Тероризъм чрез отравяне с радиация – съвсем реална опасност

Много източници на радиоактивния цезий-137 се ползват в болниците. За да се избегне радиологична терористична атака цезиевият хлорид трябва да бъде изтеглен от пазара. Снимка: mbi.ucla.edu

Смъртта на бившия служител от КГБ Александър Литвиненко, който изпи полоний-210 в чаша чай, показа каква вреда могат да причинят терористите, които използват радиоактивни материали. Засега най-познатата подобна ситуация е детонирането на мръсна бомба – малко количество силен експлозив, прикрепен към контейнер с радиоактивни материали. Но използването на радиоактивен материал вътре в човешкото тяло е много по-опасно от мръсната бомба.

Повечето анализатори смятат, че при атака с мръсна бомба от лъчева болест биха починали около десет души. Другия твърдят, че тези, които получат смъртоносна доза радиация, ще са мъртви още при взривяването й. За сметка на това една терористична атака с радиоактивно вещество, погълнато при дишане, с храната или водата, е напълно възможна и почти сигурно би убила стотици хора. В средите на специалистите тези атаки са познати като „I на трета степен“ (от термините на английски ingestion, inhalation, immersion – поемане, вдишване, поглъщане). Те са подли, и не са съпроводени с гръм и трясък.

Нищо от написаното в този текст не дава на терористите информация, която досега да не са имали. Това стана ясно и след консултации с експерти от американското правителство. Американците обаче трябва да разберат риска от атаки с радиоактивни материали и да знаят как да реагират. Непознаването на подобни опасности може да доведе до още по-голяма паника, ако се случат.

Според анализаторите на радиологичните терористични атаки, предпочитаният изотоп за подобни нападения е цезий-137. Той излъчва много силна гама радиация, способна да измине големи разстояния по въздух и да проникне през оловни прегради. Цезият е отвратителен химически елемент – даже неговата нерадиоактивна форма е силно отровна.

За щастие, да се убият много хора чрез заразена с цезий-137 вода е много трудно. Замърсяването на резервоар или голямо водохранилище не е ефективно, защото радиоактивността се разрежда бързо, а и по-голямата част от водата не се използва за пиене или готвене. Замърсяването на селскостопански продукти е също толкова сложно. Но има начини да се замърси директно храната, ако терористичната група има достатъчно количество от веществото и достъп до подходящите съоръжения.

За атака чрез вдишване, понякога наричана „димяща бомба“, може да се използват радиоизотопи, които могат да бъдат изгорени, изпарени или направени на аерозол. Така те ще замърсят въздуха в затворено пространство. Изотопи като полоний-210, които отделят алфа частици, са изключително ефективни. Те могат да убият бързо чрез лъчева болест или бавно чрез предизвикване на рак на белия дроб.

Да разпространят радиоактивните вещества, например полоний, разтворен във вода, терористите могат да използват и нещо като пръскачка за инсектициди, монтирана върху камион за разпръскване. Директна атака, при която жертвите да бъдат напръскани с радиоактивен разтвор, би била смъртоносна, дори ако е използвана част от чаена лъжичка от веществото. Само няколко капки от замърсената вода в устата са достатъчни да причинят лъчева болест. Първият инстинкт на всеки, който се е намокрил, е да си избърше лицето. Така той би пренесъл изотопа от ръката към устата. Дори и да се избегне проникване на вода в телата, разтворът би причинил сериозни радиоактивни изгаряния.

Засега специалистите по радиологични нападения познават само “мръсните бомби”, които могат да убият сравнително малко хора. Една атака с радиоактивни вещества обаче може да коства живота на стотици хора. Снимка: engineeringworks.tamu.edu

Нападенията „I на трета степен“ са възможни заради лесния достъп до относително големи източници на алфа радиация – източници, които са 10% от смъртоносната доза могат да бъдат закупени в САЩ със специални разрешителни. Те са осъществими и тъй като обикновено цезий-137 се използва в апаратура за терапия на ракови заболявания, стерилизиране на кръв в болниците и навсякъде в промишлеността под формата на лесно разтворим във вода прах – възможно най-опасната му форма. Затова разтворимият във вода цезиев хлорид трябва да бъде изтеглен от пазара незабавно.
Цезии-137 може да бъде доставян запечатан в стъклени съдове. Освен това много източници на цезий се използват в болниците. Те трябва да бъдат заменени от мощни рентгенови машини, които да предоставят същото количество и качество радиация.

Цезий-137 обаче не е единственият изотоп, който радиологичните терористи могат да използват. Федералната Комисия за контрол на атомната енергия твърди, че изотопите на полоний-210 и на америция, които отделят алфа радиация, се контролират добре. Въпреки това количествата, които се доставят без специален лиценз трябва да бъдат съкратени поне с една десета. Във всички случаи те трябва да бъдат доставяни в такава форма, че да е трудно да се превърнат в оръжие. Досега Комисията не беше много старателна, когато проверяваше намеренията на кандидатите за разрешително за големи източници от какъвто и да е вид радиологичен материал, но за щастие това вече се промени.

Всеки ден в САЩ потребителите на радиоактивни вещества с търговска цел губят по един радиоактивен източник поради кражба, произшествия или лошо водене на документацията. Голяма част от тези източници са достатъчно големи за нападения от типа „I на трета степен“. Всеки два дни в страната се намира по един радиоактивен източник – или защото се връщат доброволно, или след добра детективска работа. Много от тези загуби стават поради небрежността на получилите разрешително. За подобни случаи трябва да се въведат наказания, както е прието за други опасни материали. Това ще позволи в най-сериозните случаи да се стигне и до съдебно преследване.

Преди следващото нападение правителството и хората трябва да обменят информация за радиационния тероризъм. Най-лесно това ще стане чрез репортажи и дискусии в медиите – насочени към науката, а не към празните приказки и страшните истории.

Британците бяха добре обслужени от репортажите за смъртта на Литвиненко. Паника почти нямаше. Американците в Лондон по това време не бяха добре информирани и го показаха като изпращаха безумни имейли с въпроса: „Ще умра ли?“. Не, те нямаше да умрат от нападението срещу Литвиненко, но някой ден могат да станат жертви на по-мащабна радиационна атака и тогава мнозина може да умрат.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.