Да гръмнеш тапата на Нова година – как и кое да изберем ?

Снимки: e-vestnik
Снимки: e-vestnik

Нова година поставя два важни въпроса – как да гръмнем тапата и какво шампанско да изберем.

За тапата уж всеки го знае – освобождаваш тапата от телените връзки отгоре, насочваш под ъгъл от 45 градуса бутилката, разклащаш малко и помагаш на тапата да излети, следва гръм, а по земята се разлива пенливо вино. Така е в общите случаи за празник.

В действителност шампанско не се отваря по този грубиянски начин. Без да друсаш бутилката, я хващаш с дясната ръка, с лявата хващаш здраво тапата, после бутилката се върти наляво–надясно по оста, постепенно, леко, докато тапата без да излита, остане в ръката. Пак има специфичен гръм, но няма разливане и хвърчащи към лампите тапи.
Е, на Формула 1 дори се пръскат с големи бутилки шампанско, но това е част от празника. Всеки сам избира.

Сега на пазара у нас се продава „шампанско” и за 2-3 лева бутилката, и за 200-300 лева. Не се каня да препоръчвам конкретни марки вина, наричани у нас разговорно „шампанско”, а всъщност това са пенливи или искрящи вина.
Някои хора пият такова пенливо вино само веднъж на Нова година. И ако решат да си купят нещо за 100 лева, с очакването, че ще опитат нещо много специално, може да останат разочаровани.

По мои наблюдения масовият потребител харесва евтино сладникаво шампанско, тоест пенливо вино, както трябва да се нарича. Даже съм сипвал на колеги за сравнение такива вина за 3 лева и за 20 лева бутилката, без да знаят какво им давам и повечето харесаха евтиното като по-добро. Има ли смисъл тогава да си купуваш за Нова година скъпо шампанско? Това е първият въпрос, на който трябва да си отговори потребителят.

Масовият вкус харесва по-сладичкото,

затова всеки да се ориентира по таблицата за съдържанието на захар най-долу – всички от категорията от „Brut” надолу няма да му харесат, прекалено сухи са.

Според нормативните документи у нас видовете такива вина, които у нас наричат „шампанско”, са дори повече. Те общо се наричат „шумящи вина”, които се делят на „пенливи” и „искрящи”, естествено или изкуствено газирани. Разликите са в съдържанието на алкохол (естественото на виното първоначално, и впоследствие), въглероден двуокис (естествен и прибавен) и вида вино, от което се правят. Потребителят може да го заболи главата, ако му обясниш всички разлики.

Шампанското не е за всеки, то е за хора с по-изтънчени вкусове, които са се изкушили да пият такова пенливо вино и през годината, а не само веднъж на Нова година. Когато тръгнеш да опитваш и сравняваш, ще откриеш разликите и богатството на безбройните марки.
Потребителят принципно трябва да е наясно, че у нас евтините пенливи вина са най-често изкуствено газирано подсладено евтино вино. Нещо като газирана напитка с алкохол.
А шампанско или пенливо вино, направено по т. нар. традиционен метод, е скъпо, защото се прави с повече ръчен труд, обработва се бутилка по бутилка.
Но за късмет на потребителя има и евтино шампанско. То се прави естествено газирано, от подбрани подходящи за вида сортове, като шардоне, пино ноар и др., но не се обработва бутилка по бутилка, а се прави в големи съдове, както другите вина. Но при евтините пенливи вина на пазара у нас, трудно може да се открие по цена и етикет кое е изкуствено, кое – естествено газирано.

Много от българските пенливи вина, са нискокачествено или дефектно газирано вино. На много от тях дори тапите не гърмят, както се очаква на Нова година от такава напитка. На една дегустация в клуб „Винен наблюдател” попаднахме на такова вино, с яко натъпкана коркова тапа, която не можа да излезе, въпреки че имаше някакво налягане в бутилката, и се наложи да я вадим с тирбушон, след като тапата се скъса. Такъв случай може да ти провали Новата година.

В България също се произвежда естествено пенливо вино

по технология като истинско шампанско,

ръчно, бутилка по бутилка – т. нар. традиционен метод. Цената е между 15 и 22-23 лева бутилката. В последните години три български изби са произвеждали такова по традиционен метод – „Магура”, „Едуардо Миролио” (изба край Сливен) и изба „Хан Крум”. И от трите има по няколко вида на пазара. При дегустация на повечето български марки, само тези трите показаха по-висок резултат (виж тук).
Но избите вече са толкова много, че във всеки един момент на рафта можеш да намериш още някой, направил пенливо вино по традиционен метод. Важно е да се търси на етикета дали пише „Традиционен метод”.

На пазара има десетки видове вносни пенливи вина – и по традиционен метод, и др. И са доста евтини, по-евтини от българските.
Например в момента у нас има различни видове испански Cava, които превъзхождат като съотношение цена-качество и френски, и италиански. Дори потребителят може да остане изненадан, ако сравни бутилка испанско за 12 лева, с френско шампанско за 50-60 лв. бутилката.
Който се вълнува от темата, най-добре да посети „Метро”, където ще види едно до друго десетки видове. Там ще открие, че ако реши да купи и да опита всички видове български пенливи вина – евтини, по традиционен метод, всякакви, ще му стигнат 100-ина лева за 15 различни марки. А само една бутилка френско шампанско „Дом Периньон” струва около 200 лева.
Но скъпото “шампанско” не е за всеки. Има хора, които предпочитат само да гръмнат тапата в тавана на Нова година. И затова стига бутилка от 4-5 лева.

Който няма отношение към шампанското, по-добре да не си дава парите. Нека опитва наред, докато си изработи вукс.
Накратко: ако някой иска да пие по-истинско българско пенливо вино, да избира с цена от 15 лв. нагоре. За испанските може и над 10 лева.

Снимка на чаши за шампанско с обичайното съдържание на захар за различните видове, направена да онагледи колко захар има в една чаша. Всъщност за различните категории Brut, Extra Brut, Extra Dry и т. н. има по-широки граници за съдържание на захар. Тук са дадени обичайните за шампанско. Илюстрайция: „Уайнфоли“

Означения на различните видове пенливи вина според захарно съдържание

Doux, Sweet, Dulce – сладко, над 50 г захар на литър

Demi-Sec, Semi-seco – полусухо, от 32 до 50 г захар на литър

Dry, Sec, Seco – сухо – 17-32 г захар на литър

Extra Dry, Extra Sec, Extra seco – eкстра сухо – 12-20 г захар на литър

Brut – сухо, 0-15 г. захар ни литър

Extra Brut – още по-сухо, 0-6 г захар на литър

Brut Nature – без добавена захар при производството, от 0 до 3 г
естествена захар на литър

Захарното съдържание варира в широки граници, защото то се балансира с киселинността на виното. Две различни пенливи вина с еднакво съдържание на захар, може да да се различават на вкус, едното към много сухо, а другото полусухо, в зависимост от киселините във виното, особеностите на сорта, технологията.
При традиционната технология, след като виното ферментира, се налива в бутилки да отлежава. На определен етап се добавя захарен сироп заедно с дрожди, бутилка по бутилка. Така се получава вторична ферментация в бутилката. Естествено отделяният вълероден двуокис се разтваря във виното и то се газира. Чрез постепенно накланяне под ъгъл на бутилката при отлежаването й в продължение на година и повече, се събира утайката в тапата, която впоследствие се подменя. Остатъчната ферментация създава налягане от около 6 атмосфери в бутилката.

Графика за сравнение на съдържанието на захар в шампанско и други напитки и коктейли. 16 и 17 грама в графиката е за чай, лате, капучино – в тази графика от сайта „Уайнфоли“ са дадени конкретни видове напитки и коктейли. Илюстрайция: „Уайнфоли“

Виното
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.