко или косвено свързани с тази линия, хора, които знаят колко е необходима и жизненоважна за региона, аз се заех лично с проблема. През 2012 година писах писмо до изпълнителния директор на БДЖ тогава, с молбата да направят по-удобни и бързи връзките на теснолинейката с нормалните влакове на гара Септември. Нямаше резултат. По-късно – в края на годината проведох анкета във влака. Анкетирах 121 души – пътници – местни и туристи, дори чужденци. Попитах колко е важна за тях линията, достатъчни ли са влаковете, какво биха правили ако я закрият и прочие. Всички бяха единодушни. Хората започнаха да се радват, че някои е дошъл да ги попита какво им трябва. Започнаха да искат да се подпишат и ме молиха да изпратя желанята им “горе при началниците в София”. Сформирах подписка за връщането на вечерния влак от Добринище поне до гара Якоруда, след като местни ми разказаха, че са напуснали работа и че някои спят на гарите в Банско и Разлог, за да чакат сутрешен влак, за да се приберат. Изпратих и подписката в министерството, но без успех.

Не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

Снимка: Паун Македонски, Impact Press Group


П
рез това време дойде 2013-а година, изписах множество писма, препоръки, предложения, жалби, молби и т. н. до министерството на транспорта, инф. технологии и съобщенията, до двама директори на БДЖ и НКЖИ, до БДЖ-ПП, но всичко бе напразно. Тогава реших, че трябва да предприема друг подход и нито за миг не се отказах. Написах много подробно писмо до самия премиер – Пламен Орешарски, за безобразията извадили теснолинейката от употреба. Разказах, че не е нормално регион с положителен прираст на населението, което е рядкост у нас, и същевременно със страшно висок процент на безработицата, да бъде лишен от транспорт в 21 век, в Европейския съюз. Всичко това ми се вижда като гавра с нас – гражданите.

Описах му подробно проведеното от мен изследване на пътникопотока и влаковата населеност по линията за период от 2 години и констатациите ми. Обясних, че не може едни хора да чакат по 15 часа между 2 влака, а други – от Велинград да имат влак през един час в едно и също направление (Септември) – такъв влак бе назначен преждевременно – движещ се и днес – абсолютно празен.

П
олучих отговор, че е наредено на Министерството на ТИТС и Холдинг “БДЖ” ЕАД да разгледат обстойно случая и да информират мен и Министерски съвет за взетите мерки. Ето, че след този отговор на моето писмо – получен през май юни месец, имаше развитие на проблема. В края на октомври получих отговор от БДЖ до мен и до Министерски съвет, че в новия график за движение на влаковете през 2014 година, влизащ в сила на 16.12.2013 година, е заложен нов влак по теснолинейката, по направление Добринище – Якоруда, както аз съм предложил. Влакът ще пътува всеки делничен ден, като ще заминава на 18:55 ч. от гара Добринище и ще пристига в Якоруда на 20:25 часа.

Ето, че аз извоювах желанието на хиляди български граждани от държавата и искрено се надявам, че тези хора ще бъдат доволни и влакът ще им бъде много удобен и полезен, а транспортът – улеснен и подобрен. Не е важно, че съм го направил аз, важното е, че институциите обърнаха внимание на един – тогава – ученик, който бе наясно с проблема.

Именно ние сме хората, които трябва да променяме нещо.

От BlueLink.net

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.