Европа скочи срещу строежа на джамии

На 16 юни в Кьолн протестираха срещу строежа на джамия в града. Местните мюсюлмани обаче твърдят, че джамията ще ги накара да се чувстват у дома си и да живеят в хармония в обществото. Снимка: Ройтерс

Петиции в Лондон, протести в Кьолн, съдебно дело в Марсилия и сблъсък в Берлин – плановете на мюсюлманите в Европа да строят джамии, които да съответстват на значението на исляма като втора религия на континента, срещат съпротива. Сега мюсюлманите в Европа, които отдавна се молят в гаражи и стари фабрики, са изправени пред скептицизъм и загриженост в отговор на желанието им да построят величествени джамии, които гордо да засвидетелстват вярата и стабилността на техните ислямски общности.

Някои критици отхвърлят джамиите като знаци на „ислямизацията“. Други смятат, че минаретата ще се набиват на очи в градския пейзаж. Тъй като някои джамии са центрове за набиране на терористи, има мнения, че мюсюлманските храмове са потенциална заплаха за сигурността.

“Все по-видимото присъствие на мюсюлманите повдигна въпроси във всички европейски общества,” каза водещият мюсюлмански представител в Европа Тарик Рамадан, когато през тази година крайнодесни групи предложиха да се забранят минаретата в родната му Швейцария (виж подробности за забраната на минаретата в Швейцария тук).

В края на юли този проблем се появи и на първите страници на вестниците във Великобритания. Тогава на уебсайта на министър-председателя Гордън Браун беше пусната петиция срещу построяването на „мега-джамия“ до олимпийското градче в Лондон за игрите през 2012 година. Преди документът да бъде свален от сайта, под него се подписаха над 275 000 души.

Джамията Масджид-Е-Умер се вижда зад жилищни сгради в източното лондонско предградие Уолтемстоу. Великобритания протестира срещу строежа на джамии и дори качи протестна петиция на сайта на министър-председателя Гордън Браун. Снимка: Ройтерс

Миналия месец в Германия имаше протести срещу джамии в Кьолн и в Берлин. Местен съвет гласува против построяването на джамия в Мюнхен. Френска крайнодясна групировка се зарече за втори път да съди общината на Марсилия, защото съдейства за построяването на голяма джамия.

Според Бекир Албога от Турско-ислямския религиозен съюз в Кьолн критиците, които виждат в джамиите знак за сепаратизъм или ислямска колонизация на Европа, не разбират за какво става дума. „Желанието на мюсюлманите да строят храмове означава, че те искат да се чувстват у дома си и да живеят в хармония с религията си в общество, което са приели за свое“, твърди той.

Символично значение

Големите проекти за построяване на джамии се планират години наред. В този процес мюсюлманските лидери и градската управа се опознават по-добре и в крайна сметка повечето кметове подкрепят проектите, които помагат за интегрирането на новите малцинства. Квартални групи и крайнодесни активисти обаче, понякога насърчавани от християнски лидери, започват да говорят против тях още щом стане ясно, че в съседство ще има джамия.

“Напрежението нараства, защото храмовете имат голямо символично значение в Европа, където катедралата или църквата са в центъра на града,” казва Рим Шпилхаус, експертка по разпространението на исляма в Европа от Хумболдтовия университет в Берлин. „Джамията символизира промените в обществото“, казва тя. „Джамията отново повдига дебати дали тези промени са добри, дали мюсюлманите трябва да живеят тук или дори дали ислямът е добра религия“.

“Това обаче рядко се обсъжда открито,” казва експертката. Целта на споровете за джамиите е да насочат вниманието към други въпроси като тероризма, ролята на жените или наличието на места за паркиране.

Критиците на Лондонската джамия, водени от местен съветник от християнска група, се опитват да докажат, че голяма джамия за 12 000 богомолци ще превърне интегрирания квартал в „едноверска зона“, която ще прогони последователите на други религии. Те твърдят, че ислямската мисионерска група Джамаат ат Таблиги, която строи джамията, е заплаха за сигурността. Аргументът им – Ричард Райд и още две камикадзета от атентатите през юли 2005 година в Лондон бяха последователи на това движение, странящо от публичност.

В Кьолн планът на Турско-ислямския религиозен съюз за изграждане на модерна джамия в османски стил е оспорван с мотива, че ще бъде прекалено голяма за град, в който се намира една от най-величествените катедрали в готически стил в християнския свят. „Повдига ми се“, казва католическият кардинал Йоахим Майзнер. „Джамията ще придаде на града различен изглед. На фона на нашата история ще е шокиращо, защото мюсюлманските имигранти предизвикаха културен разрив в германската и европейска култура“.

Мюсюлмани се молят в джамията Сехитлик в Берлин. Критиците отхвърлят джамиите като знак за ислямизация на Стария континент. Снимка: Ройтерс

Миналия месец проектът за джамия в източноберлинския район Панков, където живеят малко мюсюлмани, предизвика сблъсъци, придружени с насилие. Неонацистки групи се присъединиха към протеста и през март на строежа на джамията беше запален камион.

„Всички имат право“

Франция, чието петмилионно мюсюлманско малцинство е най-голямото в Европа, има дълга история на джамии в градовете. Много кметове им предоставят терени на ниски цени. Крайнодясната политическа партия Национално републиканско движение (MNR) изненадващо спечели две съдебни дела срещу тези субсидии в парижкото предградие Монтрьо и в Марсилия, където една четвърт от населението са мюсюлмани.

Кметът на Марсилия Жан-Клод Годен беше принуден да се примири с „катедралата-джамия“, построена след десетилетия дебати, за която той бързо одобри нов договор с малко по-високи лихви. „Всеки има право на подобаващ храм“, каза той пред градския съвет. В момента повечето мюсюлмани в Марсилия се молят в квартални джамии, които са прекалено малки за богомолците.

В Швейцария две десни партии подеха петиция за референдум за забрана на минаретата на джамиите. Този месец италианската антиимигрантска Северна лига поиска всички джамии да бъдат затворени за проверки на сигурността. През декември 2006 година протестиращи оставиха отрязана свинска глава пред джамията, построена в Коле ди Вал д’Елза, в сърцето на Тоскана.

В някои страни страхът от исляма има дълбоки корени. В Гърция, живяла под османско владичество четири века, мюсюлманите получиха своята първа джамия в Атина едва през юни тази година. В Испания, бастион на ислямската култура в продължение на осем века (до 1492 година), католически лидери гневно отхвърлиха молбата на мюсюлманите да се молят в катедрала в Кордоба, която някога е била джамия. Местна мюсюлманска група иска да построи двойно по-малко копие на джамията, но още не е представила проект.

Свят
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.