www.e-vestnik.bg
Фийд за коментари Фийд за публикации
петък, 23 февруари 2018
БългарияСвятМения и коментариЗдраве и наукаАрт и шоу

Африка и Франция: Нови начини да се изпее същата песен

9 Декември 2013

 

Когато президентът Франсоа Оланд посрещне африканските държавни глави в Париж за среща на високо равнище за мира и сигурността, той ще бъде добре осведомен. Той се подготвя от седмици да изпрати войски на мисия, за да възстанови сигурността - ако не и мира - в сърцето на техния континент. На 5 декември Съветът за сигурност на ООН разреши мироопазваща мисия в Централноафриканската република, водена от 1000 френски войници. Техният мандат е да прекъснат цикъла на насилието в бившата колония, което беше описано като граничещо с геноцид.

Един парадокс няма да бъде пропуснат от посещаващите банкетите и семинарите в Париж. Оланд казва, че “африканците трябва сами да гарантират сигурността си в Африка”, както се изрази в реч по-рано тази година. Той ще повтори това послание пред африканските лидери, събрани в Елисейския дворец, като ще обещае френска подкрепа с логистика и планиране за регионалните мироопазващи сили, за да може те да се заемат по-убедително със задачата си. И въпреки това той се намира на ръба на втората си военна намеса на континента за тази година, след като изпрати френски войски в Мали през януари, за да се бият с ислямистките екстремисти.

Преди 5 години анализ на отбраната при неговия десноцентристки предшественик Никола Саркози заключи, че Франция трябва да пренасочи военния си фокус от Субсахарска Африка към “стратегическата дъга” на нестабилността, започваща от Магреба до Африканския рог и Залива. С тази цел Саркози затвори постоянната френска военна база в Сенегал, една от трите на континента, запази една в Джибути и откри друга в Абу Даби, първата в Залива. Това не беше изтегляне от Африка, подчертаха френските представители, а отговор на променящата се заплаха за сигурността.

Стратегията беше привлекателна за тези, които бързаха да обърнат страницата “франсафрик” (francafrique), тази плетеница от неформални връзки между Франция и бившите й колонии, която се запазва с оръжейни сделки, бизнес договори и политически услуги и която според Саркози принадлежеше на “една отминала епоха”. Тя имаше финансов смисъл по време, когато френският военен бюджет се свиваше. Тя помагаше и срещу недоволството във Франция, че бившата колониална сила играе ролята на колониален жандарм в Африка, докато Китай, Индия и други развиващи се икономики получават по-голямата част от търговските награди. Според френски доклад, публикуван на 4 декември, Китай в момента е най-големият световен износител към континента. Франция изостава на пето място.

След този доклад за отбраната обаче нарастващата несигурност в региона, от Сахел до Големите езера, накара Франция да изпитва неудобство от това да стои настрана във военен план. Регионалните сили в Африка са в по-добра форма от преди, но все още се затрудняват да реагират при спешна ситуация. Нестабилността и притокът на оръжия, създадени от Арабската пролет, вкореняването на Ал Каида и други терористични мрежи в Сахел и Северна Нигерия, все по-честото отвличане на заложници от френски произход - всичко това буди призрака на един “Афганистан” за европейския юг, като фокусира френското внимание и връща сигурността начело на дневния ред, както подсказва срещата на високо равнище тази седмица.

На пръв поглед, повече френска намеса може да изглежда като завръщане към старите навици. Но имаше промяна в начина на мислене за естеството на намесата, която започна в края на мандата на Саркози. През 2011 година, засегнат от обвиненията в съучастие със свалени северноафрикански лидери, той изпрати френски войници да свалят Лоран Гбагбо в Кот д’Ивоар, който беше отказал да приеме резултатите от изборите. В Мали Оланд изгради още доверие към френската намеса. Идеята е, че действайки след консултация с регионалните лидери и редом с африканските сили, Франция може да работи по-ефективно, да излезе по-бързо и да възстанови влиянието си на континент, който иначе гледа към Китай, Америка и другаде.

Мисията в ЦАР, кръстена “Сангарис” на местна пеперуда, ще бъде голяма проверка. Тя отговаря на хуманитарна криза. В тази предимно християнска и анимистка страна (макар и със значително мюсюлманско малцинство), най-малко 400 хиляди души, близо една десета от населението, напуснаха домовете си заради ужасяващото насилие. Но Франция смята ЦАР и за стратегически проблем. Разпадането на държавността в тази богата на полезни изкопаеми страна без излаз на море, с история пълна с военни преврати, която граничи с шест страни, замесени в регионални конфликти, може да привлече терористи и трафиканти, като дестабилизира региона.

“Един от уроците от Мали е, че френските военни бази са изключително полезни и ни позволяват да действаме незабавно”, казва Камил Гранд, директор на Фондацията за стратегически изследвания, базиран в Париж център за анализи. В Банги, столицата на ЦАР, около 400 войници вече пазят летището; специалисти по логистика започнаха да пристигат тази седмица, а от съседен Камерун пътува френски военен конвой. В същото време много политически и военни лидери в региона не си мърдат пръста - ако не летят за Париж.

Съобщава се, че благодарение на бързото разполагане на френски сили, някои въоръжени банди, които са лоялни към предимно мюсюлманските въстаници “Селека” вече напускат Банги.

Франция настоява, че нейните действия са само “спомагателна сила”, която има за цел да възстанови реда, докато регионалните мироопазващи сили от 2000 души се подготвят за работата. Жан-Ив льо Дриан, френският министър на отбраната, смята че това може да отнеме шест месеца. “Ние не сме там, за да заменим африканските сили, а да ги подсилим”, заявява чиновник. Но въпреки това голямата трудност, както в краткосрочен план, така и след това, както винаги е да се създаде надеждна регионална алтернатива. Когато френските сили за първи път влязоха в Мали, външният министър Лоран Фабиюс заяви, че основната операция ще бъде “въпрос на седмици”. Близо година по-късно, 2800 френски войници все още са разположени на терен.

БТА




Етикет: ,

 


Коментарите под статиите са спрени от юни 2015 г. във връзка с решение на Европейския съд, според което собственикът на сайта носи съдебна отговорност за написано от читатели. E-vestnik.bg е обект на съдебни претенции и влиза в съдебни разходи по повод свои публикации, и няма възможност да модерира и читателски форум и да носи отговорност за него. Сайтът разчита и на дарения от читатели, за да се запази като място за мнения извън контролираните медии.






 Начало | България | Свят | Мнения & Co | Интервю | Писмо от | Здраве, Наука & Тех | ИStoRии | Малък коментар | Арт & Шоу | Спорт | Виното | Фотогалерия | Видео | Връзка с нас


  

ЗА АВТОРСКИТЕ ПРАВА В САЙТА | ЗА ВРЪЗКА С НАС | ЗА РЕКЛАМА

направен 2007-2018® с мерак design and develop by www.ljube.com 2007 w.ljube.com