Казахстан и Грузия влязоха в топ 20 за Интернет цензура

Китай, Иран, Беларус и Узбекистан са държавите с най-сурова цензура на интернет. Към тях от тази година се числят и Казахстан и Грузия. Снимка: oskol.ru

Тези дни ОССЕ публикува доклад с недвусмисленото заглавие „Контролът върху интернет“. Според него сред държавите, които вече са наложили цензура в мрежата или се опитват с всички средства да го направят, освен традиционно споменаваните Китай, Иран, Беларус и Узбекистан, са и Казахстан и Грузия. Авторите на доклада посочват, че ограниченията на свободата на словото в Интернет са „горчиво напомняне за лекотата, с която някои политически режими се опитват да потиснат гласовете, неудобни за властта или просто будещи страх у нея“. „Да изразиш мнението си винаги е било най-лесно в Интернет. Днес обаче виждаме как цензурата в мрежата става все по-разпространена“, се казва в документа.

Интернет дава живот на медийни форми като мрежови дневници (блогове), чатове и други сайтове, които предвиждат активно общуване. Виртуалният свят предоставя на хората място, за да изразят мнения, политически или икономически позиции – нещо дефицитно в реалния живот. Дори в сравнително демократични страни често няма начин да разкажеш на висок глас за своите проблеми и възгледи.

Властите обаче не са доволни от това – според тях мрежовите форми на самоизразяване представляват „заплаха за държавния суверенитет“. „Черният списък“ на ОССЕ на страните, които цензурират Интернет, засега включва само 20 държави. Русия не фигурира в него. В доклада на ОССЕ обаче се отбелязва, че освен Великобритания, Испания, Норвегия, Италия, Ирландия и Унгария, Руската федерация също не е подписала допълнителния протокол на Съвета на Европа за проявите на расизъм и ксенофобия, при които са използвани компютърни системи.

Докладът на ОССЕ “Контролът върху интернет” критикува постсъветското пространство като най-склонно да реже правата на потребителите в мрежата. Снимка: ОССЕ

Фактът, че ОССЕ изброява сравнително малко страни, до голяма степен се дължи на чисто технически проблеми. Неслучайно в цензурата върху Интернет най-много е напреднал Китай – държава, която набира все повече технологична мощ. В Небесната империя отдавна са изнамерили технология, която филтрира съдържанието на Интернет. Съответно потребителите нямат достъп не само до порнографски страници (каквито са официалните мотиви на властите в Китай), но и до сайтовете с опозиционна насоченост.

Шан Фанху от Шанхай живее в Москва отдавна. Той разказва, че във всяко интернеткафе, „щом влезеш в търсачката и напишеш „Тянанмън“, намираш редица линкове – било с изгледи от най-големия площад в света, било за история и за други туристически забележителности, но нито дума за събитията от 1989 година. Не проумявам как китайските власти правят това“. Нищо чудно, че вече 62-ма китайци лежат в затвора за публикации в Интернет.

Туркменистан обаче е стигнал още по-далеч със забраната да се използва глобалната мрежа в домашни условия. Потребителите могат да влизат в нея само от интернеткафетата. Информацията впрочем също се филтрира доста строго.

В момента казахстанските власти като че ли не са особено загрижени какво става в мрежата. Те обаче все още са упреквани за действията си от 2005 година, когато ограничиха използването на домейни с разширение .kz. Те закриха и сатиричния сайт на британеца Саша Барън Коен, посветен на героя от филма му „Борат“, в който комикът играеше казахстански журналист.

Властите в Иран също схванаха, че много от другомислещите се изявяват активно в мрежата. Естествено последва цензура на блоговете и затваряне на сайтове. Иранският публицист Моджтаба Саминеджад например беше хвърлен в затвора, защото помести в Интернет материал, в който властите съзряха нападки срещу исляма.

„Изпатиха“ си и грузинските власти. В доклада на ОССЕ се изтъква „противоречивият и неясен“ характер на грузинските закони, засягащи Интернет. Според авторите те позволяват „незаконно да се ограничава свободата на словото“.
“Грузинският закон за Интернет е приет още преди „революцията на розите“ и през последните години не е променян,” коментира Елена Тавторадзе, председател на комисията по човешките права към парламента в Тбилиси. “Възможностите на местните Интернет потребители са донякъде ограничени,” призна тези дни и министърът на икономическото развитие Георге Арвеладзе, очевидно впечатлен от доклада на ОССЕ. Той обеща да лансира в Грузия компании, които да предоставят Интернет обслужване с високо качество. “Очаквам в близко бъдеще нещата да се променят към по-добро,” добави Елена Тавторадзе.

Самото понятие „ограничаване на свободата на словото“ обаче се тълкува различно в различните страни. Според проучване на американски аналитици от компанията „Пю интернет“ 69 на сто от хората в САЩ нямат нищо против цензура в мрежата, ако действията на правителството помогнат да бъдат предотвратени терористични акции. Нещо повече, почти половината американци смятат за допустимо и наблюдението на електронната кореспонденция, на разговорите в чатовете и т. н. Така самото понятие „свобода на словото“ придобива малко по-друг нюанс, дори когато става въпрос за световната паяжина.

Здраве, Наука & Tex
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.