Защо Африка се страхува от западната медицина

За Западния свят репатрирането на петте медицински сестри и лекаря в България след повече от осем години затвор означаваше край на трудно изпитание. Медицинските работници, които през май 2004 година бяха осъдени на смърт за умишлено заразяване на стотици либийски деца с вируса на СПИН, бяха освободени.

Повечето от западните лекари в Африка са добронамерени и работят при непосилни условия. На континента обаче има и такива, които причиняват смърт умишлено и насаждат страх от медицината в местното население. Снимка: Ройтерс

За много африканци обаче обвиненията, които бяха потвърдени от осъдителната присъда и от обещанието да се обезщетят семействата на заразените с 426 млн. долара, звучат напълно правдоподобно. Освобождаването на медиците изглежда като последния епизод в кошмара „здравеопазване”, в който бели, обучени на Запад лекари и медицински сестри вредят на Африка – и без да бъдат наказвани за това.

За западняците доказателствата срещу българския медицински екип – като банките със заразена с ХИВ кръв, открити в апартаментите им – изглеждат абсурдни. Но като се отхвърлят обвиненията на Либия за медицинско престъпление се пропуска възможността да се разбере защо в Африка е така разпространено опасното съмнение в медицината.

В Африка има много високообразовани западни медицински злодеи, които умишлено предписват смъртоносни вещества под претекста, че осигуряват здравна помощ или правят изследвания. През март 2000 година Вернер Безвода, изследовател на рака от южноафриканския Witwatersrand University, беше уволнен, след като проведе медицински експерименти с големи дози химиотерапия върху чернокожи пациенти с рак на гърдата, най-вероятно без те да знаят за това. През 1995 година Ричард Макгоун, шотландски анестезиолог, беше обвинен в Зимбабве в пет убийства и осъден за смъртта на две деца, които инжектирал със смъртоносна доза морфин. А д-р Майкъл Суанго, осъден за убийство, след като беше обвинен, че е отнел живота на трима американски пациенти със смъртоносни инжекции потасиум, е заподозрян за смъртта на още 60 души през 80-те и 90-те години на миналия век, повече от които са от Зимбабве и Замбия.

Тези медици-убийци са добре познати в цяла Африка. Най-прочут обаче е Вуте Басон (Wouter Basson), който по времето на Апартейда ръководи държавната програма на ЮАР за химически и биологични оръжия Project Coast. Басон беше обвинен в убийството на стотици чернокожи в ЮАР и Намибия между 1979 и 1987 година, повечето от които чрез отровни инжекции. Съдът в Южна Африка така и не го осъди, въпреки че неговите заместници свидетелстваха подробно за медицинските престъпления, които извършвали срещу чернокожи.

Подобни широко разгласени събития насадиха страх от медицината в цяла Африка, дори в страните, където няма много практикуващи западни лекари. Това е страх, който континентът не може да си позволи, тъй като медицинската помощ и без това е трудно достъпна. Едва 1,3 процента от здравните работници на света работят в субсахарна Африка, въпреки че регионът е убежище на 25 процента от болестите по света. Според стандартите, зададени от ООН, на всеки хиляда души са необходими минимум 2,5 здравни работници. Едва шест африкански държави обаче са постигнали този минимум.

Вуте Басон е едно от медицинските чудовища в Африка. Той беше обвинен, че между 1979 и 1987 година е убил стотици чернокожи в ЮАР и в Намибия. Снимка: checkpoint-online.ch

Недоверието в западните медицински работници има директни последствия. От 2003 година например в Нигерия, Чад и Буркина Фасо има бум на детския паралич. Причината е, че много хора избягват ваксинацията, защото мислят, че ваксините са заразени с ХИВ или са скрити средства за стерилизация. Това може и да звучи невероятно, но учените, които работеха за проекта на Басон свидетелстваха, че една от основните им цели е била да намерят начин да стерилизират африканците тайно и избирателно.

Подобни трагедии отразяват предизвикателствата пред най-идеалистичните медицински работници, на които им се налага да се трудят при нехигиенични условия, които заплашват здравето на пациентите. Добронамерените западни лекари понякога са принудени да използват ненапълно почистени или нестерилизирани игли, просто защото не разполагат с нищо друго. Тези игли може и разпространяват инфекции като ХИВ и са доказателство, че работата на западните медици не е умишлено смъртоносна. Въпреки че Световната здравна организация настоява, че повторната употреба на спринцовки без стерилизация е причина за едва 2,5 процента от заразените с ХИВ в Африка, изследване от 2003 година, публикувано в The International Journal of STD and AIDS показва, че 40 процента от ХИВ-инфекциите в Африка са причинени от заразени игли при медицински манипулации. Дори консервативната СЗО признава за десетки хиляди такива случаи.

Няколко утвърдени научни списания, включително Nature, предположиха, че либийските деца са заразени по този начин – чрез повторната употреба на ненапълно почистени медицински инструменти – и то много преди българските медицински сестри да пристигнат в Либия. Ако това наистина е така, тогава обвиненията на Либия за предавани от здравния персонал инфекции, са истина. Направеното може и да не е умишлено, но на фона на историята на западната медицина в Африка, обвиненията, че това е направено съзнателно, съвсем не са параноични.

Със сигурност огромното мнозинство добронамерени западни медици, които работят в Африка, заслужават благодарност, а не неодобрение. Но правилото за това, че „мълчанието е равно на смърт”, важи в пълна сила. Защото като игнорираме отговорността да защитаваме повечето невинни западни медици се съгласяваме, че те не лекуват болестите, а умишлено ги разпространяват. Към подозренията в Африка трябва да се отнасяме с уважение и да разберем, че те са родени от действията на няколко чудовища и от смъртоносни ограничения на медицинската помощ в непосилни условия. Като продължаваме да не обръщаме внимание на основателните страхове, увеличаваме риска от още повече ненужни болести и смърт.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.