Светът коментира класацията ПИЗА за образованието на учениците и какво е влиянието на бедността

Ученици в Южна Корея празнуват завършването на гимназия. Снимка: АП/БТА

Публикуваните вчера резултати от световната класация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие за образователната подготовка на учениците е най-широко коментираната новина в днешната световна преса.

В зависимост от мястото на съответната държава в класацията, известна като ПИЗА (Програма за международно оценяване на учениците) данните се интерпретират различно, но общата тема на коментарите е нуждата от подобряване на политиките в областта на образованието и необходимостта от осигуряване на достъп до качествено образование за хората с ограничени финансови възможности.

Според класацията, България заема 47-о място по математика, 51-о – по четивна грамотност и 45-о – по природни науки от общо 65 участвали държави и региони. 43,8% от българските ученици на 15-16-годишна възраст нямат елементарни знания и умения по математика. Само 4,1% могат да решат най-сложните задачи.
7-те най-силни държави в света по математически умения на 15-16-годишните са азиатски. На първо място е Шанхай – Китай (613 т.), на второ – Сингапур (573 т.) и на трето – Хонконг -Китай (561 т.).
Резултатите на България в PISA 2012 по математика (439) са под средните в света (494 точки). 37 държави са под средното ниво. България е в една група със Сърбия (449), Турция (448), Румъния (445), Кипър (400), ОАЕ и Казахстан. На последно място е Перу с 368 точки.

Има обаче и доста критични забележки към методологията и смисъла на изследването.

„Ако сме сериозни в намерението да повишим стандартите, най-умните и най-надарените ни ученици трябва да бъдат изцяло финансирани, а успешните училища – възнаграждавани“, пише британският вестник „Таймс“. „Ние сме вероятно единствената страна, където децата са по-зле образовани от своите родители“, коментира консервативният „Експрес“.

„Сред 65-те страни участнички в изследването, социално-икономическата среда оказва влияние в особено голяма степен върху представянето на учениците във Франция“, подчертава френският „Фигаро“. Изданието отбелязва, че България, наред с Чили, Унгария, Перу, Словакия и Уругвай, са страните, където влиянието на средата се отразява най-слабо върху резултатите на образователните тестове.

„Монд“ излиза със заглавие „Франция работи за своя елит, не за учениците в затруднение“. Изданието цитира Ерик Шарбоние, експерт в ОИСР, според когото трябва да се мисли за разработване на система на индивидуализиране на училищното образование. Вестникът обаче публикува и критична статия за самото изследване под заглавие „Как ПИЗА стана световен стандарт за оценка на училищното образование?“

В статията се посочва, че участието на представителната извадка от 4300 френски ученици в последното изследване ПИЗА е струвало на Франция 534 000 евро, от които 283 000 евро са дадени за участие в централното изследване, а останалата сума е изразходвана за отпечатване на тестовете за учениците, проверка на резултатите и други организационни дейности.

„ОИСР е заела терена, а фактурите за плащане към нея пречат на някои страни да развият национална система за оценка“, твърди изданието, цитирайки професора по психология от университета „Париж-Нантер“ Пиер Врино.

В България 5280 ученици от 188 училища са участвали в PISA 2012. Най-голямата част от тях са били деветокласници (91,2%). Не се съобщават данни колко е струвало това на държавата.

Коментирайки критично методологията на изследването германският „Франкфуртер алгемайне цайтунг“ също повдига въпроса за таксите за участие. Изданието дава пример с Швейцария, която отказвайки се да плаща за включване в ПИЗА, е инвестирала освободените средства в изследвания, насочени не към констатирането, а към решаването на проблемите. ПИЗА няма да предостави на политиците рецепти за подобряване на училищното образование, заключава „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Въпреки доброто представяне на Германия в изследването ПИЗАпресата като цяло реагира резервирано, призовавайки да се не се изпада в главозамайване. „По-добрите резултати на германските ученици идват според ОИСР от това, че момичетата и момчетата от социално слаби семейства и с мигрантски произход се представят по-добре“, подчертава левоцентристкият „Зюддойче цайтунг“.

Изследването ПИЗА намира силен отзвук и в САЩ. „Ню Йорк таймс“ пише: „Позициите на САЩ не са се подобрили значително, защото като нация не сме взели мерки да се справим с основната причина на посредственото ни представяне в ПИЗА – влиянието на бедността върху учениците.“

„Вашингтон пост“ публикува статия от историка на образованието и активист в движението срещу дирижирането на училищната реформа от корпорациите Даян Рейвич, според която подобен тип класации са безполезни. „Колкото повече се фокусираме върху тестовете, толкова повече убиваме творчеството и способността да мислим различно“, пише Рейвич.

БТА

България
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.