Гръцката криза – война на интереси

Кризата остави за поредна година гърците на „командно дишане“, но извади на бял свят крайности и противоборства в едно разслояващо се общество на олигарси, възползващи се от ситуацията, и народ – заложник на интереси.

Нахалост ли се оказаха досегашните саможертви на гърците, след като кризата подмина богатите и създаде предпоставки за развитие на техния бизнес?

Мерилото за заможност „Форбс“ отчете, че само от миналата година досега петстотин и пет гръцки мултимилионери, очевидно незасегнати от кризата, са увеличили богатството си с 20 на сто. А то възлиза на около 60 млрд. евро, като тенденцията е броят им да расте. Отделно в Гърция има няколко хиляди с по един-два милиона евро.

В същото време за последните пет години 40 на сто от гърците обедняха средно между 20 и 30 и дори повече процента, заради взетите от правителството мерки, довели до повишения на данъци, съкращения на работещи и орязване на доходи в замяна на получаваните милиарди от външните кредитори.

От 2008 година Гърция е закрила 25 на сто от производствата си, а БВП само за тази година се очаква да се свие с 4 на сто. Безработицата галопира и е най-високата в ЕС.

Европейският неолиберален модел се превърна в кошмар и за гърците. Заради безкрайни игри на геополитика Атина бе притисната от Брюксел и МВФ да редуцира раздутия си държавен апарат и да реализира реформи с презумпцията да се стимулира икономиката, да се открият възможности за навлизане на чуждестранни инвеститори и не на последно място за усвояване на националното богатство на страната.

Кризата обаче се оказа зловещо проклятие за обикновените хора. Политическата ситуация в Гърция е изключително непостоянна. Исканите от страната реформи предизвикаха сериозни сътресения в обществото и доведоха до радикализация на политическия спектър и до появата на неофашистки и ултранационалистически образувания.

Социалният гняв вкара в парламента неонацистката Златна зора, вживяла се в ролята на „освободителка“ на собствения си народ, държан като заложник на интересите на богатите, които пък се облагодетелстват от статуквото и контролират политическите партии в очакване на приватизацията и разпродажбата на държавни активи.

Народът стигна дотам, че да търси „спасение“ в превъплътилите се в неонацисти от Златна зора, само защото те са против мерките за излизане от кризата с помощта на ЕС. Те обаче се застъпват за по-активно участие на мултимилионерите, отнасящи се с пълно пренебрежение към решаване на проблемите на страната.

Напрежението ескалира и това го доказаха зачестилите кървави терористични атаки и покушения в Атина срещу активисти на многобройните политически фракции. Медиите биха тревога и за появата на „нови градски партизани“, които вече плашат не само с бомби, но и с екзекуции.

Всичко това се случваше на фона на колебливото управление на една коалиция, която от трипартийна стана двупартийна, и е единна, когато става дума за пари на заем отвън. Нейната единствена задача за момента е да поддържа нормалното функциониране на държавата благодарение на спасителните финансови инжекции.

За догодина кабинетът Самарас шумно прокламира растеж на икономиката, а чужди анализатори бият тревога за социален взрив.

На свой ред обикновеният грък усеща растящата финансова зависимост и последиците от икономическото бреме, което му предписват местните политици, заложници на истинска война на интереси с една единствена цел лично облаготелстване от властта.

Наблюдателите обаче не могат да предскажат със сигурност накъде е тръгнала Гърция. Не престава писането и на разнообразни икономически сценарии за нейното спасение, включително за излизане от еврозоната и за въвеждане на драхмата.

Битката на интереси все повече взима връх и заплашва да докара Гърция до граждански конфликт. Само боговете знаят дали Гърция ще успее да се избави от гибел.

Европейците са категорични, че Гърция няма да мине без нов трети спасителен пакет, който вероятно ще е в размер на 10-11 милиарда евро досегашните два бяха за 240 милиарда евро и че пореден меморандум за него ще бъде подписан догодина, което означава, че кабинетът Самарас, макар и да твърди, че няма да прибягва до такъв пакет, може да бъде принуден отново да прибегне към болезнени рестрикции, за да покрие дупките в бюджета.

На фона на усилията на правителствената коалиция през годината да осигурява свежи пари с цената на болезнени мерки, друга игра в криза излезе на светло и завихри нови задкулисия.

„Черно злато“ разпали геополитически страсти и очерта контурите на мощни енергийни интереси в Източното Средиземноморие за усвояване на проучваните там находища на нефт и газ.

Гърция си осигури оставане в стратегическата орбита на САЩ и сега прави опити да активизира отношенията си с Русия, изпаднали в застой през последните четири години. При първата си визита в САЩ премиерът Андонис Самарас обяви, че Гърция ще може да предложи 4,7 трилиона куб.м. природен газ за период от 30 години, от момента, в който страната започне да добива синьо гориво.

Запознати смятат, че количествата синьо гориво наред с откритите газови находища край Кипър и Израел, могат да задоволят 50 на сто от енергийните нужди на Европа.

От кулоарите се разбра още, че Самарас е говорил пред Обама и за намеренията на Гърция да изгради заедно с Кипър и Израел енергийна ос, която медиите нарекоха „стратегически триъгълник“. Проектът бе приветстван от американска страна.

Стана известно още, че „заровеното съкровище“ се търси на няколко места в Йонийско море и в морския район южно от о-в Крит, към което не крият апетит и израелците.

Гърция излиза отново на енергийната карта в момент, когато секторът дава надежди на изпадналата в криза национална икономика, заявиха от правителството.

Вестници пък шумно анонсираха предварителните резултати от сеизмичните изследвания, които показаха, че освен газ, там има и петрол. Нефтените находища се оценяват на 250 млн. барела, а най-обещаващата структура в момента се проучва.

„Съкровището“ е на голяма дълбочина под земята, но се предполага, че от него изпадналата в дълбока криза Гърция би могла да спечели милиарди в следващите 15 години.

Сондажите през годината родиха и първия многостранен формат за сътрудничество в областта на енергетиката, Гърция, Кипър и Израел подписаха исторически меморандум за енергийно сътрудничество, което положи основите на нововъзникващия енергиен алианс в Източното Средиземноморие. В него Гърция даде заявка за активна роля.

Проектите се следят изкъсо от Вашингтон, който дава сигнали, че е благосклонен, стига това енергийно сътрудничество да е далеч от руските енергийни източници. В същото време, въпреки опитите Русия да бъде изтласкана от участие в регионалните проекти, нейни енергийни гиганти се оглеждат за покупката на гръцки компании и железници.

Първият от проектите, договорен в рамките на енергийното сътрудничество между Гърция, Кипър и Израел, който се очаква да бъде финализиран до 2016 г., предвижда свързването на трите страни с електрически кабел. Програмата се нарича EuroAsia Interconnector. Във връзка с това се обсъждат още два проекта от взаимен интерес, които ще последват. Става дума за изграждане на тръбопровод от Източното Средиземноморие до Европа през Гърция и за строежа на газхолдери, в които да се съхраняват стратегическите запаси не само на тези страни от региона, но и на други европейски държави.

И трите проекта бяха одобрени от Европейската комисия. В контекста на тези намерения кипърското правителство обяви решението си да пристъпи към изграждане на терминал за втечнен газ на острова, въпреки че откритите край острова газови находища се оказаха под очакваните количества. Това породи идеята терминалът да се захранва с израелски газ.

Интерес за участие в този проект вече проявиха редица компании, като американската Нобъл и израелската Делек. Кипър има амбиция терминалът да се превърне във възлово място за пренос на природен газ до Европа и Азия, след като президентът на островната държава публично покани Израел да използва терминала за складиране и пренос на неговите собствени газови запаси от находището Левиатан.

Дипломати смятат, че точно тези енергийни възможности са накарали САЩ да активизират политиката си в Източното Средиземноморие. Вашингтон насърчава тройния стратегически алианс в енергетиката като фактор за стабилност в района и го разглежда в контекста на възможностите за намаляване на зависимостта от руските тръбопроводи.

Израел в същото време печели съюзници сред ЕС. На отсрещния бряг треска за въглеводороди е обзела и Турция, която също иска дял от залежите край Кипър.

Представяйки енергийните приоритети на Еврокомисията, нейният председател Жозе Мануел Барозу през май, показа енергийна карта, на която като алтернативно решение бе включен и изгражданият алианс между Израел, Кипър и Гърция, а на свой ред еврокомисарят по енергетиката Гюнтер Йотингер обяви 12 големи гръцки енергийни проекта, представляващи интерес за съюза, сред които са Трансадриатическият газопровод ТАП, газовите връзки „България-Гърция“ и Израел, Кипър и Гърция и гръцко-италианският газопровод.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.