Черногледци у нас и в чужбина, грешите. България има бъдеще

Над милион българи посрещат Коледа и Нова година някъде по света, далеч от родината. Малка част от тях са се върнали за празниците в България.

Някои там са първо поколение емигранти. У мнозина има раздвоение – хем са българи, хем са …и те не знаят какви. Може би само сред онези 300 хиляди българи в Америка има такива, които се чувстват американци не само по паспорт. Едни се канят да се приберат в родината на старини, други не желаят повече да се връщат. Децата им пък са вече американци, макар да говорят и български. Такава е държавата там – приема емигрантите като свои.
Не е така в Англия, Франция… Няма как нашенецът емигрант да се почувства англичанин, французин.

И може би затова мнозина в чужбина са постоянно обърнати към родината, четат непрекъснато в интернет, участват във форумите. Някои са обзети от нихилизъм, като гледат какво става у нас.

Във форума на e-vestnik един такъв, настървен, гастарбайтер в Англия, е написал: „Мит е, че българските вина са познати в Англия… Те са като бг цигари – ще си ги пият само българите, и в братския СССР, ама май и там не вървят. Като гледам, цените им са в най-популярната категория-4-5 6 паунда. Имате ли представа какви еликсири продават хората за тези пари? …Което и да е вино от тези ценови категории да хванеш тук, ще е с много класи по-добро от тези…”

Горкият. Обзело го е озлобление към миналото и настоящето в България. Той дори не знае за какво говори, от висотата на кварталните си супермаркети. България изнасяше по време на комунизма между 40 и 50 млн. бутилки вино за Острова. И всеки там е знаел какво е българско вино, оценявано като евтино и хубаво. Във висшето училище по вино на Великобритания дори са се обучавали в сортове с мостри на български вина.

Сега износът за там е само към 3-4 млн. бутилки. Защо и как, дълго е за обяснение. Но нека знаят песимистите, че потребителите през годините се насочват към едни или други вина от различни части на света, поради което към началото на века закъса с износа и велик винопроизводител като Франция.

Нека нашенецът не злорадства, че не бил видял българско вино там. Дори не подозира в момента какви хубави вина се правят из България. Въпрос на време е пак да започнат да се прочуват. Дали на Острова, дали зад океана.

И, въпреки че България загуби около 20% от населението си за последните 24 години, тук все пак има потенциал за развитие. Въпреки черногледците у нас и в чужбина, които наивно си мислят, че всичко ще се оправи, ако дойдат на власт едни или други политици. Не, не е това. България ще стане средноевропейска страна, когато започне да произвежда и продава нещо на света. А това не зависи само от властта. Това е в ръцете на предприемчивите. Тя само трябва да не им пречи, да не ги рекетира и да не фаворизира монополите за тяхна сметка.

Колкото и да е трудно, тук някой нещо се опитва да създаде. С мъка, с грешки, но полека-лека България се събужда.

Затова в тези коледни и новогодишни дни нека са благословени предприемчивите и упоритите.

Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.