Румъния излезе от кризата, не влезе в Шенген

През 2013 г. Румъния започна да усеща признаците на икономическо възстановяване, но главната външнополитическа цел – присъединяването към Шенгенското пространство, отново бе отложена за неопределено време.

Добрата земеделска година и ръстът на промишленото производство бяха основните фактори, които помогнаха на Румъния да регистрира най-големия икономически растеж в еврозоната и в ЕС през третото тримесечие на годината спрямо второто (1,6 процента, при среден икономически растеж в ЕС от 0,2 процента, а за еврозоната от 0,1 на сто). Очакванията са в края на годината икономическият растеж да възлезе на 2,2 процента, а догодина също да бъде между 2,1-2,2 процента.

„Румъния е сред трите страни, които излязоха от кризата“, обяви през април президентът Траян Бъсеску и заяви, че за три години страната е изпълнила критериите от Маастрихт.

През юни бе прекратена и процедурата за прекомерен дефицит, която може да доведе до блокиране на достъпа до средства на ЕС, след като Румъния регистрира бюджетен дефицит от 2,9 процента през 2012 г., а за тази година ЕК предвижда спад на 2,6 на сто. ЕК очаква държавният дълг на Румъния да остане под лимита от 60 процента, позволен в ЕС, като се очаква той да нарасне от 37,8 процента тази година на 38,5 на сто през следващата.

„Тигърът от Източна Европа се пробужда“, обяви премиерът Виктор Понта пред американски медии миналия месец. По думите му икономическият растеж се базира на три важни „мотора“ – енергийният сектор, земеделието и радикалната промяна в усвояването на еврофондовете. Румънският премиер припомни, че когато е поел управлението през 2012 г. степента на усвояване е била 7 процента, а сега, в края на 2013 г. наближава 30 на сто.

През годината бяха деблокирани четири оперативни програми на ЕС, а министърът за еврофондовете Еуджен Теодорович заяви, че „Румъния се класира на първо място сред всички страни членки“, отчитайки нарастване със 75 процента на преведените от ЕК суми през първите месеци на тази година спрямо нивото от периода 2008-2012 г.

Румъния започна процес на приватизация и преструктуриране на големите държавни енергийни и транспортни компании, който до момента е дал най-конкретно изражение чрез листването на борсата на акции на компании като „Ромгаз“ – най-големият национален производител на газ, или „Нуклеарелектрика“ – производителя на атомна енергия.

„Румъния може да стане в близките години важен играч на енергийния пазар в региона, ако успее да изнесе излишъка от природен газ и електроенергия“, прогнозира делегираният министър за енергетиката Константин Ница.

Проектът за строеж на 3 и 4 блок на АЕЦ Черна вода е приоритетен за правителството, а към него интерес проявяват компании от Европа, Китай и Корея.

ПРОЕКТИ И ПРОТЕСТИ

Ако Румъния започне да експлоатира енергийните си източници, ще осигури енергийната си независимост за 100 години, писа в. „Евениментул зилей“. Към 2018 година Румъния се надява да започне да добива от 42 до 84 милиарда кубични метра природен газ от своята част от черноморския шелф, който О Ем Ви Петром разработва заедно с американската компания Ексън Мобил (Exxon Mobil).

Американският гигант „Шеврон“, който има концесия за няколко периметъра в Румъния за проучвания за шистов газ, обаче се сблъска със силна съпротива от страна на местното население и екоактивисти.

Резервите на конвенционален природен газ на Румъния се изчерпват бързо, а перспективите за доставки на природен газ от каспийския регион намаляха драстично за Румъния след отказа от проекта Набуко. Според оценки на Американската енергийно-информационна администрация (EIA) залежите на шистов газ в Румъния са 1,444 трилиона куб. м., което е достатъчно, за да покрие потреблението за 100 години.

„Шеврон“ бе принуден да забави инсталирането на първа сонда за проучвания в източния окръг Васлуй след протести през октомври, но в началото на месеца отново докара техниката си в община Пунджещ. Напрежението там е високо, а след сблъсъци в края на миналата седмица жандармерията обяви общината за „специална зона на обществена сигурност“.

Друг проект, обещаващ развитие и печалби за страната, също се натъкна на мощна обществена съпротива. Канадската компания „Гейбриъл рисорсис“ повече от 14 години се опитва да започне добив на злато и сребро в трансилванското село Рошия Монтана. „Гейбриъл рисорсис“ обещава 5,2 милиарда евро печалби за Румъния и 900 работни места в период от 16 години, през които ще продължи добивът на 300 тона злато.

Правителството на Виктор Понта направи завой на 180 градуса и от противник на проекта, докато бе в опозиция, се превърна в негов поддръжник, внасяйки в парламента специален законопроект, който обявява мината в Рошия Монтана за „проект от изключителен национален интерес“. Масовите протести в Букурещ и други големи градове на страната от началото на септември доведоха обаче до оттегляне на нормативния акт.

ШЕНГЕН – ВСЕ ТАКА ДАЛЕЧ

И през 2013 г. Румъния не успя да осъществи главната си външнополитическа цел – присъединяването към Шенгенското пространство.

Букурещ инвестира над един милиард евро за постигане на необходимите стандарти за сигурност на румънската граница, която е най-външната европейска граница на изток, но страните от ЕС непрекъснато отлагат решението за прием. Според румънските официални представители към вече изпълнените технически критерии постоянно се добавят нови, които не са свързани с шенгенското споразумение – Механизма за сътрудничество и проверка, чрез който Европейската комисия следи съдебната реформа и борбата с корупцията в Румъния и България, въпроса за ромите, нелегалната имиграция, усвояването на еврофондовете.

Председателят на Европейската комисия Жозе Барозу може би обобщи проблема най-точно в интервю за френска телевизия миналия месец: „има невероятна смесица между Шенген, имиграция, Лампедуза, работници зад граница“. Барозу предупреди обаче, че „това е една амалгама, която трябва да бъде отхвърлена, защото в противен случай ще имаме изблик на екстремистки движения, които карат Европа да прави опасни неща“.

Данни на Евробарометър показаха, че само 51 процента от румънците се чувстват европейски граждани, при средно ниво за ЕС от 12 процента. В същото време над 50 процента от румънците биха искали да работят на Запад, а милиони вече го направиха, без да са притеснени от факта, че страната им не е част от зоната на свободно движение. Предстоящото отпадане от 1 януари 2014 г. на ограниченията на пазара на труда за румънски и български граждани предизвика истинска истерия в някои британски медии, а темата се експлоатира активно от някои партии във Великобритания, Франция, Германия, Холандия.

„Несправедливо е Румъния и България да се превръщат в жертви на бъдещата предизборна кампания за европейските избори. Отлагането на приема в Шенген не решава нито един от проблемите, които генерират икономическата миграция от Източна към Западна Европа. Няма да приемем старата Желязна завеса да бъде заменена с нова, на Бедността, която да отдели бедния изток от богатия запад“, заяви румънската евродепутатка от управляващата Социалдемократическа партия Корина Крецу.

Нейната колежка Норика Николай от Национално-либералната партия отбеляза, че присъединяването към Шенген се е превърнало в политическа игра между лидерите на редица европейски страни, които на прага на вътрешни избори залагат на темата за интеграцията на Румъния в Шенген, за да увеличават предизборния си капитал.

Икономическата криза доведе до изблик на национализъм, протекционизъм и изолационизъм, както и до възход на антиевропейските популистки партии. Под натиска на тези партии правителствата поставят все по-настойчиво проблема за нелегалната имиграция и като последствие – споразумението за свободно движение, коментира в. „Ромъния либера“.

Преди последния Съвет на ЕС по правосъдие и вътрешни работи на 5 и 6 декември, на който се обсъждаше готовността на Румъния и България за членство в Шенген, премиерът Виктор Понта каза, че Букурещ вече не иска да му бъде определяна дата за прием. „Когато приключат всички техни национални избори, когато приключат всички проблеми, тогава ние сме готови и влизаме в Шенген“, заяви румънският премиер.

„Румъния ще чака да бъде поканена в Шенген“ – така в. „Адевърул“ обобщи посланията на официален Букурещ, а външният министър Титус Корлъцян обоснова позицията си по следния начин: „не може да стоиш на колене с протегната ръка“ и напомни, че двете страни са изпълнили ясни технически критерии, а плащат за „неща, които нямат връзка с нас“.

Съветът на ЕС по правосъдие и вътрешни работи обяви миналата седмица, че ще се върне към темата за присъединяването на Румъния и България към Шенгенското пространство тогава, когато съществуват благоприятни условия, съобщи литовското председателство на ЕС. Разширяването на Шенгенското пространство не е сред приоритетите на започващото от 1 януари 2014 г. гръцко председателство на съюза, обяви пък посланикът на Гърция в ЕС Теодорос Сотиропулос.

БТА

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.