Признаването на еврейска държава спъва мирните преговори

в. Ню Йорк таймс

Докато тежката работа по мирните преговори в Близкия изток продължава, Израел изстрелва въпрос, който може да бъде още по-труден за уреждане от старите теми като сигурността и селищата: искане палестинците да признаят Израел за еврейска държава.

Министър-председателят Бенямин Нетаняху превръща това признаване в стълб на публичните си изказвания през последните седмици, наричайки го „истинският ключ към мира“, „минималното изискване“ и „съществено условие“. Израелски, американски и палестински служители казват, че то става основен въпрос в преговорите, които започнаха миналото лято.

Но тъкмо настояването на Нетаняху, че този единствен въпрос стои в основата на всички останали, го прави неприемлив за палестинците. В същността си това е спор за представянето на историческата реалност, която всяка от страните смята за основополагаща за своето съществуване.

Критици, които се съмняват в готовността на Нетаняху да приеме решение с две държави на отдавнашния конфликт, казват, че признаването на еврейска държава е отровно хапче, което той предлага единствено с цел да провали преговорите. Палестинският президент Махмуд Абас многократно е заявявал, че палестинците никога няма да се съгласят с това – последно той направи подобно заявление в писмо до президента Обама миналия месец.

Палестинците изтъкват както прагматични, така и философски основания: те настояват, че признаването на Израел за еврейска държава би лишило от граждански права 1,6 милиона негови граждани от арабски произход, би подкопало правото на завръщане на милиони палестински бежанци и – най-важното – би изисквало психологическо пренаписване на скъпата за тях история за отдавнашното им присъствие на тази територия.

Но израелски лидери казват, че бежанският въпрос може да бъде уреден отделно и че статутът на арабското малцинство в Израел може да бъде защитен. Израелците твърдят, че без палестинците да приемат, че техният съсед е и ще бъде „националната държава на еврейския народ“, както гласи поддържаната от Израел формулировка, те никога не могат да бъдат убедени, че евентуално споразумение наистина означава край на конфликта.

„Сърцевината на този конфликт никога не са били границите и селищата – всичко е заради едно нещо: непрестанния отказ да се приеме еврейската държава в каквито и да е граници“, каза Нетаняху миналия месец във видеообръщение пред форума на центъра Сабан във Вашингтон.

Той добави: „Ние признаваме, че в условия на мир ще има национална държава за палестинския народ. Естествено, имаме право да очакваме същото от тях.“

Разногласието между двете страни по темата изтъква по-широк въпрос с ключово значение за изхода от преговорите: дали евентуално мирно споразумение трябва да помири противоречащите версии за миналото или да позволи известна легитимност на всяка версия и да се съсредоточи върху проправянето на път напред.

Като набляга на признаването, Нетаняху също така извежда няколко дълбоки, нерешени въпроси: може ли Израел да запази своя характер на еврейска демократична държава и в същото време да осигури равни права и възможности на гражданите от други вероизповедания и произход? При положение че по-голямата част от населението има светски убеждения, кой тълкува еврейските закони и обичаи за обществените институции и обществените места? Дали юдаизмът е религия, народност или и двете?

„Основателите на държавата Израел и основателите на ционизма са смятали, че щом веднъж имаме държава, ребусът с еврейския характер ще бъде решен. Мисленето им е било напълно погрешно“, каза вицепрезидентът на Израелския институт за демокрация Йедидия Щерн.

„Ние не знаем какво означава еврейска държава. Но означава ли това, че трябва да се откажем от нея? В никакъв случай. Иначе бих си тръгнал. Причината, поради която съм тук, е, че тази държава е еврейска, а не неопределена държава“, заяви той.

Много европейски страни, както и Израел, предоставят възможност за бързо придобиване на гражданство или по друг начин дават привилегирован статут на хора, родени другаде, но със същия произход. Декларацията за независимостта на Израел от 1948 г. прогласи „създаването на еврейска държава“, а резолюция 181 на Общото събрание на ООН, което през 1947 г. препоръча подялбата на Палестина, използва термина „еврейска държава“ 30 пъти. Обама и някои от предшествениците му подкрепят това определение.

Но десетилетия по-късно Израел все още се мъчи да изясни значението на термина. През октомври неговият Върховен съд отхвърли искане на 21 граждани да бъдат вписани като „израелци“ в националния регистър на населението, заявявайки, че това би противоречало на основополагащия принцип, според който Израел е еврейска държава за еврейския народ. Миналата година арабски съдия от съда изтъкна тази главоблъсканица, когато отказа да пее израелския национален химн, в който се говори за „копнежа на еврейската душа“ да бъде „свободен народ в нашата земя“. В няколко законопроекта, очакващи да бъдат обсъдени в парламента, има стремеж по-ясно да се даде определение на Израел едновременно като еврейска и демократична държава с различно ударение на всяка от тези характеристики.

Яир Лапид, който е водещ министър в коалицията на Нетаняху, се разграничи от искането за признаване, като каза в интервю през октомври: „Баща ми не е дошъл от гетото в Будапеща в Хайфа, за да търси признаване от“ Абас.

Палестински лидери казват, че отдавна признават правото на Израел да съществува и че определянето на неговия характер не е тяхна отговорност. Те отбелязват, че Израел не е отправял подобни искания към Египет и Йордания, когато е подписвал мирните договори с тях преди десетилетия.

„Страните не се ли определят сами? Защо Израел не се нарече в ООН, както иска да се нарича – еврейска еди-какво си, макавейска, каквото иска. Тогава целият свят ще го признае“, каза бившата палестинска министърка и посланичка Хинд Хури.

„Ние никога няма да признаем Израел по начина, по който иска той – имам предвид искрено, от сърце. Защо трябва да отричаме най-новата си история, за да се чувстват те сигурни“, добави тя.

Допитвания на Палестинския център за политически и социологически проучвания показват, че през последното десетилетие палестинската подкрепа за подобно признаване е намаляла от цели 65 процента на едва 40 процента миналия септември.

„Изглежда, че обществеността прави разлика между признаване на факт (Израел има еврейско мнозинство) и признаване на версия за реалността (Израел има право на държава за еврейския народ в историческа Палестина). Разбирането на Нетаняху изисква палестинците да приемат ционистка версия за реалността, а те я отхвърлят“, заяви в имейл директорът на центъра Халил Шикаки.

Но през 2010 г. 73 процента от израелските евреи подкрепиха искането на Нетаняху признаването от палестинците да бъде условие за удължаване на замразяването на строителството на израелски селища на Западния бряг, показва индексът за мира на Израелския институт за демокрация.

Въпреки че предишни израелски министър-председатели, включително Ариел Шарон и Ехуд Олмерт, също са обявявали признаването за ключов елемент от всяко споразумение за окончателния статут, няколко участници в сегашните преговори казаха, че това никога не е било начело на дневния ред. Израел също така започва да иска от европейски държави официално да го признаят за еврейска държава, а палестински служители заявяват, че САЩ планират да включат признаването като част от рамково споразумение, което се очаква скоро да бъде представено на двете страни от държавния секретар Джон Кери.

Главният палестински преговарящ Саеб Ерекат каза в интервю, че дори да се оставят настрана тежкото положение на бежанците и правата на израелските араби, признаването е принципен проблем. „Става дума за моята версия за реалността, за моята история, за моето минало. Никога не съм чувал в историята на човечеството други да трябва да участват в определянето на същността на останалите. Това наистина е нелепо“, заяви той.

Директорът на програмата за израелско-палестински отношения в Института за изследвания на националната сигурност към Телавивския университет Шломо Бром каза, че „проблемът е взаимното недоверие.“

„Заради своето недоверие към израелската страна те смятат, че зад това искане стоят скрити цели“, заяви Бром, говорейки за палестинците. Според него за израелците „основната трудност е недоверието в готовността на палестинците наистина да признаят правото на евреите да имат собствена държава, даже да признаят връзката на евреите с това парче земя“.

БТА

Мнения & Ко
Коментарите под статиите са спрени от 2014 г., заради противоречиви решения на Европейския съд, който в един случай присъди отговорност за тях на стопаните на сайта, после излезе с противоположно становище. В e-vestnik.bg нямаме капацитет да следим и коментари на читатели. Обект сме на съдебни претенции заради статии, имали сме по няколко дела с искове за по 50-100 хил. лева. Заради което приемаме дарения за сайта (виж тук повече), чиито единствени приходи са от рекламни банери.